Социалистическата братска целувка и социалистическата братска прегръдка са специални форми на поздрав между комунистическите вождове.

Те се зараждат като символи на равенство, братство и солидарност и са израз на патоса и ентусиазма на възникващото работническо движение още от ХIХ век. В годините след Октомврийската революция обаче спонтанният жест успява да се превърне в официален

поздрав между комунистическите другари

Символичното засилване на чувството за другарство постига успех и благодарение на това, че много комунисти и социалисти в миналото е трябвало да правят дълги, трудни и опасни пътувания до тогава изолираната болшевишка Русия. По този начин международната солидарност намира израз в бурни прегръдки и целувки.

Социалистическата братска целувка не трябва да се бърка с обикновените целувки по бузите между световните лидери. Например традиционно президентът на Франция поздравява свои чуждестранни колеги, като ги целува по двете бузи. Това не е социалистическа братска целувка, защото има само две целувки и в тях не е вложен никакъв идеологически смисъл, затова се практикува както от голистки президенти, така и от социалистически президенти.

Докато веднъж добил официалност, в продължение на дълги години този акт демонстрира предполагаемата "специална връзка", която съществува между социалистическите режими.

Въпреки ужасяващият си ореол, макар и рядко, диктаторът

Сталин също си позволява този нежен жест

- обикновено към съветски герои, отличили се в някаква област или към откриватели, като например полярния изследовател Иван Спирин през 1937 г. След него и Хрушчов според запазени киноленти също посреща с целувка свои хора след завръщането им от странство. Такъв е случаят с председателя на Държавния съвет Климент Ворошилов, завърнал се от посещение в САЩ през 1959 г.

Но по принцип тази форма на близък контакт е била най-предпочитана от съветския държавен глава Леонид Илич Брежнев. Казват, че една от първите му политически целувки е с палестинския лидер Ясер Арафат, който идва в Москва през 1968 г., и оттогава станала неизменна част от церемониала на генсека. Един от първите, които се възползват от тази "любвеобилност" през 1969 г., е Тодор Живков по време на посещението си в Москва.

Но навремето ритуалът има и своите неписани правила, които за познавачите били ценен ориентир за тайните на междудържавните отношения в социалистическия лагер. Някои познавачи на Кремъл, изучаващи СССР, обръщат голямо внимание дали комунистическите лидери са разменили братска прегръдка. според тях пропускането на обичайната прегръдка се приема като знак за

по-ниско ниво на отношенията

между две страни от соцлагера. По принцип този жест на близост се състои от прегръдка, комбинирана със серия (обикновено три) целувки по двете бузи. Но в редки случаи, когато двамата лидери се смятат за изключително близки, целувките са по устата.

Един от всепризнатите "майстори" в соцлагера на този вид доста неестествена близост между възрастни мъже е българският генерален секретар Тодор Живков.

Всеизвестно е, че той често я демонстрира при многобройните си срещи с Леонид Брежнев, за да подчертае специалното място на НРБ сред другите сателити на Москва по време на Студената война. Сравнително по-малко хора обаче знаят, че след подобна размяна на ласки с Леонид Илич правешкият диктатор е вземал специални мерки, за да дизенфекцира устата си, и тайно в най-близкото си обкръжение е изразявал отвращението си

към тези интимни прояви на близост, разказват хора от охраната на бившия Първи.

Много е вероятно опасенията на Живков от някакъв вид зараза да са били съвсем реални, тъй като той самият най-добре е знаел, че генералният секретар на КПСС от години страда от инфекция на челюстта. Навремето лошото ниво на стоматологичното лечение не беше подминало дори първия човек в огромната тоталитарна държава. Накрая, дори след помощта на западни специалисти, Брежнев има сериозни проблеми с меките и твърдите тъкани в устата си, трудно задържа протезата си в устата, като я придържа с език и затова има видими проблеми с говора. Особено трудно е на престарелия комунистически вожда, когато трябва да изнася речи на публични места. Съществуват различни теории за тежкото състояние на зъбите на Брежнев. Според едни той имал проблеми с тях още от детството си, внукът му разказвал, че дядо му просто много пушел, докато "по-официална" версия твърди, че получил някаква травма на челюстта на фронта по време на Втората световна война. Така или иначе в последните десетилетия от живота си съветският ръководител страдал много от възпалението в челюстта, а когато разбрал, че дори Джуна, със своите свръхестествени безконтактни масажи не могла да му помогне, той открил, че единствено водата в Банкя облекчава страданията му. Съответно зачестили и посещенията му у нас, както и, за ужас на Живков, прословутите "братски целувки".

А Леонид Брежнев толкова обичал да се целува с чуждестранни държавни глави, че през 1979 г. дори дарил с целувка по бузата и своя основен противник - американския президент Джими Картър.

Понякога съветският генерален секретар използвал приятелския жест и към низвергнати "другари". Смята се например, че целувката между Брежнев и югославския лидер Йосип Броз Тито през 1971 г. на летището в Белград била толкова силна, че

устните на Тито започнали да кървят след нея.

Любопитното е, че в Азия липсвала традиция в целуването по бузите. Затова тамошните комунистически първенци практикували само "братска прегръдка", без да се целуват. Все пак накрая под външен натиск се съгласили да получават целувки от европейските и кубинските си колеги, но без те да участват в тях.

Съвсем друг е случаят след разрива в отношенията между СССР и Китай. Тогава

китайците отказват да приемат

съветските си колеги и дори да се обръщат към тях като към “другари”. Даже след нормализирането на отношенията през 1989 г. китайците продължават да пропускат братската прегръдка при поздрави със съветските лидери, въпреки че охотно я разменят с лидери от други комунистически страни. Китайският протокол специално настоява за "ръкостискане без прегръдка", като целта е специално да се демонстрира, че китайско-съветските отношения не са се върнали на нивото от 50-те години ХХ век, преди разцеплението.

Но доказано невинаги прегръдките и целувките между комунистическите управници са били знак за добри отношения. В историята са отбелязани и много размени на прегръдки и целувки дори при наличието на сериозни разногласия само за да не създава впечатление в обществото, че отношенията са обтегнати.

Например, въпреки че Китай и Виетнам оспорват собствеността върху островите от архипелага Спратли в Южнокитайско море, техните лидери продължават да си разменят социалистическата братска прегръдка.

В популярната култура безспорно най-известната размяна на братска целувка се превръща тази между Ерих Хонекер и Леонид Брежнев през 1979 г. по случай 30-годишнината от създаването на ГДР. Снимката придобива голяма слава и заради

графита на руския художник

Дмитрий Врубел,

изрисуван на Берлинската стена и наречен My God, Help Me to Survive This Deadly Love (“Боже мой, помогни ми да преживея тази смъртоносна любов”).

Но и в съветското ръководство не всички са одобрявали любящите целувки на Брежнев. Документирано е, че Юрий Андропов, ръководител на КГБ при Брежнев и негов наследник начело на СССР след смъртта му, изразява пред един от своите подчинени ужаса си от целувките на Брежнев. На публично място той обаче винаги приветствал топлите прегръдки и целувки на предшественика си.