Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Таекуондистка се измъкна изпод носа на тайната полиция и стана емблема на протестите в Иран

Oбличах каквото те решат, че е подходящо да облека. Изричах думи, които предварително ми бяха написани. Дори усмивките ми бяха подредени по график. Това не е нормален живот и аз не съм длъжна да търпя повече", пише в кървавото си писмо 21-годишната таекуондистка Кимия Ализадех.

Силните й думи сякаш нанесоха по-големи поражения на иранския режим, отколкото биха го сторили американските ракети. Властите в ислямската държава продължават да се чудят как са допуснали тяхното златно птиче да се измъкне от клетката си. И не само да излети, но и да пропее песен, която праща остри кинжали в сърцето на диктаторската система.

Всяка друга бегълка щеше да бъде преглътната, всяко друго обвинение щеше да бъде отблъснато от идеологическата машина. Но с Кимия Ализадех ситуацията е съвсем различна. Нейните думи не може да бъдат подминати току-така, тъй като тя е голяма любимка и на мъжете, и на жените в Иран. Славата я връхлита през 2016 г., когато винаги усмихнатата Кимия печели бронзов медал на олимпийския турнир по таекуондо в Рио.

Качването й на почетната стълбичка е идеална възможност за режима да се рекламира пред собствените си поданици. Таекуондистката е първата олимпийска медалистка в страната и няма как

да не предизвика истинска сензация

на родна земя

Важна подробност е, че в Иран спортът е поставен на пиедестал. Мъжете обичат да гледат футбол, лека атлетика, волейбол и всички други спортове, които са на почит и в много други държави по света. Да не забравяме сензационния възход на иранския национален отбор по волейбол (мъже), който се класира за игрите в Токио тази година.

Хората на върховния лидер аятолах Али Хаменей наливат страшно много пари и в други спортове, тъй като са научили уроците на доказани диктатори като Сталини и Хитлер, използвали някога спорта като силно идеологическо оръжие.

Сладката Кимия успява да се възползва от държавното финансиране, прави достатъчно добра подготовка, доразвива таланта си и ето че на възможно най-високия спортен форум печели медал. Преките й ръководители плачат от щастие и

планират да я превърнат в емблема на иранския спорт

Тя е достатъчно млада, за да надгражда и един ден да се качи на върха на почетната стълбичка, а целият свят да чуе иранския химн.

Всички тези приказни планове са разбити на пух и прах от дръзката хлапачка, която успява да излъже държавната машина и да се измъкне изпод носа на един батальон тайни ченгета, ангажирани да дебнат известните спортисти в страната.

Никой все още не знае подробности около бягството на Ализадех. Предполага се, че

тя е успяла да се скрие от пазачите си

по време на лагер в чужбина. Сега най-вероятно се намира в Нидерландия, откъдето публикува в социалните мрежи своя гневен протест срещу иранските власти. Таекуондистката явно дълго време е трупала негативна енергия, защото сега, когато се чувства свободна, не се поколебава да даде воля на силните си емоции.

"Никой от нас няма значение за тях. Те не ни приемат като човешки същества. Ние сме само инструменти в техните игрички. Използваха ме като реклама за пред света колко хубаво е в нашата родина, а в същото време търсеха всеки удобен момент, за да ме унижат. Преди поредната ми схватка на едно състезание дойдоха да ми направят забележка, че твърде неприлично съм си изпънала краката.

Освен всичко друго трябваше да се състезавам с хиджаб. Знаете ли колко е трудно това нещо?", проплаква 21-годишната олимпийска медалистка.

Успешното й бягство разтресе властта, която и без това не се чувства особено комфортно заради протестите в Иран след свалянето на пътническия самолет. Членът на иранския парламент Абдолкарим Хосеинзаде обвини некадърните служители, които са позволили

"изтичането на толкова ценен човешки капитал"

Иранският зам.-министър на спорта Махин Фархадизаде пък се опита да вдъхне надежда на себе си и поданиците, че единствената олимпийска медалистка ще размисли и ще се върне у дома.

"Не съм чел поста на Кимия, но доколкото знам, тя винаги е искала да продължи обучението си по физиотерапия. Най-вероятно ще учи в чужбина, но ще продължи да защитава интересите на родината си", опита да потушава разразилия се пожар зам.-министър Фархадизаде. В интерес на истината олимпийската медалистка заявява в своето послание, че "ще остане дете на Иран където и да се намира по света", но това в никакъв случай не означава скорошно

завръщане при мъчителите й

Агенция Франс прес предполага, че Ализадех ще опита по най-бързия начин да си намери нова родина и от нейно име да се състезава на големите спортни форуми. Едва ли ще успее навреме, за да се яви на игрите в Токио. Врагът не спи и ще направи всички възможни спънки, за да бъде осуетена операцията по изваждането на нов паспорт и записването в друг национален отбор. Кимия е готова да се сблъска с последствията от своето решение. "Ще приема всичко, което ме очаква оттук нататък, и съм сигурна, че то ще е по-добро от досегашния ми живот. Не можех повече да бъда част от лицемерието, лъжите и несправедливостта", категорична е 21-годишната звезда в световното таекуондо.

Много медии по света я обявиха за първия ирански спортист, дръзнал да се опълчи на аятоласите, но това не е точно така. Горе-долу по същото време една от най-опитните съдийки в световния шах Шохре Баят също се опълчва на иранския режим.

Баят съдийства на световното по шах, но медиите в родината й я засипват с обиди заради "престъпната небрежност", с която се отнася към забрадката си. Носи я наистина, но не я е увила достатъчно плътно и сякаш нарочно се показва на околните, твърдят иранските вестници. Вместо да си вземе бележка, 32-годишната реферка сваля забрадката и продължава да съдийства, сякаш нищо не се е случило.

В родината й

са шокирани,

гневни, готови за отмъщение. Най-вероятно Шохре Баят ще си търси нова родина, тъй като у дома я чакат репресии. Същото вече стори иранската звезда в джудото Саид Моллаи, който миналата година на световното в Токио получава нареждане от треньора си да загуби умишлено от руснак, който иначе не би могъл да му се опре.

В иранския щаб изчисляват, че техният възпитаник върви уверено към мач с израелски джудист, и затова му нареждат да се предаде. Моллаи обаче отказва и губи чак на полуфинала. След края на състезанието за него е ясно, че с кариерата му е свършено, ако се прибере на родна земя, и затова отпрашва към Германия.

Мнозина други ирански спортисти обаче са принудени да се подчинят и да

губят от по-слаби противници

само и само да избегнат сблъсък с израелци. Иран не признава Израел за държава и не позволява на свои поданици да имат какъвто и да е досег с представителите на врага. Тези, които откажат, трябва вече да са измислили план за бягство, защото иначе лошо им се пише. В сегашната напрегната вътрешнополитическа обстановка режимът на аятолах Али Хаменей не може да си позволи бягство на още ценни спортни кадри. Въпросът е дали железният обръч ще бъде разхлабен от режима в името на собственото му оцеляване.