Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Първата протописменост в света се заражда по нашите земи Всички снимки са от каталога „Отвъд знаците - послания от древността” на Регионалния исторически музей в Плевен.

Най-старите плочки със знаци са от преди 7 хил. години

Знаците предхождат тези в Шумер и Египет с 2 хил. години, твърди пред „Космос“ шефът на Историческия музей в Плевен Володя Попов

Всички много искрено се забавляваме със съседите си, които твърдят, че от Големия взрив насам почти всички значими събития са свързани с Македония, но този път колкото и смешно да звучи, донякъде са прави.

Учените наскоро потвърдиха, че първата протописменост в света се е появила по днешните земи на България, Македония, Сърбия и Румъния. При това с цели две хилядолетия преди шумерите и египтяните.

Тази култура била толкова високонапреднала преди 6-7 хил. години, че в нея се създали предпоставки да открие свой своеобразен начин за предаване на информация. Разбира се, той няма нищо общо със съвременната писменост, но изглежда е било достатъчно надеждно средство за комуникация.

За беда на македонците стратографският анализ е категоричен, че засега най-старите плочки с тази писменост са от Градешница и Тартария. Датировката им е 5000 - 5300 г. преди Христа. За сравнение първите египетски знаци се появяват 1800 г. по-късно - през 3200 г. преди Христа, а шумерските плочки от Урук са малко преди тях - около 3300 г. преди Христа.

"Безспорно вариантът на протописменост по нашите земи предхожда с близо 2 хил. години тези в Шумер и Египет", коментира пред сп. "Космос" директорът на Регионалния исторически музей в Плевен Володя Попов.

Това е и тезата на международен екип учени от американския Институт по археомитология. Един от тях - Харалд Харман наскоро издаде книга, в която именно това е основната теза. Неговият колега Марко Мерлини от години опитва да разгадае какво точно означават знаците на тази първа протописменост, които се появяват по нашите земи.

Доскоро българските учени бяха доста скептични към тези изводи. Някои от тях смятат, че това са идеограми, които нямат нищо общо с писменост. Аргументът им е, че онази култура не е имала нужда от подобна комуникация, тъй като тя възниква само когато има неотложна необходимост. Примерно в Долината на Нил всеки е имал свой парцел и когато приключвали наводненията, трябвало да се изясни кой кое парче ще обработва. Затова е трябвало да се измисли начин тази информация да се записва, да се развият мерни единици и т.н.

За щастие този скептицизъм в научните среди вече отстъпва.

"Мисленето би трябвало да следва потребностите в развитието на едно общество - казва Володя Попов. - То също така трябва да ни доведе до някаква точна и близка интерпретация на това, което в момента ни озадачава." Според него именно това са знаците, нанесени с врязване върху керамични фрагменти - плочки, дъна и стени на глинени съдове, керамични артефакти и др. Още по-впечатляващо е, че тези знаци са свързани с развитието на обществото в края на неолита и началото на каменно-медната епоха.

"Ако подходим прекалено научно и започнем да търсим в тази протописменост детайлите, характеризиращи съвременната писменост, това ще се окаже невъзможно - казва Попов. - Причината е, че сегашният научен инструментариум е много развит и богат и по никакъв начин не можем да го сравняваме с онзи първичен момент." Според него самата форма на комуникацията е различна.

"Ние имаме фейсбук, интернет, а в Средновековието с пресата на Гутенберг се ражда книгата", обяснява той. Преди това в първото хилядолетие преди Христа възникват трите основни вида писменост - гръцката, латинската и юдейската. В средата на второто хилядолетие преди Христа се появяват Линеар А и Б на остров Крит, които спокойно могат да се смятат за писменост. Преди тях египетските йероглифи вече са се доказали като начин на предаване на информация с изречения. Както и по-ранните плочки от Шумер и Акад. 

Защо тези знаци имат всички белези на протописменост, четете в новия брой на сп. "Космос".