Амстердам е плашещ град.

Град с огромно количество хора, огромен трафик, огромни мащаби.

Сградите изглеждат леко криви (на снимката си личи), но подозирам, че заради това има много кофишопове - след посещение там и да ви изглежда нещо странно, не ви пука.

Да, одобрявам кофишоповете и да, не понасям лицемерните разговори на тема “ние добродетелните сме срещу тая западна разпасаност”, особено когато за това започнат да говорят хора, които, след като обяснят концепциите си за морал пийват по 4 ракии и шибват по 2 шамара на жените си.

Няколко неща ми се набиха на очи - тълпата, която е толкова огромна и толкова устремена нанякъде, че не можеш да пресечеш улицата.

И друго - велосипедистите, които ще те смачкат без да им мигне окото (дори ме предупредиха да се пазя от амстердамските велосипедисти, толерантността им не била особено голяма).

Иначе, като всеки чужденец и аз се полакомих да мина през червените фенери, през кофишоповете, хапнах едни наденички и един много вкусен картоф с масло.

Концерта ни беше страхотен, мястото - спретнат малък клуб с бекстейдж под земята.

Амстердам се оказа голяма лъжица за устата ми и днес, когато отново съм в Германия си давам сметка, че тук се чувствам някак по - спокойно, отколкото в Холандия.

Утре се прибирам за няколко дни в София, а в четвъртък с ЕКС ще свирим в Берлин.

Сега съм в Карлсруе - приятен, зелен и някак пасторален провинциален град.

Българската диаспора ни посрещна с невероятен домашно приготвен сладкиш и аз, срам не срам, си хапнах.

Това е, след малко започваме саундчека.

И последно - ЛЕГАЛИЗАЦИЯ!!!

Хич не ми пука за фалшивия морал на някакви фарисеи!!!

*От фейсбук!