Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Алпинистът Димитър Бърдарев изкачи небесния Еверест точно на рождения си ден Това е любимата снимка на Димитър Бърдарев, направена през 1986 г. на южната стена на Анапурна. СНИМКИ: ПЕТКО ТОТЕВ

Приятелите му гадаят дали двете поредни операции на коленни стави не са причина за появата на емболия

Малшанс му отнема голямата мечта да стъпи на най-високия връх в света

Големият алпинист проф. Димитър Бърдарев, който участва в първата българска експедиция на Еверест през 1984 г., почина на рождения си ден.

Преподавателят в катедра "Туризъм, алпинизъм и ориентиране" в Националната спортна академия през последните месеци имал проблеми с колената и претърпял две интервенции за подмяна на ставите. Това съобщи пред "168 часа" неговият колега и приятел Кънчо Долапчиев.

"В началото на есента миналата година оперира едното си коляно - разказва алпинистът, участвал също в "Еверест '84". - След това около Нова година се подложи и на втора интервенция за смяна и на другата коленна става. Досега не е имал проблеми със здравето и не е страдал от други заболявания. Възможно е да е получил някоя емболия, но това не е сигурно."

Новината за смъртта на Митята, както го наричат приятелите му, ги натъжи много, защото се подготвяли за празник, но

вместо да му честитят рождения ден, разбрали тъжната вест

"Като човек той беше малко свит, но добър - разказва Кънчо Долапчиев. - Не обичаше да се разкрива от душа и сърце. Не говореше за себе си и обикновено странеше от центъра на вниманието."

Димитър обаче бил много усмихнат човек, а най-голямата му страст била планината.

Особено обичал Пирин, защото е роден в местността Гуровица в Банско, а къщата му била откъсната на 800 м от града.

Като дете често си играел по баирите и много обичал зимата, защото се пързалял на снега.

Случайно през 1961 г. се среща с пионера в ски спорта Димитър Сугарев, който го кани да се пробва на пистата.

Две години по-късно вече се обучава в алпийските ски на хижа "Вихрен", а бързо набраният опит му носи призови места на републикански юношески първенства.

През 1967 г. обаче чувства, че е на кръстопът и се колебае какъв път да избере.

Тогава съдбовна роля отново изиграва Димитър Сугарев, който му заявява:

"Имаш само един път - книгите и спорта"

Случайно или не, Бърдарев започва да се развива и в двете сфери. Записва докторантура в Националната спортна академия с намерението един ден да преподава.

Отличното владеене на ските и страстта му към планината го срещат и с великия алпинист Енчо Петков.

"В дружеството "Народна армия" Енчо Петков бе наш треньор и винаги вземаше по двама алпинисти в спортната рота - спомня си Кънчо Долапчиев. - През 1968 г. привлече двама от Банско - Чупаров и Бърдарев. Енчо ни каза да ги вземем под крилото си и да ги обучим. Те не бяха толкова алпинисти, колкото бяха добри в ските."

Така се стича животът им, че оттогава Кънчо Долапчиев и Димитър Бърдарев са неразделни. Заедно няколко пъти са на Памир, където изкачват връховете Ленин и Комунизъм.

При първото атакуване на Комунизъм Бърдарев се разболява точно в последната фаза и не успява да стигне до края.

Това обаче не го сломява, а по-скоро го амбицира да изчисти грешките, които е допуснал, за да стане още по-добър. Благодарение на това покорява трудния връх два пъти.

Следват успехи на Ношак в Афганистан, както и стенно изкачване във Френските Алпи, което продължава 5 дни. Бил е 8 пъти на Елбрус, а в постиженията си е записал и редица трудни маршрути в Алпите и Кавказ. Заедно с колегата си Николай Проев осъществяват и

първото българско изкачване в Новозеландските Алпи

Междувременно е един от най-добрите състезатели по ски алпинизъм в България и това му осигурява първото място на състезание в Леко, Италия.

Става участник и в двете знакови български експедиции на Лхотце през 1981 г., когато трасират пътя до Еверест. Благодарение на това се завръща през 1984 г., когато за първи път наши алпинисти стъпиха на Покрива на света.

Това била една от най-големите му мечти, защото, за да бъде част от екипа, се подготвя 3 години и дори се подлага на операция.

На самата експедиция най-драматична за него е датата 4 април, когато стига до първи лагер, но палатките, които са сглобени предварително, са отнесени от буря. Най-вероятно лошото време го отказва, както и много от момчетата. Ситуацията допълнително се усложнява и заради факта, че върхът е атакуван от 5-има български алпинисти, но за определен период от време от тях няма никаква следа. След това той никога не прави втори опит да изкачи Еверест и вероятно причината е, че е изкушен от алпинизма по-скоро от научна гледна точка.

Затова особено значима за него става експедицията на Анапурна през 1986 г.

"Тогава Митята прави изследвания на телата ни и как можем да издържаме в изключително екстремни условия - споделя пред "168 часа" председателят на Българската федерация по катерене и алпинизъм Петко Тотев. - Подобно нещо се извършваше за първи път, защото беше през зимата. Самата мисия бе трудна. Изкачвахме южната стена на Анапурна, която бе висока 8000 м. Той обхождаше лагерите с нас

и ни окичваше с всякакви тестери по дрехите и тялото

Имаше някои много интересни резултати. Например поддържане на висок пулс за дълъг период по време на катерене."

Проучванията си помества в книга, а в Националната спортна академия се издига до професор и 10 години е ръководител на катедрата по алпинизъм.

Приживе споделя, че му доставя особено удоволствие, че може да предаде опита си на деца и студенти, а техните постижения му носят истинска радост.

Преди две години се пенсионира и се отдава на пътешествия. Започва да обикаля екзотични и диви кътчета по земното кълбо, но Пирин си остава неговата най-голяма любов.

В сърцето му има място и за съпругата му Райна Бърдарева и сина им Деян, който става първият пилот на съвременен пътнически самолет.

Случайно или не, точно в деня на погребението му се честваше Световният ден на снега, поради което на Витоша неговите приятели Петко Тотев и Кънчо Долапчиев провеждали състезание по ски алпинизъм.

"Не успяхме да отидем на поклонението, но Митята не би ни се обидил, защото обичаше този спорт", завършва Петко Тотев.

Четете още:

За първи път само в "168 часа": Инфарктни мигове от експедиция "Еверест '84"

Кой произнася думите: Ице, ти си голям българин. Не заспивай. Хора тичат към теб!