Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Откриха българската формула на столетниците

Проучване на български генетици установи особеностите на столетниците у нас. Общото за всички е, че имат ведро отношение към живота. До късните си години работят, “натоварват” мозъка си и общуват. Разчитане на генома на българските столетници откри 4 уникални за света генетични варианта за дълголетие.

Дълголетието е единствената отбелязана точка за човечеството в надлъгването му със смъртта.

И най-смелите футуристи се въздържат да фантазират кога животът ще може да бъде разтеглен до безсмъртие. Ако изключим концепцията от Силициевата долина за пренасяне на индивидуалното човешко съзнание върху вечен нетленен носител. Много преди софтуерните гении и религиите правят подобни внушения на емоционална основа, но засега илюзия за вечност дава само възможността

да надживееш всичките

си съученици с около

1/3 от годините

Постигат го малко хора. Науката допуска, че ако разнищи гените и начина им на живот, ще научи тайната. Тази сладка надежда стимулира генетици от всички нации да попълват с труда си световната генетична банка.

Въпреки че малко се популяризира, българската генетична школа е сред най-активните според приноса си на фона на сравнително малкото средства, отделяни за наука.

Ново изследване на генома на българския столетник осветява неочаквани национални специфики в глобалния чип на “векуването”.

Само 17% от генните

варианти в световната

база данни за

дълголетието се срещат

при нашите столетници,

но открихме 4 нови генетични варианта. Това съобщи водещият на проучването чл.-кор. на БАН проф. Драга Тончева, дм, дбн, ръководител на Катедрата по медицинска генетикa към Медицински университет - София, и главен координатор на Експертния съвет по медицинска генетика към здравното министерство.

Новите 4 генетични варианта имат пряка връзка с ген, наречен FOXО (Forkhead box), който работи в клъстер с други гени и се активира при някакъв стрес - метаболитен, седативен или под действие на други фактори. Той предпазва от инфаркт, инсулт, диабет тип 2, невродегенеративни болести, рак, уточни ученият.

Клъстерът се нарича

геронтом - генна

фабрика за дълголетие

“Когато анализирахме функцията на нашите новооткрити 4 варианта, видяхме, че са свързани с геронтома. Към момента имаме генната фабрика, която съдържа съвкупност от гени, и нашите 4 разновидности се вмъкват и вземат активно участие в молекулните пътища на дълголетието.”

Екипът е събрал и подробни данни за начина на живот на достигналите рекордна възраст българи. Навиците им до голяма степен съвпадат с привичките на връстниците им по света. Почти всички са независими от слабост към цигари и алкохол, без принуда следват умереност в храненето, запазват до последно физическа и умствена активност и се отнасят философски към трудностите в живота. Но за разлика от други народи например на масата на българския столетник няма превъзнасяни суперхрани.

Геномът на хората на 100 и повече години се приема за златен стандарт, защото се счита, че съдържа по-малко патогенни варианти, свързани с болести, и от друга страна, е вероятно да съдържа добри варианти, които ги предпазват от заболявания.

Важно откритие на екипа български генетици е, че позитивните и негативните варианти за дълголетието функционират в различни молекулни пътища.

Характерна особеност на столетниците е, че в родовете им дълголетието е много по-често - при 76%, отколкото в останалите фамилии. Това разкрива ключовата роля на генетичните фактори за продължителността на живота. Още по-интересно е, че разликата в годините живот е съществена.

Родствениците във

фамилиите на столетниците

живеят 8 до 14 г. по-дълго

от средното за страната,

разказа ученият. Жените около и на 100 г. са повече от мъжете, но и двата пола запазват физическа ангажираност до преклонна възраст. Дори към момента на срещата с изследователите те спортуват - карат колело, правят гимнастика, разхождат се. Почти всички участват в живота на семейството, включват се в грижи за градината и за домашните животни, пазаруват, почистват.

Но как се откриват кодовете за шифрованата в ДНК тайна на безсмъртието?

“За сравнение на генома на столетниците направихме изследване и на здрави контроли. Тъй като столетниците са малко на брой - в България едва 210 на 7 милиона население, те са рядък феномен. Затова считаме, че незначителна част от младите имат шанс да достигнат такава възраст - обясни проф. Тончева. - За максимална точност на изводите възрастта им е подбрана с голяма дистанция във времето. Взехме за база две групи - контролна, на средна възраст 21 г., и на хора над 100 г. Участниците в групата на младите са преминали през детските заболявания, някои от които завършват фатално, но им предстои да навлязат в болестите на средната и по-късната възраст.” Като важен извод от проучването генетичката изтъква, че при младите здрави към момента на изследването хора се откриват гени, които ще ги предразположат към тежки заболявания.

“Сравнихме екзомите - пълните набори от около 20 000 гена у човека, които дават информация за всички белтъци, обуславящи функционирането на организма.

Установихме, че

в екзома на столетниците

има варианти, които не се

срещат или са изключително

редки в екзома на контролите

Затова определихме тези варианти като позитивни - с потенциал заедно или в някакви комбинации да водят до дълголетие - каза проф. Тончева. - От друга страна, изследването ни доказа, че здравите контроли носят варианти за някои тежки заболявания. Тези хора са здрави на 20 години, но имат предразположение за сериозни здравни проблеми в бъдеще. Като тежки сърдечносъдови заболявания, затлъстяване, болестта на Алцхаймер - все социално значими болести, които доказано намаляват продължителността на живота.”

Учените са доказали у 60-те здрави млади българи, включени в изследователския пул, 5 генетични варианта за алцхаймер, 1 от които за ранно начало, 5 варианта за инфаркт, 20 - за затлъстяване.

На тази база е изкушаващо за неспециалист да направи чисто аритметичен извод, че 50 процента, половината от здравите с днешна дата българи, са бъдещи тежко болни.

Може и да е така, но нищо не изключва при някои от изследваните да има повече от един генетичен вариант за патология. Затова учените не са толкова смели в заключенията за процента.

Данните разкриват проблем и сочат пътя за решаването му: ранна диагностика - скрининг - превенция за постигане на здраве в по-късна възраст.

Прогнозната средна продължителност на живота за родените през 2016-2017 г. българи е средно 75 г. - за жените 78 г., за мъжете 71 г.

Очаква се най-дълго

да живеят хората в София

и Кърджали, а най-малко -

в област Видин

“Международно проучване в 55 държави сочи, че средната продължителност на живота в света ще продължи да расте. За родените през 2030 г. се очаква да е най-висока в Южна Корея, Япония, Франция, Испания. Прогнозите са, че хората в тези държави ще живеят средно 90 г. Докато, за съжаление, за българите, македонците и сърбите животът ще е най-много 78 г., цитира проф. Тончева.

Чл.-кор. проф. Драга Тончева: Българските столетници ядат “каквото има” - сладко, солено, мазно, само 2% са вегетарианци. Общуват, ведри са, не се оплакват и не лежат. Изследванията са ценни с това, че научаваме кои фактори благоприятстват дълголетието, но същи и кои го намаляват.

- Проф. Тончева, кои фактори са водещи за дълголетието според резултатите от вашето проучване?

- Дълголетието се дължи на съвкупност както на генетични фактори, така и на фактори на външната среда.

Голям брой гени съдържат варианти, асоциирани с дълголетие при българите. В проучването на екипа ни за дълголетие са номинирани нови 4 варианта. В същото време у българските столетници са доказани малък брой генетични варианти от международната база данни. Изследваните здрави контроли носят алели в гени, асоциирани със сърдечносъдови заболявания, алцхаймер, затлъстяване.

Външните условия имат по-голяма роля при младите хора, докато въздействието на генетичните компоненти се засилва след 90-годишна възраст.

- Как влияе стресът?

- Ролята на стреса е голяма по принцип в живота, но ако върнем с век назад историята, се вижда, че столетниците са имали труден живот.

Минали са през

войните, глада,

социално-

икономически шокове

и загуби на близки

Това е свързано не само с психическо затормозяване, а и с физическите ефекти на оксидативния стрес в резултат на натрупване на свободни радикали, които увреждат ДНК молекулата. Въпреки това столетниците са достигнали рядката възраст, без да можем да извлечем някакъв специфичен фактор с добро действие върху тяхното здраве. Разбира се, като изключим, че са гледали позитивно на живота и са си спестили безспорните здравни рискове като алкохол, пушене, физическата пасивност и други вредни навици.

- Имат ли житейско приложение иначе много ценните за науката изследвания на генома?

- Целта на геномните изследвания като нашето е не само да се диференцират спецификите и да се открият генетичните механизми на дълголетието, но и да се удължи животът на хората на базата на установяване на фактори за здравето, които може да бъдат повлияни медикаментозно или с други въздействия. Както и да се увеличи броят на здравите дълголетници. Изследванията са ценни с това, че научаваме кои фактори благоприятстват дълголетието, но същи и кои го намаляват. На тази основа се развива новата медицина, фокусирана не върху лечението на вече възникнало заболяване, а върху предпазването. Когато познаваме добре генетичните фактори, свързани със заболяванията, ще можем да ги откриваме чрез скрининг в ранна възраст. Тогава с промяна на фактори на околната среда ще може да се избегне вредният ефект на патогенните мутации.

- Каква е ролята на външните фактори човек до стигне 100 г.?

- Очакванията ни от анкетата за начина на живот бяха, че диетата на столетниците ще е различна от тази на типичния българин. Не се оказа вярно, тъй като столетниците казват, че не се лишават от сладко, солено, от мазни храни. Най-често казват, че са яли “каквото е имало”. Специфичното беше, че 2 пъти по-рядко употребяват алкохол и не излизат от рамките на минималните количества. От столетниците 37% рядко понякога пият чаша вино или минимално количество концентрат, а 63% са въздържатели, докато в обществото това са само 31%.

Освен това

само 7% пушат, и то

не много активно,

докато средният процент за страната ни е най-малко 30%. Почти всички дълголетници съобщават, че имат положителни нагласи към живота - 93%, и са активни участници в него. Това са благоприятни фактори, които установява не само нашето проучване, а и аналогичните по света.

Когато се обсъждат факторите на дълголетието, свързани с външната среда, правят впечатление отчетливите тенденции на неучастие на токсичните въздействия от пушенето и алкохола и придържането към традиционния модел на хранене у нас, но без излишества.

Рибата например не е застъпена, както при дълголетници в други държави.

От въпросниците, на които са отговорили столетниците, прави впечатление още, че са имали

пълноценен сън

и емоционална

стабилност,

гледали са позитивно на живота и са общували пълноценно, трудили са се, били са активни и физически, и умствено. Очертава се тенденция колкото по-ангажиран е човекът физически и социално и колкото по-пълноценно “натоварва” мозъка си още от мфладини, толкова по-добре съхранено е здравето и умствената му годност. Не само по света, а и у нас са известни примери на учени, лекари, артисти, упражнявали професията си и над 90 г. Най-често цитиран пример от света е лекар, работил до 104 г.

- Потвърждава ли се модерната напоследък мантра за връзка между вегетарианството и дълголетието?

- Само 2% от българските столетници казват, че не ядат храна от животински произход. Това показва, че крайностите в храненето с избягване на определени групи храни е неоправдано от гледна точка на дълголетието. Същото се отнася и за фигурата и телесното тегло - почти всички от нашите дълголетници са в нормата. Не е необходимо човек да се лишават от нищо, въпросът очевидно е да се постига здравословен баланс и да не се преяжда.

Учените откриват парадокси, които взривяват митове за столетника: оказва се, че може да боледуват и от рак, една жена дори 3 пъти, но го побеждават.

Повечето хора искат да живеят дълго, но никой не иска да е стар, а това предполага - и болен. Затова в последните десетилетия геронтологията следи с еднакво внимание както прогнозите за продължителността на живота, така и на очакваните години, които човек прекарва в добро здраве. Хората на възраст 80 и повече години се увеличават по-бързо от останалите сегменти от населението и в рамките на тази група броят на столетниците нараства експоненциално в световен мащаб. Годините в добро здраве обаче не се увеличават пропорционално на общия ръст на продължителността на живота. Изключение са дълголетниците, при които болестите на старостта идват сравнително късно и обикновено не ги свалят на легло.

Затова е важно генетиката не просто да декодира генома на дълголетието - благоприятните и неблагоприятните за дълъг живот гени, но и да изучи тези, които могат да защитават от смърт и инвалидизация дори при фатални болести.

Оказва се, че и българските столетници, подобно на други по света, може и да боледуват. Но това се случва по-рядко, отколкото при средностатистическия човек, и прогнозите са по-благоприятни. Например в медицинската история на последните проучени български столетници има и рак, и операции, и диабет.

При половината от дълголетниците в проучването липсват сериозни заболявания и болнави хора в рода. Част от тях обаче все пак се налага да пият лекарства. Например за кръвно, макар в проучваната извадка да няма екстремни хипертоници.

Сред българските дълголетници има и диабетици. Един от тях е развил инсулинозависим диабет още в младите години, но това не е нарушило особено качеството на живота му и очевидно не е съкратило дните му. В тази връзка учените напомниха, че у нас увеличаването на продължителността на живота при диабетиците изпреварва с 6 месеца средното за страната удължаване на живота.

Много от столетниците са оперирани заради заболявания или травми, но това също не е попречило да стигнат преклонна възраст. Сред столетниците има и хора, боледували от рак. Въпреки общо неблагоприятните прогнози, особено през миналия век, са победили онкологичните болести. Една от столетничките озадачава дори учените - през годините 3 пъти се налага да се лекува от рак, но въпреки това онкологичните диагнози не са повлияли на продължителността на живота й. В търсене на отговора за биологичния феномен учените развиват хипотезата за добри полиморфизми в гените й, които са улеснили лечението и са я защитили от прогресия на заболяванията до фатален стадий.

Много изявено сходство между изследваните столетници е добрата им умствена форма. Почти без изключения те показват добра памет и комуникативни умения.