Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Тази пуста субсидия!

Вече почти десет години не съм част от (вътрешно)партийните спорове, пък и въобще от политиката. Оттогава в много случаи запазвах мълчание, защото от опит знам, че дори и най-принципното мнение може да се използва като аргумент да ме пришият към нечий лагер, което не само не ми се иска, но и не отговаря на истината.

По въпроса за току-що възстановения в някаква степен размер на партийните субсидии обаче препирните напускат територията на здравия разум. Сигурно и по други теми е така, но по тази – особено. Неангажираният в противоборствата член на БСП може съвсем да се слиса, че не представители на други партии, а тъкмо социалисти скачат срещу осем лева на действителен глас. Тези активисти или никога не са се занимавали с партийно финансиране, дори на най-ниско ниво, или са забравили как се прави това. А може и да им е безкрайно ясно, но да си затварят очите пред факта, че Бойко Борисов хваща правителствения самолет и отива на партийно събитие в Загреб. Или че взима държавния джип и тръгва на предизборна обиколка. И че по подобен начин помагат на партията си министри, шефове на агенции, кметове. На управляващите, особено на тези в последните десет години, субсидия просто не им е нужна. Борисов го заяви още през 2016 г. Вижда се и как става това. Възползват се от възможностите, които им предоставя властта, както и стрижат бизнеса. Неслучайно ГЕРБ трупа милиони в партийните сметки или пък дава част от тях за дарения.

Субсидията е нужна най-вече на опозицията. Тя би била необходима и на управляващите, ако имаше реален контрол върху това, държавни и общински ресурси да не се използват за партийни цели. Но тъй като такъв липсва, ГЕРБ може да стои добре и да печели избори и с нула лева. За партиите извън властта обаче субсидията е въпрос на оцеляване, и то в прекия смисъл. Твърдя го като общински и областен председател, на когото 12-13 години му се е налагало да търси пари за функционирането на структурите, за които носи отговорност. И то в най-дивото време на Филип Димитров и на безогледния костовизъм, когато голяма част от бизнеса не смееше да отдели и пет лева за БСП. През целия си първи депутатски мандат отстъпвах една трета от заплатата си на организацията в Кюстендил. Навярно този почин не беше кой знае колко разпространен, та се наложи един от конгресите да гласува предложението на Руси Статков народните представители и социалисти на други длъжности, чийто списък се утвърждава от националното ръководство, да плащат няколко пъти по-голям членски внос от този на редовите социалисти - не по-малко от 10 % от месечното възнаграждение. Това помагаше, но само донякъде. Налагаше да се обръщаме и към фирмаджии, като принципът беше да приемаме малки суми, но от повече бизнесмени, а не от малцина – по много, за да не изпадаме в зависимости, ако и когато дойдем на власт. А за да си имаме доверие вътре в партията, за да сме сигурни, че някой няма да отклони част от средствата за себе си, срещу получените банкноти давахме на дарителите така наречените „благоевки“, които подлежаха на строга отчетност.

Сега не само БСП, но и никоя сериозна партия не може да се издържа по този начин. Членската маса е намаляла няколко пъти, с което – и приходите. Поради дългия период в опозиция вече и социалистите с висок процент на членския внос никак не са достатъчно за решаване на финансовия проблем. По-успешните бизнесмени са притеснени с арестите тъкмо на онези сред тях, за които се подозира, че биха могли да подпомагат левицата. За „баланс“ са разследвани и някои дребни данъчни мошеници, банкови измамници и суджук-аферисти от другото пространство, но в общи линии фирмаджиите, които се отчитат на ГЕРБ, са оставени на спокойствие и ще правят това и занапред.

В тази ситуация спирането на субсидията или свеждането й до символичен размер е опит да се направи символична и партийната дейност. Знам какво е да не участваш в предизборен диспут, защото няма с какво да си купиш телевизионно време. Да се чудиш дали да платиш издръжката на партийния клуб, или заплатата на щатната фигура в него, да поръчаш плакати и листовки или да отделиш средства за наем и озвучаване на зала при някое събитие, да финансираш предизборен митинг с концерт или да отделиш пари за някой вестник, който ще публикува какви са ангажиментите ти пред гласоподавателите. И ако в първото десетилетие на прехода това някак се търпеше, на тридесетата година вече е анахронизъм.

Ето защо решението на Народното събрание да се възстанови партийната субсидия не трябва да се низвергва. Колкото и това да се случи по далеч не най-добрия начин. Колкото и тези осем лева да бяха гласувани без финансова обосновка. Друг е въпросът как ще се харчи субсидиятя. Важен, но друг, най-много на второ място по значимост. Ако не се изразходва законосъобразно и целесъобразно, има органи и институции, които могат и трябва да се произнасят – Национален съвет на БСП, Общопартийна контролна комисия, Сметна палата, прокуратура, следствие, съд. Не е нормално примерно перо като Велислава Дърева да споделя, че е на граждански договор в „Дума“ за… 200 лева месечно. Сигурно има и други абсурди, които трябва да се преодолеят. Но ако я няма субсидията, разговорите от този род стават безпредметни.

Грешка беше да се иска оставката на финансовия министър Горанов заради по-високия от гласувания размер на субсидиите, превеждан към партийните централи. Когато единият е наддал, а другият – надвзел, отговорността е 50 на 50. В такъв случай се извиняваш, правиш схема за връщане на получените в повече суми и си отваряш очите занапред. Настояването за оттегляне на министъра доведе до фактическото спиране на субсидията – каквото е с един лев на глас, почти същото е и без него. Неслучайно евродепутатът от ВМРО Ангел Джамбазки каза след перипетиите в Народното събрание, че намаляването на субсидията преди месеци беше наказателен ход срещу БСП от страна на ГЕРБ преди изборите. Това е не само негово впечатление, но и, познавайки реакциите на премиера Борисов, в много голяма степен съответства на истината.

Грешка е и сега да се поставя под въпрос възстановяването донякъде на субсидията. Сякаш без нея е лошо, а с нея – още по-лошо. Създава се впечатление, че БСП не знае какво иска, което няма как да е в неин плюс.

От фейсбук