остът по-долу за Стефан Данаилов написах преди две години, забравих по какъв повод. Сега го пускам пак. Следя полемиките относно неговото артистично и политическо наследство. Няма да се включвам в този дебат. Мога само да кажа, че известните културни дейци имат отговорност пред обществото, защото те могат да му влияят. Кой как избира да влияе ще остане част от наследството му и когато то е противоречиво, няма как да се очаква за мъртвите да се говори само от един ъгъл. Иначе, светъл му път.

*******************************

Скъпи приятели, сега ще направя една лична изповед. Аз съм от поколението момиченца, които бяхме влюбени в родната ни кинозвезда Стефан Данаилов. Да, той беше единственият ми идол и кумир като български артист по времето на соца. Беше много хубав, ама много. Имаше тази завладяваща красота каквато никой друг български артист никога не е имал. Разбира се, бях влюбена и в Ален Делон, но той все пак беше далеч и знаех, че никога няма да се омъжи за мен. Но за Стефан Данаилов имах сериозни надежди на седем годишна възраст. Мислех си, как искам да узнае за моето съществуване! Ако знаеше колко бях влюбена в него, сигурно щеше да забрави за всички жени и да ме чака да порасна... Мда... Така беше. За да впечатля чичко Данаилов, веднъж скочих с разтворен чадър от една тераса (като Карлсон, който живее на покрива, който също беше моят кумир, но той беше доста дебел и нямаше как да го взема за мъж.) Та скочих аз с чадъра от високо, не само заради чичко Данаилов, а и заради другите момчета, за да им покажа че съм непристъпна и много смела и да им взема страха, защото сърцето ми принадлежеше на чичко Данаилов. Разбира се, аз се попребих сериозно, разцепвайки си коляното до костта и завършвайки скока си в болницата, но се чувствах герой и се надявах чичко Данаилов някак си да разбере за моята саможертва. Чичко Данаилов не се обади, но се обади досадният ГошУ от съседния вход, който ми предложи да си играем на чичо доктор. Когато надменно му отказах, той ми открадна бисквити „Златна Есен” и книгата ми за Карслон. Побеснях, естествено, и си отмъстих, така както може да си отмъсти само една жена на седем години, влюбена в Стефан Данаилов. ГошУ разбра, че работата с мен няма как да стане и ме намрази. Такъв е животът.... Та мисълта ми е, че чичко Данаилов за мен никога няма да остарее. Той е икона и първият мъж, за когото исках да се омъжа!

*Коментарът е от фейсбук