Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Три години затвор за китаеца създал първите
генно редактирани бебета

Те се раждат в град Шънджън в Китай и растат заобиколени от обичта на цялото си семейство. Две на пръв поглед обикновени близначки, които наравно с връстниците си обичат да играят навън. Родителите им обаче са сред малцината, които знаят дълбоко пазената тайна, че раждането на девойките е истински пробив в съвременната медицина.

Пред света двете момичета стават популярни с псевдонимите Лулу и Нана. Истинските им имена, както и тези на родителите им остават неизвестни за широката общественост. Като Лулу и Нана ни ги представи през 2018 г. и ученият, който ги създаде. Китаецът

Хъ Цзянкуей тогава успя да шокира целия свят,

заявявайки, че генно е успял да редактира бебета, и се обяви за техен баща. Цзянкуей съобщи, че е използвал технология за генно редактиране, известна като CRISPR-CAS9, за да промени гените на ембриони на две близначки, и е успял.

Той започнал да привлича двойки родители, които да дадат съгласие за провеждане на изпитанията за създаване на първите ГМО бебета. Целта на екипа му била да проверят дали може да се елиминира генът CCR5 в опит да направят детето устойчиво на вируси като ХИВ, дребна шарка и холера. Според китаеца откритието му в медицината може да се окаже по-значим пробив дори от инвитро технологията.

Днес обаче пробивът на китайския учен се оказа пълен провал, а за действията си Хъ Цзянкуей ще носи наказателна отговорност. Ученият е осъден на затвор и глоба от почти половин милион долара. Те са му наложени заради извършването на незаконен експеримент с раждането на близнаци от генномодифицирани ембриони. Заедно с Хъ Цзянкуей са осъдени още двама изследователи. Чжан Жънли е с присъда от две години затвор и глоба, а Цин Цзинчжоу е осъден на 18 месеца затвор, но с две години отлагане на изпълнението.

През 2018 г. ученият Хъ Цзянкуей представи пред света раждането на първите генномодифициарани бебета като истински пробив. Тогава обаче

той не беше поздравен за работата си,

а напротив, успя да си навлече гнева на редица медицински експерти.

"Като баща на две момичета не се сещам за по-хубав и по-полезен за обществото подарък от това да дадеш на една двойка шанса да създаде любящо семейство. Наясно съм, че работата ми ще породи дискусии, но вярвам, че семействата имат нужда от тази технология", коментира тогава ученият.

Китайското правителство обаче изказа категорична позиция, че ученият трябва да бъде спрян, а редица водещи експерти обясниха, че е прекалено рано за редактиране на ДНК и последствията от тези експерименти все още са неясни. Заместник-министърът на науката и технологиите на Китай Сюй Нанпин заяви по държавната телевизия, че министерството не одобрява разработката, завършила с раждането на двете момиченца с редактирана ДНК. Той нарече работата на екипа незаконна, неетична и неприемлива и каза, че е наредено разследване, без да уточнява конкретните взети мерки. Новината тогава предизвика бурни реакции и дебати в Китай и по света за етичността на генното редактиране.

Генетичното инженерство определено не е нещо ново - човечеството вече 40 години усъвършенства своите инструменти за интервенция в генома на огромен брой видове. Големият пробив в редактирането на човешка ДНК идва с CRISPR - технология, взета назаем от естествен защитен механизъм при бактериите и археите. Откритието на биоинженерите Дженифър Дъдна и Еманюел Шерпантие от 2012 година позволява подмяната на конкретни гени по сравнително лесен и евтин начин. С помощта на протеина CAS9 се създава ножица, която прерязва ДНК на точно указано чрез РНК нуклеотиди място. Използвайки заздравителните й механизми, в двойната верига на молекулата се въвежда нова матрична ДНК. Резултатът е редактиран ген, който се предава и на следващите поколения, тъй като е подменен на ембрионален етап.

Този нов метод може да се превърне в победа над онкологичните и вродените заболявания, да доведе до създаването на универсални ваксини от нов вид, да донесе огромни ползи за човешкото здраве и дълголетие. Но в същото време би могъл и да бъде ключът към друг социален ред, базиран на генетични неравенства, би могъл да бъде първата стъпка в създаването на нова по своя еволюционен смисъл човешка раса, би могъл да раздели човечеството на две. Затова редица медици и учени алармират, че преди да бъдат започнати експерименти, трябва да бъдат поставени граница и етична норма, които да се спазват. Те предупреждават, че технологията може да се използва за противоречиви ефекти като

“дизайнерски” бебета с

външен вид

и характер по поръчка, изкуствени подобрения или нова форма на евгеника, заличаване на човешки наследствени белези, които се смятат за несъвършени.

В САЩ и Китай технологията вече е достигнала училищната лаборатория. В Германия обаче право да работят с CRISPR имат само лицензирани за генетични изследвания лаборатории. А единствената европейска страна, която позволява генетичните опити с хора на ранна ембрионална фаза, е Англия. В това време университети и частни корпорации в САЩ и Китай напредват с огромни стъпки в генетичната надпревара, която, за разлика от космическата, ще има реални, непосредствени последствия за човечеството.

Пробивът на Хъ Цзянкуей е важна стъпка към развитието на световната медицина, но според експертите

той не е предвидил всички рискове,

които крие. Постоянните промени в ДНК се наследяват от поколенията и съществува риск да бъдат засегнати други гени. Затова подобни експерименти са забранени в много държави. Учени алармират, че първите генномодифицирани човешки бебета, които се родиха в Китай, е възможно да имат други генетични промени, които не са били открити при провеждането на терапията.

Миналата година китайският учен Хъ Цзянкуей заяви, че успешно е провел терапия за редактиране на човешки гени на два ембриона, от които се родиха първите генномодифицирани бебета.

Децата днес се пазят в тайна и не е ясно какво е здравословното им състояние. Благодарение на новата технология близнаците Лулу и Нана са резистентни към вируса ХИВ, а баща им е носител именно на това заболяване. Преди да тества метода си с бебета, китайският учен първо е правил опити с мишки, маймуни и човешки ембриони в лаборатория и е кандидатствал за патенти. Той е избрал да редактира гена CCR5 за ХИВ, защото СПИН е голям проблем в Китай.

Днес редица медици смятат обаче, че липсата на тази част от ДНК може да доведе до други усложнения например поява на различни заболявания като западнонилска треска или човекът да умре от грип.

Противоречивият китайски експеримент

предизвика остри критики от страна на медицинската общност. За своята медицинска проба Хъ Цзянкуей

не беше публикувал официално

научен труд,

но той неочаквано изтече в общественото пространство. Учени, работещи за изданието MIT Technology Review, се сдобили с копие, чието заглавие било "Раждането на близнаци след геномна редакция за резистентност към ХИВ". След подробен преглед на информацията учените са алармирали властите, че е възможно по време на процедурата китайските медици

да са променили други части от човешкия геном,

без да искат. Според тях на практика е невъзможно това да бъде проверено към този момент. Учените посочват и компилация от други грешки и

необичайни

липси

в официалното проучване като например липсата на автори. Не се споменава и къде е проведен този експеримент, нито дали докторите и родителите на двете деца са били наясно какво точно представлява той.