Мисля си някакви неща днес, най - вече си мисля за култовата идея "Под игото" на Иван Вазов да се...ъъъ...адаптира на разговорен език с цел да могат децата да разберат романа.

Обаче и тук попадам на различни подводни камъни.

Например - според любимата ми либерална растителност не бива да разглеждаме 500-те години като "робство". Демек - и като "иго" (дума - синоним на: робство, робия, гнет, ярем, хомот според тълковните речници).

След като е нямало "робство", няма как романът да се казва "Под игото".

Още повече че мнозина розови по едно време изразяваха задоволство, че Ердоган ни пазел от Путин, та съвсем става идеологически проблем.

Второ - слушах скоро любимото ми Дарик радио от 10 сутринта. Откакто Комитата стана кмет и започна да се бори с кошчетата за разделно събиране на боклука, Дарик се заеха с други важни неща и разиграха апокалиптичната трагедия на българското образование и възпитание, където все още се учели скверни неща, като историята за "робството".

Тоест - ако изходим от модерната теза, че не бива да се връщаме към това време, за да не ни учи на омраза, то смело можем да заключим, че е желателно "Под игото" не да се адаптира, а да бъде изгорен на розовата клада на модерната политкоректна религия.

Умувам си аз, мисля, мисля, и в един момент се сещам за една история (не знам колко е вярна), според която един френски философ писал на Кант.

"Господин Кант, вашите трудове са наистина велики. Дали е възможно да напишете съкратена версия на критика на практическия разум, за да я издам на френски?".

А Кант отговорил учтиво - "Уважаеми колега, съжалявам, но моите трудове нито могат да бъдат съкратени, нито могат да бъдат издадени на френски".

Та си мисля, че има неща, които сами по себе си са толкова значими, че няма значение дали някой клетник ще поиска да ги приложи към някоя мода или към някоя конюнктурна доктрина.

Живеем в опасни времена.

Времена, в които грантовете са по-силни от историята и идеите.

За това се съпротивлявайте на подобни тъпотии.

Впрочем самият Вазов има един герой в "Под Игото".

Киряк Стефчов.

Помните ли го.

Той е "удобният" посредствен злобар, служещ на силните на деня.

Помнете го.

Може би именно Киряк Стефчов е прототипът на мнозина "борци за човешки права" в днешната реалност...

Лудите, лудите, те да са живи...

От фейсбук