Братът на Никола Гешев въвежда партидите и индивидуалните

вноски, които след 9 септември 1944 г. изчезват 

Правителството на Стефан Стамболов прави първия опит да въведе пенсионно осигуряване у нас през 1889 г. Опитът е доста нескопосан, защото законът постановява, че право на пенсии имат само държавните служители и работниците в държавните предприятия. Едва през 1918 г. тази несправедливост е поправена и обхватът е разширен и за частните дружества.

Размерът на пенсиите осигурява добър стандарт, защото семействата имат много деца и все повече млади хора внасят осигуровки за намаляващия брой пенсионери.

Така постепенно през 30-те години се заражда тезата, че е необходимо

всеки да има своя пенсия в зависимост от вноските,

които прави.

Автор на тази концепция е братът на легендарния топполицай Никола Гешев - Емануил.

Талантлив юрист и обещаващ адвокат, Емануил за кратко време се издига до висши държавни постове - началник на Сметната палата, а впоследствие директор на Държавния архив. По-късно е назначен за началник на пенсионното управление. По това време службата се е намирала в днешната сграда на МВР на ул. "6 септември".

Като директор на важното социално ведомство Емануил Гешев изцяло се отдава на изграждането на стабилна пенсионна система у нас. Обичал много професията си и се стремял

да въведе най-добрите световни практики у нас

Негови съвременници разказвали, че бил толкова съвестен към задълженията си, че всеки ден след работа ходел на Женския пазар да пита за цените на продуктите, за да може да съобрази размера дори и на най-ниската пенсия, така че да стига за прехрана.

Стига се дотам, че уменията му на гениален актюер са оценени дори от новата комунистическа власт.

И макар да е брат на най-големия противник на БКП, заради липсата на квалифицирани кадри тя е принудена да го остави като шеф на пенсионния фонд чак до 1947 г.

Гешев е сред основателите и поддръжниците на

една от най-модерните пенсионни системи

както тогава, така и сега. Той е отстоявал правото всеки да има индивидуална партида и според осигуровките му да се формира и пенсията. Имало е различни пенсионни фондове и срещу внесените осигуровки те са давали специални марки. Така всеки е бил наясно каква пенсия ще получи, когато представи събраните марки.

По този начин съвсем справедливо хората, които работят повече и внасят по-големи осигуровки, получавали по-високи пенсии. Системата била така конструирана, че стимулирала работещите да внасят повече пари, за да осигурят старините си.

На практика 30-те и 40-те години сме имали пенсионно осигуряване, за каквото днес можем само да мечтаем. Всеки е натрупвал своите вноски и е знаел точно каква пенсия ще получи.

За разлика от сега, когато държавата месец за месец субсидира пенсиите и никой не е мотивиран да внася повече вноски, защото е наясно, че като пенсионер няма да получи почти нищо от тях.

Благодарение на отстояваната от Емануил Гешев система в пенсионния фонд към 1944 г. е имало 2 млрд. долара. Тази цифра с много условности фигурира в Държавния архив, показа проверка на "168 часа". Всъщност от записа там не се разбира ясно дали тя наистина е толкова, или е три пъти по-голяма.

Проблемът е, че комунистите старателно са заличили всички писмени документи за финансовото състояние на страната.

Сигурно е само едно. Цар Борис оставя на новата власт икономика в цветущо състояние. Да, тя е изтощена от войната, но въпреки това до 1939 г. ние сме били

деветата най-развита страна в Европа

Само за 2-3 години комунистите и отечественофронтовците успяват изключително чевръсто да източат всички фондове, сметки и резерви.

Справки в архива на БНБ от 1948 г. сочат, че по това време държавата не е имала никакви резерви и пари в банките. И също както правела шайката на Ленин, която заграбва авоарите на Русия, комунистите у нас започват да конфискуват спестяванията на хората и капиталите на собствениците на предприятия.

Няма писмени доказателства каква част от пенсионния фонд комунистите са предали на руснаците, но в Държавния архив има един протокол, който подсказва, че именно това се е случило. Може би като благодарност за преврата на 9 септември.

В руските архиви неотдавна бяха открити доста доказателства, че бандата около Ленин и Троцки не е искала нищо друго, освен да овладее руската банкова система и да заграби авоарите. След което започва да спонсорира революционни движения навсякъде по света, за да правят преврати. Целта им е една -

да заграбят фондовете

и резервите на отделните страни.

Протокол №10 от 10 ноември 1944 г. за стопанското и финансовото положение у нас подсказва, че и тук именно това се е случило.

На заседанието на политбюро са присъствали тогавашните първи хора в комунистическата партия Трайчо Костов, Цола Драгойчева, Титко Черноколев и Вълко Червенков. Този мозъчен тръст констатира, че "в земеделието положението е сравнително добро. В обращение има 54 млрд. лв. в банкноти. Селяните държат много пари и ако бъдат пуснати, ще залеят пазара. Да се спре увеличението на цените, инфлацията взема застрашителни размери. Ние трябва да я овладеем."

И тук идва най-важното изречение: "Също

не знаем какви суми ще вземат русите

Ако те вземат много, положението ще стане катастрофално. Да се проведе народен заем. Има опасност София и Горна Джумая заради недостиг на вагони да останат без хляб."

Как изчезват пенсиите и защо комунистите започват да никнат като гъби след 9 септември, четете в хартиеното издание.