Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Как тежкото наследство на Луи Вютон отне мечтата на Патрик-Луи

Заради прабаба си той става част от семейния бизнес, а не ветеринарен лекар

Като директор на “Специални поръчки” е отказвал само ковчег: “Има хора, чийто афинитет към Louis Vuitton е толкова голям, че искат да бъдат погребани в него”

Да се родиш с име, което богати и бедни по цял свят копнеят да “носят”, да си наследник на огромна империя, е колкото благословия, толкова и проклятие. Успехът на предците и тяхното завещание дават, но и изискват от следващите поколения. Светът има късмет, че цели шест поколения, чиято фамилия е синоним на лукс повече от век и половина, служат с респект на обожавания моден бранд Louis Vuitton.

Те жертват дори мечтите си заради семейната отговорност. Като Патрик-Луи Вютон, който почина на 68-годишна възраст в Париж преди дни, след като посвети живота си на наследствената традиция. Той е правнук на Луи Вютон - онзи находчив и талантлив майстор предприемач, който не се ражда със сребърна лъжица в устата, но записва името си в историята като кралска особа в света на модата.

Така в дебелата сянка на своя праотец Патрик-Луи няма опция, освен като всички преди него да се присъедини към семейния бизнес. От съвсем рано се труди в работилницата редом до всички майстори, за да натрупа знания и опит, а на 22 години става мениджър продукция на луксозните кожени стоки. Занапред отсъствието му ще се усеща най-вече в ателието за специални поръчки на Louis Vuitton в Аниер, което самият той открива и управлява дълги години.

“Патрик-Луи

притежаваше авангард и модерен дух.

Неговата експертиза и страст в изработката на изделията постоянно обновяваха нашата традиция в изкуството да пътуваш. Винаги е знаел как да подхранва наследството на Къщата и да дава визия за бъдещето”.

Това сподели Майкъл Бурк, настоящият главен изпълнителен директор на бранда.

Всъщност Патрик-Луи никога не е копнял да бъде част от машината на Louis Vuitton, защото е искал да стане ветеринарен лекар. Отказва се от мечтата си заради своята прабаба, която била най-важният човек за него. Тя почива на 104 години и е дъщеря на самия Луи Вютон. Впечатляващата дама имала силна връзка със своя внук Патрик-Луи и увлекателно му разказвала истории за миналото на семейството и за историческите събития, които е преживяла, включително обсадата на Париж през 1870 г. (Френско-пруската война). Момчето израства в семейния дом в Аниер, построен още през 1859 г. от неговия прадядо, който пренасочва в селцето на брега на Сена част от производството, за да се възползва от речния транспорт.

Когато бабата започва да забелязва колко силно е желанието на Патрик-Луи да се захване с професия, която ще го отдалечи от семейния бизнес, у нея се надига тревога.

Вютон е необходимост. Преданост. Вютон е... неизбежен.

“Един ден тя - нека почива в мир - ме помоли да продължа наследството на Вютон. Не можех да кажа “не” на една жена, чаровна като нея. И оставих мечтите си настрана”, признавал е Патрик-Луи.

Уважението и обичта към баба му се запазват дори след като нея вече я няма. Когато сядал на фамилната маса, Патрик винаги заемал втория стол от края, а не този начело, където би трябвало да се храни старшият наследник. Правел го, защото столът начело винаги е бил заеман от баба му. Така той уважително пазел спомена за тази изключителна жена.

И макар разминал се с възможността да бъде ветеринар, Патрик-Луи, който се обграждал с коне и кучета, рядко водел любимците си на лекар, а се грижел за тях сам. Именно това му доставяло най-голямо удоволствие. Афинитетът му към животните и лечителската професия не означава, че наследникът на Вютон бил лишен от семейния талант. Напротив.

Веднъж по време на интервю за японска телевизия журналист му подарил винтидж куфарче на марката и го помолил да определи възрастта му. Патрик-Луи инспектирал артикула отвътре и отвън, след което не само дал точната година на производство, но заявил, че е купена през юли в Ница. Абсолютно точен отговор, само конкретната дата не е точна. Разминаването е едва с една-две седмици.

Друга красноречива история засяга

бас между него и Катрин Деньов.

Актрисата разказвала с голям ентусиазъм на Патрик-Луи за свой любим куфар и чувайки само годината на производство, той отсякъл, че е правен лично от него, когато трупал опит като работник в ателието. Деньов не повярвала и двамата се обзаложили. Вютон проверил и резултатът бил в негова полза.

Управляваният от него отдел “Специални поръчки” е много важно звено, което отличава Louis Vuitton от всички и превръща бранда в абсолютен диктатор в бранша.

В ателието в Аниер се изпълняват уникални желания на някои клиенти и определени продукти се персонализират по поръчка. Резултатите са израз на индивидуалност. Иначе казано, реализират се мечти, които обогатяват изкуството на пътуването (философията на марката).

Оригиналните хрумки на едни са скромни, на други -

интересни и мащабни, а на някои дори налудничави.

Под вещото ръководство на Патрик-Луи работниците му изработват маркови сандъци с лекарства, опаковъчни кутии за детски млечни зъби, казино куфари с рулетка, калъфи за държане на китари, пури, бутилки с шампанско. Служителите създават и калъф за съхраняване на бутилки пастис Ricard специално за 60-ия рожден ден на своя шеф.

Единственият каприз, който Патрик-Луи е отказвал да изпълни, е ковчег. Представете си - такива запитвания е имало неведнъж.

“Повече пъти, отколкото някога бихте повярвали - казвал е французинът. - В този свят има хора, чийто афинитет към Louis Vuitton е толкова голям, че искат да бъдат погребани в него.”

Класата е това, което всички искат да притежават. Историята на самия Луи Вютон е добре позната. Мосю Луи започва от нищото и въпреки всички перипетии успява.

Оцелява при драматични исторически събития. Дори след като по време на кървавата гражданска война (бел.ред. - Парижката комуна) намира ателието си в руини, от пепелта на всичко изгубено Вютон възкръсва като Феникс с нов магазин в сърцето на Париж.

Мосю Луи държи на класическия подход, на качеството, но съчетани с пулса на модерността и поглед към бъдещето. Именно това е тайната на вековния успех на марката - респектът към традицията и стремежът към иновации.

Усетът към всичко това се наследява сякаш с огромния капитал. Всеки следващ Вютон добавя по нещо от себе си за усъвършенстването на бранда.

Синът на Луи - Джордж Вютон, въвежда

уникалния

монограм,

иконична емблема и до днес, с идеята да срази фалшификаторите.

Знакова стъпка, но двете букви са така неустоими за всички класи, че днес символът е един от най-копираните и може да бъде открит на всеки ъгъл по разнообразни фалшиви стоки.

Синовете на Патрик-Луи - Пиер-Луи и Беноа-Луи Вютон, като шесто поколение на златната фамилия също не избягват от своята отговорност и се трудят за бъдещето на наследството си.

“Тежестта на традицията е безспорна.

Уважавам я, но също така съм истински човек. Всичко е въпрос на това как съчетаваш традицията с реалния живот. Аз го правя по моя начин”, казва Беноа-Луи Вютон.