Процентът им на местните избори е средно 8,5, а не абсурдните над 20%, за които трябва да се пишат двойки

Темата за недействителните гласове на избори и референдуми е важна както за България, така и за демократичните държави по света. Нещо повече, големият брой такива гласове дава основание както за съмнение в изборните резултати, така и за тяхното оспорване от страна на изгубилите изборите партии, коалиции и кандидати. Затова е важно да знаем каква е истината по този важен за демокрацията и нейните основни механизми въпрос.

Недействителните гласове са обект на многобройни анализи и изследвания. Различни са видовете недействителен вот: отбелязване на повече (или на нито един) от предвидените видове избор в бюлетината, нарушаване на тайната на вота и т.н. Обикновено в закона се указва кога гласът е действителен, като във всички останали случаи той се класифицира като недействителен. Така е и в нашия Изборен кодекс.

Причините за появата на недействителни гласове са най-различни, например желание да се демонстрира наказателен или протестен вот, както и образователен дефицит (неграмотност) у някои от гласуващите. А понякога просто някой по-възрастен избирател си е забравил очилата. Строги норми за размера на този вот по света няма, но е прието, че е допустимо да има от 3 до 4 на сто недействителни гласове. В Германия, както може да се очаква, той е по-нисък и е между 1 и 2%. Как стои този въпрос у нас?

Още на първите избори след идването на демокрацията у нас и непосредствено след това българският избирател

демонстрира

добра култура

на гласуване

със съвсем приемливи нива на недействителен вот. Първият крах в това отношение ни връхлетя на местните избори през 1999 г. Помня добре този случай, защото тогава бях член на ЦИК и шокът беше голям. Гласуваха малко над три милиона души (колкото и тази година впрочем), но общински съветници произведоха гласовете само на около два милиона души (!).

И какво беше станало с гласовете за съветници на един милион българи? Ами оказаха се недействителни, защото в един милион бюлетини нямаше отбелязан глас за общински съветници. За капак партиите и коалициите не бяха номерирани, което допълнително обърка по-слабо грамотните избиратели. Така с 33% недействителни гласове тогава България постави един тъжен рекорд в демократичната си история.

С изключение на този вот България продължи да гласува с приличен дял на недействителните гласове на президентски, европейски и парламентарни избори в размер на 2-3%.

Например на последните президентски избори през 2016 г. недействителните гласове бяха около 3%. За съжаление, на местни избори ние гласуваме под световните и европейските стандарти - с над 4% недействителен вот. Така на местните избори през 2011 г. недействителните гласове и за съветници, и за кметове бяха 5-6%. През 2015 г. обаче и тук ни се стовари на главите Черен лебед под формата на собствената ни латентна глупост. Недействителните гласове за общински съветници тогава

скочиха повече

от двойно и

достигнаха

14,1%

За кметове тези гласове си останаха в границите на 4-6%. Какво се беше случило? Ами бяха се появили любимите на някои политици и прогресивни НПО изборни преференции.

Преференциите

родиха феномена

“15-15”,

от който се облагодетелстваха късметлиите, на които номерът в бюлетината съвпадаше с номера на издигналата ги партия. Днес този феномен е преодолян, но не съвсем.

Но не това създаде големия недействителен вот. Този вот се роди по много други начини. Например избирателят отбелязваше номера на любимата си партия в полето на преференциите, а в полето за партиите и коалициите не отбелязваше нищо и така произвеждаше недействителен глас. Или пък, за да докаже на изборния дилър, че е гласувал “правилно”, отбелязваше освен номера на партията и някаква причудлива комбинация от преференции, заради която секционната избирателна комисия класифицираше гласа му като недействителен. Това удвои и утрои процента на недействителните гласове за съветници. Така по стар български обичай вместо да изпишем вежди, извадихме очи.

Какво по-точно се случи с недействителните гласове на току-що приключилите местни избори 2019 г.? Първо, маса хора сред политическия така наречен елит се изказаха крайно неподготвени по въпроса и изрекоха куп глупости, заради които сега трябва да се извинят на българския народ. Когото обвиниха в тежка неграмотност. Но няма да го направят, естествено. Той, българският народ, е свикнал над него да издевателстват всякакви политици. Например френски, да споменем някои. Неподготвените политически лидери казаха, че недействителните гласове на тези избори били достигнали 20, че даже и 25%.

Каква е истината? Тази година на местните избори

на първи тур

имаше общо

660 616

недействителни

гласа

И слабо подготвените по математика политици взеха и хоп, разделиха това число на 3,1 милиона гласували избиратели. В резултат получиха абсурдните над 20% недействителни гласове. Читателите вече са разбрали къде е грешката, защото на тези избори се гласуваше с до 4 бюлетини, всяка от които отговаря на един глас. Така броят на гласовете съвсем не е 3,1 милиона, а е равен на сумата от гласовете за съветници, за общински кметове, за районни кметове и за кметове на кметства. А тази сума е 7 761 421, което е доста повече от 3,1 милиона. Така процентът на недействителните гласове средно за всички избори е 8,5, а не абсурдните над 20%, за които трябва да се пишат двойки.

А иначе разбивката на недействителния вот по видове избори почти дословно повтори картината от 2015 г., което е естествено, защото причината е същата: зловредното влияние на преференциите в настоящия им вид. При това недействителните гласове за съветници тази година са 15,1%, а за всичките видове кметове – малко над 4%.

Остава да видим за какво ги ядохме преференциалните жаби. Обработката на преференциите гълта огромна част от времето на изборните комисии и на преброителите, увеличава повече от три пъти (!) броя на недействителните гласове и има пренебрежимо влияние върху съставите на избраните общински съвети. Така например в Столична община, където листите са най-дълги с до 61 имена, преференциите не разместиха нито един кандидат. В национален мащаб от 5135 съветници около 18% са разместени, главно в малки общини и в резултат на “семейни” борби и разделения. А и много от разместванията са привидни, защото не променят състава на групата съветници на партията.

Ще дам пример от последните европейски избори и листата на втората политическа сила с 5 избрани кандидати. Там петият стана втори с преференции, но това не промени състава на групата на избраните евродепутати. Изводът е, че или трябва да падне преференциалният праг, за да могат да се разместват листите в големите общини, или трябва да приемем финландския модел (гласове за партиите само през преференциите), или следва да се замислим за ползата от преференциите изобщо. Другото е лицемерие, което иначе съвсем не ни е чуждо.

У нас, за разлика от Европа, е много популярно мнението, че недействителните гласове могат успешно да се преборят с машинно гласуване. Тук обаче възникват някои въпроси. Ако човек има елементарна грамотност, включително компютърна, той ще се справи с машинното гласуване. Но пък такъв човек едва ли би произвел недействителен глас чрез хартиена бюлетина поради образователен дефицит. У нас обаче има и стотици хиляди избиратели, които просто няма да се справят с машинното гласуване, особено, ако трябва да превъртят по няколко екрана. Така че, ако искаме да въведем образователно-компютърен ценз, нека го кажем честно. Аз обаче имам и едно рационално предложение. Да изчакаме високотехнологичните европейски държави Германия, Холандия и Ирландия да го въведат машинното гласуване и после ние да се поучим от светлия им опит. Или пък Швеция и Дания, да речем.

Изборите, слава Богу, минаха и заминаха, като изборната администрация и преброителят “Информационно обслужване” АД се справиха много добре със задачите си. Сега е време да забравим обидите, които глупаво си нанесохме, и всеки трябва да се върне на основната си работа. И да почне да си я гледа съвестно.