Макгахан - Освободителят на България. Репортажите му за Априлското въстание и Баташкото клане обръщат световното мнение в наша полза
Решителна и пряка е подкрепата на американските мисионерски учебни заведения за народноосвободителното ни движение. По време на Априлското въстание българските студенти, които са мнозинство в цариградския Робърт колеж, представят историите за кланетата на вниманието на преподавателя си д-р Албърт Лонг и на изпълняващия длъжността директор на учебното заведение д-р Джордж Уошбърн.
Хора с висок морал, американските мисионери веднага откликват на сърцераздирателните разкази. Именно д-р Уошбърн съобщава за тях на Едуин Пиърс, цариградския кореспондент на лондонския “Дейли нюз”. На 23 юни Пиърс пише първата си статия за “зверствата в България”. Но безспорно най-голяма заслуга за достигането на описанието на зверствата до тогавашния цивилизован свят има Джанюариъс Макгахан. Повод за неговата командировка е отпечатването в английския вестник “Дейли нюз” на писмата на Едуин Пиърс от Цариград. Тези писма за първи път разкриват пред британската общественост събитията в България от пролетта на 1876 г. Правителството на лорд Дизраели обаче чрез официалните печатни органи се опитва да опровергае тези известия като “сензационни и недостойни за внимание клюки”.
Налага се изпращането на Макгахан с цел да опровергае или потвърди изнесените факти. Скоро на роденият в Ню Лексингтън, Охайо репортер, се удава прекрасна възможност да се запознае на място с последиците от въстанието.
В продължение на повече от един месец той печата последователно специални подлистници с репортажите си. Неговите статии се препечатват в превод в цял свят. Дори главно чрез превода на репортажите на американския журналист, с право наричан в Европа и Америка “Освободителят на България”, информацията за случващото се в България стига и до Русия и по този начин дава тласък на Освободителната война.
И действително няма човек, който да остане безразличен към описаното от американеца, посетил местата на кланетата, макар че на няколко пъти самият той е на крачка да се откаже от разследването си и репортажите заради ужаса, който вижда. Самият той споделя, че местата, които е видял, са се запечатали у него до края на живота му. На фона на тези свидетелства бледнеят дори българските спомени за кръвопролитието. Макар и извършени от башибозуци, Макгахан не щади за убийствата и официалните власти.
Консулът на САЩ Юджийн Скайлър, един от спътниците на Макгахан, също описва ужасните следи от клането. В крайна сметка благодарение най-вече на докладите на Макгахан и на американските мисионери в България световната общественост започва да симпатизира на българската кауза.
Най-четени
-
Секретно Касиерът на Ботевата чета Коста Апостолов полудява заради дял от заграбено богатство
Златният телец е погубил големи българи. За пари е удушен д-р Петър Берон. Пари са замесени в предателството на Васил Левски. Много пари има и в драмата на Ботевата чета
-
Секретно Съветски посланик в България бяга от Сталин. Месеци по-късно Фьодор Расколников умира от загадъчна болест във Франция
През 1988 г. достолепна възрастна дама прекрачва прага на сградата на старото съветско посолство на ъгъла на улиците „Московска” и „Раковска” в София. По онова време там се помещава Институт по
-
Галерия Народното събрание - история с бомби, гробища, бръмбари, катун и протести
Под старата сграда е имало римски и турски траурни парцели Депутатите първо заседавали в дъсчена барака на театрална трупа в Градската градина Там е заровен Васил Левски
-
Галерия Дъщерята на Христо Ботев умира след лекарска грешка. Майката Венета обвинява доктора, но отказва ексхумация
Сутринта на 9 ноември 1906 г. в салона на софийската жп гара влиза достолепна около 60-годишна дама в траур. Малцината транспортни служители не разпознават в нея Венета Ботева
-
Галерия Думите на Неофит, които винаги са със Здравка Евтимова: Бог вижда белезите от борбата за доброто
В лицето на патриарха имаме застъпник пред Бога, бях прочела една много интересна негова мисъл, която винаги бе с мен, той казваше че Бог вижда в човек белезите от борбата за доброто, а не наградите