Йордан Зашев е пометен от лавина в Рила, а Людмил Янков, който се опитва да спаси Христо, издъхва на съседния връх

На път за погребението на лекаря на “Еверест 84” катастрофира фатално и Диньо Томов

Eкспедиция "Еверест 84" е белязана с фатални инциденти още по време на предварителните тренировки.

От 7 до 11 декември 1983 г. алпинистите били в лагер-сбора в Мальовишкия дял на Рила, където става първият нещастен случай.

На 9 декември Йордан Зашев изкачва северната стена на връх Ловница с непоносими болки в кръста, но при слизането е повлечен от лавина.

По-късно става известно, че той бързал да се прибере по-рано, защото искал разрешение да слезе за един ден до София. Какъв ангажимент е имал, не е известно и до днес.

Инцидентът обаче разтърсва силно Христо Проданов,

защото това е най-добрият му приятел.

Двамата били членове на алпийския клуб "Кремиковци", където станали изключително близки.

Йордан Зашев бил ценен и всеотдаен приятел.

Вероятно по тази причина на прощаването с него Христо Проданов казва: "Данчо, ти даде живота си за Еверест и ние ти обещаваме, че ще бъдем на него, а заедно с нас ще бъдеш и ти."

След 132 дни Христо става първият българин, покорил Еверест, но на връщане, както своя приятел, остава завинаги в планината с обещанието си. Изпълни го, но плати най-високата цена.

Междувременно друг негов близък алпинист - Людмил Янков, направи и невъзможното в опита си да го спаси.

Между 21 и 22 април той смайва света, след като преодолява за рекордно кратко време денивелация от 1330 м по Жестокия път, за да се добере до Христо Проданов. Достига близо до него на около 8500 м, но не открива нищо друго освен раницата и стъпките му в снега.

Температурата била -40 градуса, което довело до замръзването на четири от пръстите му, чиито фаланги впоследствие са отрязани.

В този миг Людмил Янков се сбогувал с мечтата си, която обаче не била да покори Еверест, а да достигне до подножието му, накъдето носел кислородните бутилки и последното пламъче надежда за спасението на Христо Проданов.

Цяло чудо е, че

подвигът му не се превърна в двойна трагедия,

каквито бяха страховете на останалите алпинисти. Янков изуми всички, след като успя да оцелее в нечовешки условия в кошмарната нощ.

Безспорно, всеки друг от момчетата би направил същото на мястото на Людмил Янков, но така се случило, че той бил най-близо до Христо Проданов.

По-късно за цялото преживяване и за смъртта на Христо героят казва: "На Еверест смърт няма, има само сливане с мечтата".

По-интересното в случая е, че

Людмил загива почти като Проданов и Зашев,

но 4 години по-късно.

На 17 април 1988 г. на северната стена на връх Камилата в Рила, който е съседен на на Ловница, Людмил Янков остава завинаги заедно с приятеля си Стоян Наков.

Вероятно обаче е предусещал собствената си смърт, защото ден преди планината да го прибере завинаги, пише: "Дълго летях.

Всеки скален праг отнемаше част от живота ми

Скалният праг разкъсваше живата тъкан. Не ме беше страх. Болеше ме само. Болеше ме много. Скалните прагове късаха от мене децата ми. Виждах очите им, спомнях си трескаво допир на потни ръце на деца. Нямаше време. Стремглаво летеше срещу мене снегът".

Думите му и до ден днешен трудно се разбират, но освен алпинист Людмил Янков е бил поет и зад себе си е оставил не малко свои стихове.

След него умират още няколко членове на експедицията.

Още през 2007 г. на 67-годишна възраст от заболяване умира радистът Стефан Калоянов.

Нелепа е смъртта и на Стамен Станимиров.

Той през живота си не е близвал алкохол и водел здравословен начин на живот. Случайно обаче му откриват чернодробна недостатъчност. Влязъл в болница за трансплантация на орган и точно го приготвяли за операционната, когато издъхнал. След години алпинистите се събират и за погребението на лекаря от "Еверест '84" Стайко Кулаксъзов.

За разлика от останалите той загива в автомобила си. Докато се разминава с автобус, изхвърча колело и част от ламарина, които го удрят и го убиват на място.

На път за поклонението му се случва още една трагедия.

Диньо Томов тръгва с колата си и още трима души за последно сбогом с лекаря, но по време на пътуването става участник в много тежка катастрофа. Причината е, че камион поднася на леко заледен мост и директно се врязва в едната страна на колата на Томов. Оставя него и друг алпинист, но не от експедицията на място.

Това шокира останалите от "Еверест '84", защото

след първото погребение се налага да отидат и на второ

Въпреки че имаше кратко затишие, на 86-годишна възраст в края на ноември тази година си отиде ръководителят на експедицията Аврам Аврамов.

Той до последно бе обвиняван за смъртта на Христо Проданов, и то защото не е взел правилните решения. Въпреки това великият успех на "Еверест '84" остана в историята и се използва като пример за висок професионализъм.