Дано добри хора му помогнат. А другите знайни и незнайни в подобно положение?

Поредният зов за помощ. Мен все още те ме впечатляват. Все още не ги подминавам с досадата “аре пак”.

Този случай е в дългата поредица на отхвърлените от живота. Българи. Сънародници. Съпричастници в общото ни битие. Вкратце - нищо ново. Един Валентин живее по милостта на лекарите и персонала в бургаската болница. Отрязани са му и двата крака. В случая това няма кой знае какво значение, защото и да не бяха ампутирани, пак нямаше къде да го заведат. Няма дом, няма близки, няма милост.

Не зная причината да е сам-самичък на света бели. Не зная каква е диагнозата, довела до инвалидното състояние, нито защо е бездомен, безимотен и безвестен. Държат го в хирургическото отделение, за да не е на улицата. Не знам дали не вадя очи, вместо да изписвам вежди на милостивите медици, защото

няма такава

клинична пътека

и утре току-виж ги глобили за неспазване на разписаните правила.

Знам, че Валентин иска да отиде в Дома за възрастни хора с физически увреждания в с. Горица, защото бил чувал добри неща за това заведение. Потърсих информация, ударих на камък. В смисъл - домът има страница в социалната мрежа, неподдържана от Великден миналата година. Има указан сайт, който не работи. Няма указани адрес и телефон. Аз се разрових, намерих стационарен телефон, йок връзка.

Просто исках да попитам държавна или частна е структурата. Как се приемат желаещите. Какво се заплаща. Защото Валентин като няма свой дом, явно няма и средства, та

по 400-600 лв.

месечно просто

забрави

да извади

Това са някакви средни пари за социални услуги, предлагани от съответните заведения, знам много по-високи такси.

Изразът “Държавата сме всички ние” някак не ни прави Краля Слънце Луи XIV, та обикновено се усмихвам на този лозунг. Ние, 90% от населението, просто оцеляваме на тази територия. А животът е редно да се живее пълноценно, а не да му се търси колаят за физическо оцеляване. Прагът на бедността е 348 лв. На глава от населението. Предвидено е от 1 януари да бъде вдигнат с 15 лв. Дано. Това са си 10 кофички кисело мляко. Има предложение пък гарантираната пенсия да се вдигне до 346 лв. Валентин, да се върнем на него, без два крака е инвалид. Вероятно I група, вероятно с придружител. Няма кой да го придружава, асистент едва ли ще получи, тъй като, вече казахме, няма къде да живее. Старческият дом е единственото убежище. Ако му се намери местенце там. Ако има кой да му доплаща престоя и грижите.

И да речем, че се намерят добри хора за това богоугодно дело. Сигурна съм, че ще се намерят. За Валентин. А за останалите знайни и незнайни? За припадналия оня ден от глад край Поморие? За бившата учителка, която спи по милост в общото мазе?

За тези, които подминаваме с извърната глава, когато ги видим да ровят в контейнерите или да мъкнат колички с вехтории, да седят на голия тротоар, изнесли на чердженце домашни вещи, които вероятно са и

скъп спомен от

щастливи дни, белким ги купи някой за 5 лв., да протягат свенливо китка магданоз или полски цветя, та да си осигурят заветния хляб? Много такива хора има. И всеки от тях е проблем. Проблем, който трябва да се реши. Не по сталинския начин. И не казвайте, че държавата сме ние. Защото не ми се ще утре някой от вас, жертва на измама, на обстоятелства, независещи от него, на иронията на съдбата, да е на мястото на Валентин. Никой не заслужава да е на негово място. Поне докато все още сме човеци, а не сенки в рая на собственото си бездушие.

(Валентин ще бъде настанен в Дома за пълнолетни лица с физически увреждания в Бяла, Варненска област, съобщиха вчера от бургаската дирекция “Социално подпомагане” - б.ред.)