Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Как инвалид с дървен крак спечели 6 олимпийски титли през 1904 година

Японците обещават този път наистина да надминат себе си. Светът ще види най-модерната, гостоприемната и въобще бляскава олимпиада в историята на човечеството. Всеки професионален спортист по тази земя си мечтае да покрие норматива, да се пребори с прекия си конкурент, за да получи билет за невижданото до този момент тържество на науката, техниката, физиката и психиката.

Сега, в началото на третото десетилетие от третото хилядолетие е лесно да се похвалиш, че притежаваш потенциала да организираш невиждано по размерите си спортно събитие. Преди 116 години ситуацията е доста различна. Тогава самоуверените американци успяват да убедят Международния олимпийски комитет, че са

достатъчно напреднали,

за да приемат олимпийските игри. Сейнт Луис в последния момент е избран за домакин, след като градската управа на фаворита Чикаго решава да се съсредоточи върху организацията на Световния панаир.

Янките явно са достатъчно самоуверени, а тогавашният световен спорт въобще не е вкаран в железните рамки, които днес не позволяват и сантиметър отклонение встрани. В началото на миналия век лекоатлети, борци, боксьори, плувци и всички други състезатели живеят и се съревновават в една романтична обстановка, която се оказва и благоприятна почва за възникването на незабравими куриози. Със сигурност на игрите в Сейнт Луис през 1904 г. се случват някои от най-скандалните или най-забавните моменти в историята на световния спорт. Именно там обаче

се ражда и звездата на американеца Джордж Айзер,

който успява да спечели 6 медала в състезанията по спортна гимнастика, въпреки че единият му крак е дървен. Но за този подвиг след малко.

Нека първо се запознаем със симпатичния японец Савано Фуни, който още в началото на състезанията по овчарски скок прави сериозна заявка за златните медали. Тук е моментът да споменем, че на игрите в Сейнт Луис за първи път се раздават златни, сребърни и бронзови медали, както и са допуснати цветнокожи състезатели. Фуни страшно много иска да спечели първото място и е убеден, че никой не може да го победи, тъй като е измислил изключително атрактивна техника на скачане. Дребничкият азиатец забива пръта си в меката земя и след това

се изкатерва по

него, за да се прехвърли над летвата.

Феновете по трибуните и съдиите не могат да повярват на очите си, когато виждат хитрия номер на японеца и поне в началото изглежда, че той настина ще бъде окичен с олимпийско злато. В разгара на турнира съдиите все пак се окопитват и заявяват на Савано Фуни, че няма право да действа по втория начин и трябва да се засили.

Изпълнителният японец се засилва, но отново забива пръта и отново се катери като маймунка към върха. Дисквалифицират го, а той обвинява домакините в дискриминация, но номерът му не минава.

За сметка на това американецът Фредерик Лорц за една бройка да излъже целия свят, че притежава почти извънземни сили, печелейки с огромна преднина олимпийския маратон. Самото състезание също си спечелва място в историята заради поредицата от невиждани куриози. Да започнем първо с победителя Лорц. Той и останалите участници

стартират в 35-градусова жега

По пътя състезанието се превръща в неподправен ад. Автомобилите на журналисти, съдии и лекари се движат пред състезателната колона и вдигат облаци прах. Много от маратонците рухват на земята, задушени от изкуствено създадената пясъчна буря. Фред Лорц също е на ръба на силите си и се стоварва тежко край състезателното трасе, за да вземе глътка въздух. В този момент покрай него минава колата на треньора му и американецът се качва, за да прекоси на четири колела следващите 10 мили.

Сравнително отпочинал, Лорц пресича първи финала и вдига ръце към небето, поддавайки се на инстинктивния си импулс да се зарадва, че все пак е завършил. Тълпата го заобикаля и го вдига на ръце, а той няма достатъчно въздух, за да разкаже какво точно се е случило. През следващите десетилетия американецът

незаслужено

ще бъде обявен

за измамник,

въпреки че той в крайна сметка си признава какво точно се е случило и за победител е обявен друг американец – Томас Хикс.

Оказва се, че и той е ползвал чужда помощ. По пътя треньорът му дава да погълне две сурови яйца и да отпие няколко глътки коняк. Дори поема малка доза стрихнин за стимулиране на нервната система. Възможно е това да е един от първите случаи на допингиране и то по време на състезание, но по онова време

ги няма съвременните лаборатории

и копои на Световната антидопингова агенция, така че Хикс може съвсем безпрепятствено да си вземе медала. По време на маратона друг участник е нахапан от две големи кучета, а негов колега получава стомашно разстройство, след като похапва диви ябълки по пътя. От 32-ма участници едва 14 финишират, но зрителите остават доволни от драматичните ситуации.

Не по-малко атрактивно е бягането на 400 метра, тъй като домакините не очертали трасето и лекоатлетите в един момент се смесили с тълпата. Още по-комични били плувните състезания, проведени в езеро с несиметрични размери.

Поредицата от комични ситуации въобще не притеснила американците, които триумфират в класирането по медали,

завоювайки

238 отличия!

Е, домакините услужливо пропуснали да отбележат факта, че на игрите се явили едва дванадесет държави.

Пътуването до Америка се оказало твърде скъпо за всички останали желаещи.

И все пак на тези игри се раждат героични истории, сред които изпъква тази на американеца от германски произход Джордж Айзер. За живота му се знае твърде малко, което изглежда странно на фона на постиженията му по време на летните олимпийски игри през 1904 г. Тогава мистър Айзер печели невероятните 6 медала в състезанията по спортна гимнастика - 3 златни, 2 сребърни и 1 бронзов. Дори и така постижението изглежда достатъчно внушително, но какво ще кажете за факта, че

Айзер се явява на олимпиадата с дървен крак!

Феновете са ударени с мокър парцал, когато виждат как един от състезателите внимателно намества дървената протеза, която е на мястото на левия му крайник. Самата протеза е изключително модерна за времето си и позволява известна гъвкавост на притежателя й. Айзер получава достатъчно увереност при започването на състезанието, а след това основната работа се поема от невероятно силните му ръце.

Родителите му се качват на кораба за дългото презокеанско пътуване, когато е на 14.

Момчето бързо показва талант

в спортната гимнастика,

който спорт е развиван на американска земя именно от германски имигранти. Някъде там обаче се случва ужасен инцидент. Според оскъдните данни момчето е ударено от влак и губи голяма част от левия си крак. Болката не се превръща в отчаяние и Джордж Айзер решава, че няма да се откаже от своята страст. Намират се и хора, които да повярват, че чудото е възможно и да му дадат шанс.

Айзер не само се връща на спортната площадка, но започва и да трупа победи. На олимпийските игри 34-годишният атлет се оказва непобедим в дисциплините катерене по въже, прескок и успоредка, а другите три медала са хубаво допълнение към уникалното му постижение. След края на игрите олимпийският шампион

се превръща в истинска сензация

в родината си,

но при него максимата всяко чудо за 3 дни важи с пълна сила.

Айзер участва в още едно-две състезания на родна земя и след това сякаш потъва вдън земя. Според някои източници олимпийският шампион работи като счетоводител в строителна компания, след като се отказва от спорта.

Не се жени и не оставя наследници. Твърди се, че си отива от този свят на 49-годишна възраст през 1919 г. Въпреки старателните проучвания на спортни институции и обикновени ентусиасти и до днес остава загадка каква е съдбата на олимпийските му медали.