Работим по прогнозиране на трусовете, но успешните прогнози и в световен мащаб

са едва 1-2 процента

- Проф. Ботев, сериозно земетресение удари Истанбул преди дни, усети се силно и у нас, чака ли ни нещо страшно и каква е връзката?

- Не е страшно за България. Слава богу, цялата серия от земетресения в северната част на Мраморно море е приповърхностна реализация на натрупаните напрежения, в случая западно от Истанбул. Страшното е за самите жители на Истанбул, защото в момента се раздвижва западният сегмент от Северноанадолския разломен лениамент, който продължава чак до Анадола. Той отива на 1000 км източно от Истанбул и в различни периоди реализира земетресения с магнитуд 7 и по-висок. Този сегмент

се чака да сработи

още отпреди 20 години,

когато сработи този, разположен на изток от Истанбул и стига до Измит. Всички помним труса с магнитуд 7,4-7,5 от август 1999 г., който отне живота на най-малко 18 000 жители най-вече около Измит. Измит е административен център, разположен на 70 км източно от Истанбул. Последното земетресение в Истанбул беше с магнитуд 5,8. За наше съжаление и за съжаление на турските колеги сеизмолози, сегашната серия последващи трусове затихва много бързо и е възможно да се окаже, както очакват и колегите, че това е предтрусова поредица на едно бъдещо катастрофално земетресение с магнитуд, по-голям от 7, което може да доведе до много сериозни жертви и разрушения, по-големи от тези, които станаха преди 20 г. в района източно от Истанбул.

Този сегмент на разлома

засяга непосредствено

Истанбул

за разлика от сегмента преди 20 г., който е на 50 км на изток. Очакваното земетресение е известно на широката общественост в Турция. Последното относително умерено земетресение с магнитуд 5,8 доведе до сериозни въздействия върху живота на хората. Двама души починаха от инфаркт заради безпокойство. Други са били с наранявания заради действията си в паниката. Психичното напрежение е заради очакваното бъдещо катастрофално земетресение. Така че за района на Истанбул сегашната активизация с 5,8 и малкото на брой афтършокове показва, че е възможно в недалечно бъдеще да се реализира и друго по-силно земетресение. А в Истанбул се знае, че голям процент от сградите са незаконно построени - без надлежните проекти и други контролни документи, осигуряващи устойчивостта на строителството. Очаква се поне 5% от сградите да бъдат сериозно повредени.

- И все пак в Бургас бяха доста уплашени.

- Настина земетресението от Истанбул беше усетено сериозно в районите на Бургас, Хасково и Кърджали, но само по високите етажи, където се получиха резонанси от сеизмичните вълни. Разстоянието от Бургас до Мраморноморския разлом е около 200 километра. Освен това става въпрос за плитки земетресения, които по отношение на населените места в района на разлома имат пагубни последици, но за райони, разположени на по-далечно разстояние, е предпоставка за малко въздействия.

При приповърхностните земетресения сеизмичните вълни на големи разстояния затихват много по-бързо. За разлика от по-дълбоките трусове, каквито има в Централноегейската област и най-вече в Румъния, където земетресения с дълбочина 100-150 километра не са рядкост. Сеизмичната енергия от такива дълбочини се разпростира на много по-голямо разстояние, без да затихва. Подхожда в мантията, а не в земната кора. Само в последния етап пресича 30-40 километра земна кора. Известно е, че сеизмичните вълни затихват много по-бързо в земната кора, която е много по-силно раздробена. Затова приповърхностните земетресения, които са разположени в самата земна кора, не представляват голяма опасност на голямо разстояние. В теоретичен аспект от бъдещо катастрофално земетресение с магнитуд 7,5 в Истанбул очакваме в Бургаско и Хасковско най-много въздействие от 6-а/7-а степен по скалата на Медведев-Шпонхойер-Карник, която е 12-степенна. Тя оценява интензивността на въздействието на повърхността от съответните земетресения. Оценката на въздействието в Истанбул обаче се очаква да е най-малко от 10-а степен.

- За различни плочи ли става дума?

- Говорим за земетресение, което става на границата на двете плочи - Анадолската с Понтийския блок. При контакта на Анадолската плоча с Понтийската на север и Странджандския блок на северозапад се получават хоризонтални движения.

Отместванията са

20-25 милиметра

средно годишно

Анадолският блок се движи на запад. Заради тези движения става бързо натрупване на напрежение. Оценките, които са направили турските колеги, показват, че за 20 години се е напрупало напрежение, което може да доведе до магнитуд 7,5. Това е сведено до знанието на обществеността, затова и при най-малките поводи за раздвижване на Истанбулския сегмент на този голям разлом, води до паника при хората. При нас обаче заплахата за живота и здравето на хората няма да е толкова голяма.

- Само преди 2 месеца казахте, че сме в период на затишие, още ли е така, или земята под нас се размърда?

- Въздействията отвън през последните десетилетия се оказаха по-сериозни от земетръсните огнища на нашата територия. Да припомним и за Вранча, където отдавна чакаме поредното силно земетресение с магнитуд, по-голям от 7, но с надеждата, че то няма да ни изненада, както онова през 1977 г.

Оттогава 2 пъти се въвеждаха консервативни поправки в правилниците и нормите за строителство. Строителството у нас би трябвало издържи на едно бъдещо земетресение от Вранча, където поради дълбокото разположение на сеизмичния източник

сеизмичните вълни

безпрепятствено се

придвижват към

нашата територия

Ударът през 1977 г. доведе до разрушаването на сгради, които причиниха смъртта на 125 човека у нас.

Иначе нашите катастрофални земетресения са се случили още в началото на миналия век. От 1901 до 1928 г. стават 6 земетресения с магнитуд около 7 и по-голям. Това е позволило хем да освободим всички натрупани напрежения, хем да раздробим приповърхностната част на земната кора, която в момента се характеризира с това, че при най-малките напрежения реализира по-слаби по сила земетресения. Като говорим за това, че ние сме в период на затишие, имаме предвид нашата територия, а не че няма да имаме сериозно въздействие въобще. Съседите и в момента, а и преди няколко години имаха земетресения. През 2014 година имаше земетресение с магнитуд 7 на остров Самотраки. Това е продължението на Мраморноморския разлом, за който говорихме при Истанбул, който още по̀ на запад влиза в Егейско море и се превръща в Северноегейски ров. От този трус там в Хасково и Кърджали имаше напукани мазилки, изпопадали комини и елементи от покривите. Имаше дори изпочупени прозорци. Ние продължаваме да сме по-сериозно афектирани от чужди земетресения. Нашите в този период са основно микроземетресения. В последните месеци дори микроземетресенията у нас намаляха. Земетресенията с магнитуд от 4 до 5 се наричат слаби, от 5 са умерени, от 6 са силни. Трусове с магнитуд, по-малък от 6, теоретично не представляват сериозна заплаха. И отново привеждаме примера с Истанбул. Няма пострадал човек конкретно от земетресението. Инцидентите са от страх и панически действия. При нас, както беше и при пернишкото земетресение, което е с умерена сила, не би трябвало да има сериозна заплаха.

Все пак всичките слаби земетресения, които се случват у нас, като енергия представляват много малък процент от огромното количество енергия, необходимо да се натрупа за магнитуд 7. Дори да има повечко слаби трусове, не означава, че сме разтоварили достатъчно енергията за бъдещо земетресение. Това е проблемът сега в Истанбул. В нашата служба вече второ денонощие не сме регистрирали земетресения. Нашият минимален праг за регистрация от Истанбул е 2-2,5. Това отчасти е тревожно, защото броят им трябва да е по-голям в първите дни. След пернишкото земетресение трусове с магнитуд, по-голям от 2, бяха по десетина на ден 2-3 седмици. А тук за 3-4 дни процесът затихна, което не е добре.

- 7 години след Перник какво е положението в София?

- Пак ще направя аналогия с Истанбул. Преди 20 г. става земетресение, разположено на 70 км на изток от Истанбул. Огромното количество енергия тогава с магнитуд 7,5 е несравнимо с пернишкото с магнитуд 5,8 максимум. Силното за 20 г. не е могло да предаде въздействието си на Истанбулския сегмент. Ако той сега сработи, там ще има сериозни разрушения. Щом то не е въздействало, как искаме Пернишкото, което е с 1000 пъти по-ниска енергия, да въздейства на софийските разломи? За такова кратко време и умерено по сила не може да очакваме въздействие върху съседен разлом.

- Какво прави сеизмологията по отношение на прогнозирането?

- Опитваме се да следим различни аномалии в поведението на всякакви предвестници. Естествено, гледаме сеизмичната активност. Оказва се, че в статистически план и в световен мащаб сеизмологичните признаци са най-малко обективни. Много по-постоянни са друг тип признаци, несвързани пряко със сеизмичния режим. Става дума за различни концентрации на елементи в топлите води, които идват от голяма дълбочина. Говорим за радон, хелий.

По проблема за прогнозиране на времето на бъдещите земетресения се работи активно в института от началото на 2018 г. чрез проекта, финансиран от Фонда за научни изследвания към Министерството на образованието и науката “Изследване на измененията в някои геофизични полета, предшестващи появата на земетресения в района на Балканите”.

Основна цел на проекта е да изследва статистически значими връзки между наблюдавани нетипични изменения в някои геофизични полета и вариациите на геодинамичната (сеизмична) активност, предшестваща появата на по-силните земетресения на Балканите. Основната хипотеза е, че подготовката на едно земетресение е свързана с редица промени в литосферата, които рефлектират и в останалите обвивки на Земята – магнитосфера, атмосфера, йоносфера, хидросфера и пр. Акцентът на проекта е върху паралелния анализ и съпоставянето на пространствено-времевите изменения в параметрите на сеизмичната активност и предварително избрани геофизични променливи (геомагнитното поле, радонни емисии, температура на почвата, озона и водната пара, аномалии, свързани с йонизацията в атмосферата).

В 2 пещери сме

поставили прибори

за мерене на

микроотмествания,

както и на радон и хелий. До Крупник сме поставили 2 антени, с които следим измененията в телевизионната честота. Антените реагират. Не можем да кажем точно къде и кога точно ще има земетресение. За целта са нужни няколко антени, за да може да се каже къде е по-силен сигналът и да се направи засечка. Нещата пак опират до пари. Но дори и в Калифорния, където има много пари и се поддържат стотици антени, които мерят много неща, измерванията са довели до откъслечни прогнози. Не повече от 1-2% са успешните прогнози.

CV

l Проф. Емил Ботев е завършил физика в Софийския университет през 1979 г.

l Оттогава работи в Геофизичния институт на БАН

l Заместник-директор е в периода от 2002 до 2006 година

l До тази година ръководи департамента по сеизмология в Националния институт по геофизика, геодезия и география на БАН

l В момента ръководи 2 международни проекта, единият е към Фонда за научни изследвания