20 дни по-късно е на 300-километровия супермаратон в Алпите, където преодолява глетчери и се катери като алпинист

Убедих се, че човешките възможности нямат граници и че най-важното е да не се 

отказваш, казва офицер Тодор Димитров

Ако имаме бариери те са само в главите ни

Преподавателят във Военната академия капитан II ранг Тодор Димитров стана един от 44-мата в света, пробягали 5 хил. км в рамките на ултрамаратона "Себенадминаване" в Ню Йорк. Офицерът е 44-годишен, а приятелите му го наричат Ел Капитан, защото той е истински морски капитан.

Наред с преподаването Димитров обича да тича за здраве.

"Като дете тренирах, но не много - казва той пред "168 часа". - По-късно започнах да се занимавам с ориентиране. Постепенно през годините увеличавах дистанциите, защото изпитвам удоволствие от бягането. За мен това е вид разтоварване от стресовото ежедневие, а така се срещам и с приятни хора." На 33 години стига ниво, което му позволява да

участва в първия

си маратон

През годините офицерът увеличава разстоянията. Започва от дистанции на 100-200 км, след което се тества на няколко 6-дневни състезания, като най-дългото е 707 км.

"Имаш някакво определено време и целта е да бягаш възможно най-много, сам си определяш почивките и какви разстояния ще изминеш - усмихва се Димитров. - През последните години разбрах за маратона в Ню Йорк, но не се решавах. Всъщност това е най-дългият сертифициран маратон в света с дистанция от 5000 км. Така се случи, че през зимата на 2018 г. реших да

пусна молба

до организаторите за одобрение. Правилата са такива, че там се събира комисия и преценява кои от кандидатите стават и кои - не. Няма как да допуснат случаен човек с няколко маратона на подобно тежко състезание, защото ще започне да бедства. Предизвикателството е много сериозно. Температурата в Ню Йорк е около 40 градуса, но влажността на въздуха е голяма и стига до 100%. Усещането е, че все едно си в сауна, от сутринта си мокър, всичко по теб лепне. Дори 35 градуса там се усещат много повече. Край океана

атмосферното налягане е ниско

и част от бегачите просто не можеха да бягат. Не знам на какво се дължи това, но у нас е много по-комфортно като температура и климат. Освен това в Ню Йорк се бяга на бетон, който е много по-твърд от асфалта. Определено е сериозно изпитание."

За изненада на Димитров организаторите на ултрамаратона "Себенадминаване" го одобряват още през януари.

"Имах около 5 месеца и половина да се подготвя - казва морският капитан. - Реших да подходя по-ударно, но се обадиха стари контузии и не успях, както на мен ми се искаше. Треньорът Иван Гарабитов ми даде някои съвети, но за такова състезание е по-важно колко си бягал през целия си живот. Няма как да се подготвиш за 5 месеца. В случая не е важна толкова физическата подготовка, колкото психическата и доколко човек е склонен да не се отказва. В историята на този ултрамаратон има много елитни бегачи, които са били одобрявани и въпреки че физически са били много добре подготвени, са отпадали.

Психически не

са се справили

с предизвикателството да бягат 52 дни по 100 км всеки ден.

Истината е, че 5000 км изглеждат много, но ако човек подходи последователно, без да се отказва, ден за ден, не е толкова трудно. По-лесно е ако ежедневно си поставяш цел около 100 км. Едно е да си кажеш - днес ще бягам 100 км, утре 100 км, някак подходът е по-приемлив за психиката. Постепенно се убеждаваш, че човешките възможности са неограничени. Всъщност те са много по-големи, отколкото си мислим.

Важното е да

не се отказваме

Всеки ден бягах въпреки физическата умора."

Всяка сутрин той става в 5,15 ч., с колело отива до старта и бяга вечер до около 12 ч., след което отново се прибира с колело до квартирата. Там взема душ и със специални кремове си маже отоците и пришките на краката. Към 1-2 ч. заспива и след 4 часа сън става, за да се отправи отново към старта. По време на бягането пие чай, взема ампула с жен-шен, витамин В12, защото е вегетарианец,

кленов сироп,

напитка с джинджифил и оцет, които осигуряват бърза енергия, за да издържи до края.

По време на състезанието сменя 15 чифта маратонки, тъй като жегата и бетонът ги съсипват средно на всеки 3-4 дни.

"Имах трудности, стомашни проблеми, защото по време на състезанието трябва да се приемат огромни количества - по 10-12 хил. калории на ден, и в един момент стомахът не може да възприеме толкова много храна - признава той. - В ежедневието си човек е свикнал най-много на 2000-2500 калории и изведнъж трябва да се справи с 5-6 пъти повече."

За да издържат на натоварванията, състезателите постоянно получават сандвичи, сладки, плодове, чайове, зеленчуци, като три пъти на ден имат и сготвена храна.

"Имаше всякакви варива, печени ястия, въглехидратни, млечни, картофи, зеленчуци, смесени с различни масла, яйца, млечни - казва офицерът. - Дори изобщо да не ти се яде, трябваше, защото без калориен прием човек не може да се движи.

За мен храненето бе трудно и една седмица преди финала за втори път получих тежка стомашна инфекция. Вдигнах температура над 39 градуса, постоянно повръщах, получи се голямо обезводняване и както имах 20 км преднина, така изостанах с 53 км.

Казах си, че няма да спирам, за да се лекувам. Реших, че поне мога да вървя в двата дни, когато бях в най-лоша форма. Ходенето обаче много натоварва и единия ден минах само 42 мили, а следващия - 47 мили, при положение че ежедневно трябваше да покривам разстояние от 60 мили. Но нямах никаква сила, постоянно имах усещането, че трябва да легна, да седна. Повтарях си, че ако спра, може изобщо да не тръгна, и така от 12 на обяд до 12 ч. вечерта изкарах без почивка единия от двата дни. Само накрая

опитах да потичам,

но ми бе трудно. Сигурно затова един човек от екипа дойде при мен и каза, че трябва да ми се извини, защото си мислел, че вече на психическо ниво съм се отказал. Бях толкова отпаднал и така исках да си легна, но си дадох сметка, че 45 дни съм бягал и ако спра, ще бъда един доста неудовлетворен човек. Затова си казах, че ще направя всичко, което мога, и да става каквото ще. Така някак успях да се събера. Трябваше да бягам всеки ден по 119 обиколки, за да наваксам изоставането и да завърша в рамките на определения срок. Така се получи, че това трябваше да стане точно в тези 5 дни, когато бях зле. Повтарях - колкото мога, важното е да не се отказвам. Успях да се мобилизирам и постигнах това, което трябваше. Впоследствие организаторите казаха, че в 23-годишната история на състезанието никой не е успявал да навакса такова голямо изоставане в толкова късен етап."

За всеобщо учудване Димитров финишира 50 минути преди крайния срок, когато маратонът приключва.

"След това избягах още 11 км и така постигнах своите 5 хил. км за 51 дни, 17 часа и 8 минути - щастлив е капитанът. - Когато развях българското знаме, дори не можете да си представите това колко емоционален и специален момент беше за мен."

Така в 23-годишната история на този супермаратон Димитров става един от 44-мата в света, които са го завършили.

"Обикновено

финишират

около една трета от състезателите,

но тази година бяха осем, много опитни - на финала останахме 7", казва той.

Според него всички те не били съперници, а приятели. Помагали си, защото всеки имал своите трудни моменти. 

Как са си помагали състезателите в рискови моменти и как Димитров се е справил със следващото предизвикателство в Алпите, четете в хартиеното издание.