Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Жак Ширак - любимецът на французите, и тайната трагедия на неговия живот

Дъщеря му Лоранс страда от анорексия, опитва самоубийство, почива през 2016 г. Животът й е пазен под секрет

“Момичета, те галопират отвсякъде, аз ги познавам всички”, коментирала е изневерите на бившия президент съпругата му

“Истинската борба на Франция, красивата борба на Франция е тази на единството, на сближаването. Да, нашите ценности имат смисъл! Да, Франция е богата в многообразието си! Да, честта на политиката е да действа първо за равни възможности! То е да се даде възможност на всеки, всеки млад човек да има шанс.”

Жак Ширак, март 2007 г., пред в. “Монд”.

Парижанин до мозъка на костите си. Името му произлиза от езика на трубадурите, на поезията. Или поне така твърдеше той. Добре образован, идеалист, с безупречни маниери - сякаш изваден от калъп за обаятелен политик.

Неслучайно и днес за французите Жак Ширак е най-добрият президент на Петата република наравно със своя ментор генерал Дьо Гол. Това показа проучване, направено дни след смъртта на държавника, който си отиде на 86-годишна възраст. Световните лидери изказаха съболезнованията си и своето лично възхищение от личността му.

Ширак е първият френски държавен глава, който признава вината на Франция по време на депортирането на френски евреи през Втората световна война и режима на Виши. В реч от 16 юли 1995 г. той заявява: “На този ден Франция извърши непоправимото”.

Политикът спечели благоволението на французите с премахването на редовната военна служба, както и намаляването на президентския мандат от 7 на 5 години. В международен план той се противопоставя на американската инвазия в Ирак през 2003 г.

През 50-те години парижанинът се присъединява към Френската комунистическа партия. По-късно се обучава като военен офицер в Сомюр, като след това доброволно се бие в Алжирската война. Дори използва лични връзки, за да преодолее своите началници, които не искали да го правят офицер, подозирайки комунистическите му нагласи.

Един от лидерите е на голистката партия.

Възходът му по стълбицата на властта започва с важната му изява в президентските кампании на Шарл дьо Гол през 1965 г., а после и като протеже на Жорж Помпиду. През април 1962 г. той е назначен за ръководител на личния състав на премиера Помпиду, който дори го нарича “моят булдозер” заради уменията му да се справя с всичко.

От 1972 г. е министър на селското стопанство при премиера Пиер Месмер. След смъртта на Помпиду подпомага президентските избори на Валери Жискар д'Естен и е назначен за министър-председател (1974 - 1976). От 1977 до 1995 г. е кмет на Париж. Повторно става министър-председател след парламентарните избори през юни 1986 г., като успешно съвместява двете длъжности - премиер и кмет. През 1988 г. президентът Франсоа Митеран разпуска Националното събрание и с това Жак Ширак престава да бъде министър-председател.

Държавникът печели президентските избори през 1995 г., като повтаря този триумф през 2002 г. През 2007 г. е сменен от Никола Саркози.

След оттеглянето си от президентския пост и свалянето на имунитета му Ширак е преследван по обвинения в корупция за периода, докато е бил кмет на Париж. Така той става и първият бивш държавен ръководител, обвиняем по дело и получил присъда, от Втората световна война насам. Ширак, който отсъства от делото през 2011 г. заради влошено здраве, бе признат за виновен за злоупотреба с общински средства в полза на негови поддръжници. Получава условна присъда, която не обжалва.

По отношение на личния му живот неговите слабости ни най-малко не се различават от тези на повечето френски президенти, известни с афинитета си към забежките. Изневерите на Ширак дори му осигуряват прозвището “господин пет минути заедно с душа”, което произлиза от свидетелства на неговия дългогодишен шофьор.

Легенди се носят за похожденията на политика, които захранват афористични истории. Като тази, че една вечер го потърсили по телефона и понеже го нямало вкъщи, вдигнала съпругата му. На въпроса къде е мъжът й, първата дама отвърнала с рязък тон, че няма никаква представа къде президентът прекарва нощите си и с кого.

“Това не беше просто брак по любов, а брак и по амбиция”, признава Бернадет Ширак през 2015 г.

Двойката отива до олтара още през 50-те години и именно след тяхната венчавка кариерата на амбициозния политик тръгва нагоре.

Самата Бернадет, макар в началото да е изцяло в сянката на своя съпруг, през 70-те е избрана за общински съветник и попада в светлините на прожекторите за своя сметка. Става и лице на социални кампании като тази за набиране на средства за детски болничен престой.

Госпожа Ширак стоически изтърпява всички изневери на своята половинка и последвалите пикантни слухове, включително шумната му афера от 70-те години с журналистка от всекидневника “Фигаро”.

Момичета, те галопират отвсякъде, аз ги познавам всички”, споделя бившата първа дама в книгата “Огромно уединение”.

В тв интервю от 2016-а тя обяснява също така, че в началото й било много трудно и често била тъжна, но след това приела положението си да е редом до мъж, облечен във власт.

“Казах си, че е така и ще трябва да го търпя с възможно най-голямо достойнство.”

Личната драма на семейството не са прелюбодеянията на Ширак, а проблемите на тяхната голяма дъщеря Лоранс.

“Трагедията на моя живот”, позволява си да коментира само веднъж Жак Ширак.

Лоранс всъщност е и голямата тайна на семейството. Нейният живот и проблеми винаги са били пазени под секрет и затова остава непозната за французите. Тя отсъства изцяло от публичния живот и обществените прояви като дъщеря на баща си за разлика от по-малката си сестра Клод. Проявява се единствено в интервю за списание “Пари Мач” през 2012 г. по случай 80-годишнината на Жак Ширак.

Лоранс дълги години страда от ментална анорексия, която отключва още на 15 години в резултат на заболяване от менингит.

През 1986 г. се появяват слухове за преждевременната кончина на голямата дъщеря на Ширак и нейният баща започва да получава съболезнования. Тогава той казва само: “Не смятам за необходимо да правя специално комюнике, за да ви съобщя, че тя е жива”.

На 13 април 1990 г., докато родителите й са на официално посещение в Тайланд, Лоранс прави опит за самоубийство. Скача от прозореца на апартамента си от четвъртия етаж, но по чудо тогава се разминава със смъртта. Издъхва през 2016 г. на 58 години вследствие на сърдечна недостатъчност, след като е откарана в болница в Париж в много тежко състояние.

“Лоранс бе един ангел, който не беше създаден за нашия свят”, коментират в онзи момент близки до семейството.

Нейната смърт сломява бившия президент, чието здраве беше разклатено през последните петнайсет години.

Още през 2005 г. лекарите откриват на Ширак заболяване на сърдечносъдовата система. През април 2008 г. той претърпява успешна операция за поставяне на пейсмейкър. През 2009 г. е хоспитализиран, след като е нападнат от домашния си любимец - малтийски пудел. Тогава Бернадет Ширак обясни, че кучето, на име Сумо, е имало анамнеза за непродуктивно и злобно поведение и преди това е било лекувано с антидепресанти.

Впоследствие Ширак страда и от загуба на паметта. През декември 2015 г. е хоспитализиран в Париж, без да бъдат оповестени причините за това. Боледуването му го възпрепятстваше от публични изяви в последните години.