На пръв поглед, ще рече човек, че става въпрос само за един къс от Берлинската стена. Такива късове има на много места в света, не само в Германия. Този мемориален знак обаче е изключително важен, за да се знае след 30 години, а може би и след 300, какво е преживяла Европа по време на комунизма. Тъй като не е чак толкова студено днес, искам да се върна не преди 30 години, а преди 70, когато Европа след Втората световна война, беше разделена на Източна и на Западна.

В символ на това разделение се превърна бившата столица на Германия – Берлин, той беше разделен на Западна и на Източна част. Тъй като Запада привличаше твърде силно Изтока, твърде ярко демонстрираше своето превъзходство, през 1961 година комунистическото ръководство на Източна Германия в синхрон с комунистическото ръководство на Москва издигна Берлинската стена. 45 хиляди огромни гранитни късове представлява тази стена… Представете си колко труд, колко човешка енергия, за да бъде разделен един град – да бъдат разделени не само съграждани, да бъдат разделени дори роднини.

След това Берлин беше подложен на обсада. Заобиколен отвсякъде с територии на Източна Германия, до него не достигат даже храни и медикаменти.

Две години по-късно, през 1963-та, американският президент Джон Кенеди посети Берлин и пред Кметството в Шьонеберг, той произнесе реч и каза една прословута фраза: - „Ich bin ein berliner!“ И онзи, който не знае дори дума немски, прекрасно разбра какво казва Кенеди: - „Аз съм берлинчанин“. Но всъщност президентът взе повод от една стара римска сентенция – „Civis romanus sum“ или „Аз съм римски гражданин, следователно имам права“. Това казва римското изречение. Това казва и Кенеди на хилядите граждани там: - Вие сте граждани на Берлин и аз съм гражданин на Берлин – следователно имаме права.

Две години преди да падне Берлинската стена, друг един забележителен американски президент, Рейгън, се обърна директно към тогавашния ръководител на Съветския съюз Горбачов с думите „Господин Горбачов, срутете, съборете тази стена“. Още една крилата фраза, която по онова време даде надежда на хиляди като нас, които очакваха един ден най-сетне тази стена да падне.

И когато Берлинската стена падна, ще ми позволите само две изречения, беше учудващо как това се случи. На 9 ноември сутринта има заседание на Политбюро на Германската комунистическа партия, наричана тогава Германска единна социалистическа партия. На това заседание се взимат редица неважни решения, едно от които е един ден да се осигури достъп на източно берлинчани да пътуват в Западен Берлин. За това заседание закъснява членът на Политбюро Гюнтер Шабовски. На него обаче се пада „честта“ да даде пресконференция същия следобед. И там пред журналистите, когато един италиански журналист го пита – „Кога ще се случи това?“, неподготвеният Шабовски казва: - „Ами, може би веднага“. Вашият колега, журналист от телевизията, да не е луд на пусне този репортаж, казва: - „Ако го излъчим, ще стане стълпотворение на Стената!“. Шефът му казва: - „Не излъчвайте нищо!“ и се обажда на министъра на вътрешните работи. Денят е петък и министърът пътува за дачата си. Денят е петък и няма мобилни телефони. Чудят се какво да правят, докато най-накрая на един, вероятно по-свободолюбив редактор му писва и пуска това съобщение по телевизията.Източно берлинчани чуват: - „Ами кога? – веднага се отваря Стената!“ Хиляди трабанти и вартбурзи тръгват към подходите към Стената. Шефовете на тези подходи се чудят какво да правят… По тази стена се е стреляло. Хиляди хора са убити при опит да я преминат. Търсят министър – няма го, търсят шефа на Държавна сигурност – няма го.Свързват се само със заместник-вътрешния министър. Той се чуди какво да прави и докато на подполковник Егер му писва и отваря един от пунктовете.

Хиляди източноберлинчани тръгват към Западен Берлин. Стената започва да пада пред очите ни. И CNN предава на живо.

Защо казвам това? Защото години наред у нас беше втълпявано, че комунизмът е монолитна система, която ще преживее вечно, която никога няма да падне – заради калашниците, заради танковете, заради загражденията по нашите граници. Обратно, капитализмът беше раздиран от противоречия – стачки, бунтове в Париж, стачки в Бъркли и Сан Франциско… Капитализмът обаче не се срути. Капитализмът оцеля и до днес, а монолитният социализъм падна, и то – при такава жалка грешка, която Гюнтер Шабовски, членът на Политбюро на Германската комунистическа партия на, направи.

Изводът е, че системата, която е основана на свобода, на човешки права, на демокрация, макар и да изглежда крехка, като тръстика, устоява на всички, включително и на сибирските ветрове. И обратно: системата, която е основана на потисничество, която е основана на безправие и на сентенцията, че ние не сме римски граждани и че върху нас могат да се изпълняват всякакви нечовешки експерименти, е обречена да си отиде.

Това е изводът от падането на Берлинската стена.

Моята благодарност към Кметството в Берлин за този малък къс, който е натоварен с огромно значение. Истинска е радостта ми като пловдивчанин, че нашите деца и внуци ще могат чрез него да преосмислят историята.

По повод даряването на Пловдив на къс от Стената от страна на Берлин