Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Ще свали ли Мая Манолова Корнелия Нинова? Вижте и схема с влиянието на БСП през годините

Може ли загубата на Мая Манолова в София, заиграването с десните, както и липсата на червени мнозинства в общинските съвети и крахът в бастиони на БСП да изядат главата на Корнелия Нинова? Или тя ще успее да използва повода, за да ликвидира окончателно вътрешната си опозиция?

Още в първите дни след изборите започна атаката срещу лидерката, въпреки че тя отчете "завръщане на партията в местната власт".

Тон зададе

от Брюксел

президентът на ПЕС Сергей Станишев

В свой анализ във фейсбук бившият председател нападна Нинова, че ръстът на БСП е само толкова, че да е удобна опозиция на ГЕРБ, че партията се авторитаризира и изпуска контрола от традиционни червени крепости. Той намекна и за отлив на симпатизанти към нови политически проекти и че социалистите повече няма да спечелят никакви избори.

“А БСП ще

се топи

в самота

В тясната ниша на популизма. Където ръководството я постави", написа Станишев. Според други представители на опозицията има доста основания за търсене на отговорност - поставената цел увеличение на броя на съветниците с 30-40% не е изпълнена. Те са се вдигнали само с 90 души в сравнение с 2015 г., което са около 10%. А

кметовете, които трябвало да станат двойно повече,

са на практика само с един отгоре - 61 срещу 60 преди 4 години.

Ръководството на "Позитано" 20 тълкува тези резултати като успех, но опозицията в лицето на депутата Валери Жаблянов и шефа на варненската структура Борислав Гуцанов директно поиска оставка на Корнелия Нинова.

Последният едва изчака да приключи балотажът, за да атакува. Разнобоят му с Корнелия Нинова не е отсега. През юли тя обяви, че централата сваля политическото си доверие от Гуцанов като общински председател. Една от целите й беше да го спре да се кандидатира за кмет на морския град. Конференцията обаче отказа да се подчини и потвърди подкрепата си за него като местен лидер.

Позовавайки се на устава, че местните структури сами решават кой ще е в ръководството им, варненските социалисти отказаха да се съобразят с желанието на лидерката си.

За да неутрализира възможностите на Гуцанов да влияе върху избора на кандидат, Корнелия

Нинова отказала

да му подпише пълномощно,

необходимо, за да се регистрират имената на претендентите за кметове и общински съветници.

Тя предостави това право на депутата от Варна Иван Иванов. Така кандидат на БСП стана бившата образователна министърка Анелия Клисарова, която се класира трета. Това даде повод на втория тур Гуцанов официално да призове за подкрепа на Костадин Костадинов от партия "Възраждане". Самата Клисарова обаче заяви, че привържениците й не могат да застанат нито зад човека от "Възраждане", нито зад Иван Портних от ГЕРБ.

След цялата тази вътрешна драма Борислав Гуцанов поиска оставката на Корнелия Нинова. "Това не е мое лично искане, а на колективния орган – градския съвет на БСП във Варна", каза той пред "Канал 3". Причините били в авторитарния модел на налагане на Клисарова.

Към вътрешната опозиция се числи и областният шеф на БСП в Пловдив Георги Гергов, който обеща, че ще коментира резултатите от изборите в края на седмицата.

Но според привържениците на Корнелия Нинова

нито Гуцанов, нито Гергов могат да

имат претенции

Във Варна БСП спечелила толкова гласове, колкото един район в София - 13 521. А в Пловдив положението било също така отчайващо - 12 294.

Резултатите в големите градове не са единствената причина да се атакува лидерката. Социалистите губят традиционни свои крепости като Северозападна България. В област Враца от 10 общини нямало нито един кмет от БСП, в област Монтана от 11 - само един.

Разправата от страна на "Позитано" 20 с вътрешната опозиция в тези райони дала резултат. В Монтана два месеца преди изборите било сменено почти цялото общинско ръководство. Изхвърлили чрез процедурни хватки 22-ма души, между които бивши депутати, партийни секретари и хора с влияние в града.

Във Видин това не се е случило, но пък социалистите не са спечелили нито един общински кмет от общо 11.

“Ако Михаил Миков тръгне да се изказва срещу Нинова,

нека да види своя район Видин, където спечели СДС, или дори родната си Кула, където градоначалникът е от ГЕРБ", нахъсват се привърженици на Нинова за предстоящия в събота пленум на Националния съвет. Там се очаква да започне откритата битка.

"Ако следващите парламентарни избори се проведат по мажоритарна система в два тура, няма да имаме повече от 4-5 депутати - анализират резултатите опозиционерите. - Какво като имаме един кмет на Русе от всички големи градове?

Благоевград, Перник и Разград са много хубави, но не са от първенците в страната. Освен това никъде нямаме мнозинство в общинските съвети, тоест никъде няма да управляваме."

"Най-голямата беда е, че партията губи своя характер на масова и програмна партия. Ръководството безучастно съзерцава този процес, а на места го поощрява, като променя структурите с доверени хора - коментира пред "168 часа" бившият депутат Георги Божинов. - Това ще доведе партия от гласоподаватели, апарат и председател. Несменяем, но партията ще бъде безсмислена в политическия живот на страната. Който не се тревожи от тази тенденция, може спокойно да ме нарича опозиция."

Проблемът на всички критици на Корнелия Нинова е, че три години след избора й те все още нямат единна фигура, която да изправят срещу нея. А точно сега е моментът. В БСП предстои пълен цикъл отчети и избори - от най-малките към най-големите структури.

Черешката на

тортата ще бъде

вътрешнопартийният избор на нов председател.

Това по предварителни прогнози трябва да стане до май 2020 г. Намерението на Корнелия Нинова е да се бетонира по този начин начело на столетницата за два мандата, или общо 8 години. Които може да се увеличат при определени условия.

Желание да управляват дълго като Тодор Живков са имали не един и двама председатели на столетницата. Още от зората на демокрацията, когато Александър Лилов, преименувал БКП на БСП, се опитва да се задържи на върха въпреки битките на среднощните пленуми с лобито на премиера Андрей Луканов. През 1990 г. либералното крило пуска писмо, с което иска оставката на председателя, но впоследствие всички заговорници се отказват от идеята, защото СДС е поискал вот на недоверие към правителството и БСП трябва да го спаси.

Страната е изправена пред хаос. Национална стачка на КТ "Подкрепа" блокира улиците, студентите са затворили ключови кръстовища. Луканов, чийто съветник е милиардерът Робърт Максуел, е принуден да подаде оставка, но продължава да играе важна роля в БСП и да подкопава доверието към Стратега.

Година след като е избран, Лилов вижда, че няма да успее да запази мястото си, и предлага конгресът да избере някой по-млад като например Янаки Стоилов. В онзи момент обаче юристът отказва и си прави самоотвод, а

Лилов е принуден

да играе с

резервен кандидат

- Жан Виденов. Представяйки си, че ще може да го контролира и да дърпа конците в сянка.

Успява само в началото, докато пловдивчанинът се ориентира. За да се отърве от опеката на Стратега, той се съюзява с Андрей Луканов и с негова подкрепа повтаря мандата си като председател. И дори спечелва абсолютно мнозинство на изборите през 1994 г., за да стане премиер.

В този период БСП е раздирана от

противоречия между силните фигури Александър Лилов

и Андрей Луканов

Формално битката е за това кой да бъде автор и какво да пише в новата програма на столетницата. Стратега настоява соцпартията да се бори за демократичен социализъм, а бившият премиер - за социалдемокрация.

В крайна сметка побеждава консервативното крило и част от "либералите" начело с Александър Томов се отцепват от БСП. Но основните фигури остават вътре и се опитват да налагат свои кандидатури и политически решения на младия министър-председател.

Жан Виденов обаче се противопоставя на това, както и на желанието на Луканов да контролира енергетиката и газопреносните мрежи като представител на "Топенерджи", съвместно дружество между "Газпром" и "Булгаргаз". Пловдивчанинът все пак успява да отстрани Андрей Карлович от проекта и той започва битка с приятелския кръг на премиера "Орион".

През 1996 г.

враждуващите крила на Луканов и

Лилов се съюзяват,

за да подчинят Жан Виденов или да го свалят от власт. БСП се тресе от скандали, които достигат кулминацията си, след като на 2 октомври пред дома си е застрелян Андрей Луканов.

Дясната му ръка Георги Пирински подава оставка като министър на външните работи. Правителството е в международна изолация, инфлацията стига рекордни нива, а доларът почти заковава 3000 лева. Опозицията започва непрекъснати протести. 19 членове на соцръководството искат оставката на Жан Виденов чрез писмо - същия начин, по който през 1990 г. са се опитали да отстранят Лилов.

Под натиск лидерът на БСП иска вот на доверие от Висшия съвет през ноември и го печели с малка преднина. Но само месец по-късно подава оставка на конгреса и посочва за свой наследник Георги Първанов.

Форумът задължава Николай Добрев да формира

второ социалистическо правителство. Задачата обаче е непосилна заради ежедневните протести на синдикати и опозиция в цялата страна, последвалия погром над парламента на 10 януари 1997 г. и постоянните откази на канените за министри. Няколко ключови фигури от крилото на Андрей Луканов напускат БСП и тя вече загубва мнозинство в Народното събрание. Това са Елена Поптодорова, Николай Камов, Филип Боков и Росен Карадимов.

В тази ситуация на вътрешен и външен натиск се стига до 4 февруари, когато Николай Добрев връща мандата и се насрочват извънредни избори. Отцепилите се от БСП заедно с Александър Томов сформират "Българска евролевица", която влиза в парламента, спечелвайки 234 058 гласа, или 14 депутати. БСП спада от 125 на 58 народни представители.

Горе-долу по същото време в нея официално

се формира

т.нар. Генералско движение

от бивши офицери от Държавна сигурност и гравитиращи около тях кметове и влиятелни фигури. Основен играч в него е ген. Любен Гоцев - бивш заместник-министър на външните работи и близък на Андрей Луканов.

Никой вече не помни официалното название на това лоби, което обаче играе важна роля. То се сближава с новоизбраното ръководство и подкрепя Георги Първанов и Николай Добрев, които са атакувани от обкръжението на оттеглилия се Жан Виденов, че са предали партията.

През 2001 г., когато червените смятат, че ще спечелят властта след Иван Костов, царят ги изненадва и те отново остават в опозиция.

Предстоят президентски избори, но никой не се съгласява да стане кандидат на БСП и в тоталната си безпомощност Първанов е принуден лично да излезе срещу Петър Стоянов и Богомил Бонев.

Някои предполагат, че е

имал вътрешна информация за компроматните игри

на последния дебат, той го пропуска и печели вота. Оставя БСП в ръцете на младия Сергей Станишев, като си представя, че ще може да го контролира и да дирижира случващото се в партията. От двете му страни са опитните Румен Петков и Румен Овчаров, чиито лобита получават квоти в правителството и налагат решения.

Чак след влизането на България в Европейския съюз през 2007 г. Сергей

Станишев

се окопитва

и започва да не се съобразява с двамата. Междувременно с подкрепата на Генералското движение Георги Първанов спечелва втория си мандат и се оглежда за място, което да заеме след края му.

Опитва се да направи широко лява коалиция, но не успява да събере достатъчно партии. Затова през 2012 г. е принуден да се върне като редови член в БСП и се опитва да си върне контрола върху партията. Но Станишев вече държи здраво юздите и не му позволява. Президентът напуска столетницата и основава партия "Алтернатива за българско възраждане".

Надявайки се да отцепи гласове от социалистите, формацията се явява на изборите през 2014 г., но печели едва 136 223 гласа и вкарва 11 депутати. Дори влиза в правителството като коалиционен партньор на ГЕРБ. Но дотам. На следващите избори през 2017 г.

се явява заедно с друга напуснала

БСП фигура -

Татяна Дончева

и нейното "Движение 21". Събират общо 54 412 гласа, които са едва 1,59% и не влизат в парламента. Малко преди това - през 2013 г., Дончева получава доверието на 39 221 избиратели.

Случилото се през всичките 30 години на прехода показва, че нито един политик, колкото и да е бил влиятелен, не може да отцепи достатъчно гласове от БСП, така че новата формация да има дълъг живот с участие във властта.

Затова и Мая Манолова засега не показва никакви признаци, че ще "краде" хора на столетницата за новия си граждански проект. Поне апаратът на соцпартията не е забелязал движение в тази насока до момента.

Нейната идея е да привлече не просто леви симпатизанти, а

и такива, които никога не биха гласували за БСП

Но едва ли целта на бившия омбудсман е това движение просто да съществува в пространството. Със сигурност ще иска да участва и във властта, а това без партия не може да стане.

Или ако направи коалиция преди следващите избори през 2021 г. с формацията на Слави Трифонов. Признаци за вероятна съвместна работа между тях не липсват. Той я покани за свой пръв гост, когато стартира новото му предаване в телевизия 7/8. Но още отпреди двамата постоянно показваха подкрепа един за друг.

Манолова има още един вариант - да се върне в БСП и да поиска да оглави столетницата, като се изправи срещу Корнелия Нинова. Но за да го направи, трябва да действа бързо, тъй като, ако партията избере досегашната си лидерка през май, ще се наложи да чака още 4 г. А след това никой не знае каква ще е подкрепата за Мая Манолова.