Историята на прекаралия 9 години (от 1955 до 1964 г.) по турските затвори полковник от военното разузнаване Пеньо Пенев е достойна за холивудски шпионски филм. Залавят го на тайна среща с агент, изхвърля ключа към морзовата радиостанция в морето, за да нямат доказателства. Измъчват го нечовешки в килията, лежи там заедно с нацистки престъпник, претърпява операция на жлъчката в затвора, минават му мисли за самоубийство. Накрая го разменят срещу 9 турски агенти.

Военният министър Красимир Каракачанов награди посмъртно бившия вицеконсул в Истанбул с почетния знак "Свети Георги" първа степен миналата седмица. Поводът е навършването на

55 години от освобождаването

му от затвора.

Датата 8 април 1964 г. се е запечатала в паметта на вицеконсула.

Вече в България, споделял, че ще я помни дори и след като го заровят. Както и деня на пристигането си в града на Босфора - 3 януари 1953 г., и третата - на арестуването му през 1955 г. Залавянето му било зрелищно - пред очите на тълпата, която наблюдавала как полицаите го заобикалят, извили ръцете му и го накарали да влезе в колата.

В продължение на 20 дни след това нито посолството в Анкара, нито консулството в Истанбул, нито близките му знаели къде е. През цялото време Пенев бил изтезаван да признае, че шпионира. Въпреки мъченията вицеконсулът продължил да твърди, че е дипломат.

Накрая попаднал в ареста съветски разузнавач информирал своите и руснаците се обадили в София. Български дипломати отишли да видят Пенев и го заварили в окаяно състояние - безпомощен, останал кожа и кости и пребит. Той им казал, че не е признал нищо, от което най-много се опасявали в България.

Ръководството на Разузнавателното управление на Генералния щаб докладвало за случая на Вълко Червенков. Настоявали да се предприемат стъпки за освобождаването му. Партийният вожд обаче реагирал безжалостно: "Заради бълхата няма да горим юргана"

Не искал да си разваля отношенията с Турция заради един човек.

Чак след свалянето на Червенков

от власт

направили постъпки

за връщане на Пеньо Пенев в България.

Междувременно вицеконсулът е осъден на смърт по подобие на Васил Левски - за заплаха срещу националната сигурност на страната. Докато съдията произнасял крайното решение, офицерът следял със затаен дъх поведението му. Знаел практиката в Турция - когато магистратът е категоричен, че присъдата трябва да се изпълни на всяка цена, той счупвал химикалката. Това било знак, че следващо дело няма да има. Пенев

чул, че го осъждат

за дейност срещу националната сигурност

на страната, но съдията не посегнал към химикалката.

Жестът дал надежда за живот на подвизаващия се като Георги Чолаков офицер. След още две инстанции присъдата му била намалена на 12,5 години и 4 г. заточение.

Решили, че не е осъществил докрай намеренията си да навреди на Турция. Подобна била и присъдата на агента, с когото имал среща, когато го залавят. Това е нелегален изселник, внедрен от българските служби.

Как залавят Пенев и агента "Таш", както и как полковникът се връща в България, четете в хартиеното издание.