Без тях постната пица на Дянков щеше да изглежда като оглозган сухар

Когато България стана пълноправен член на ЕС през 2007 г., тя получи пълен достъп до европейските фондове. Всъщност България получи достъп до най-много европейски фондове като дял от БВП. Но имаше един проблем – нямаше усвояване. Няколко пъти еврофондовете бяха замразявани, а дори когато не бяха замразени, усвояването беше твърде бавно. По онова време основното притеснение беше дали ще успеем да усвоим еврофондовете, или ще трябва да ги връщаме обратно в европейския бюджет. Рядко се дискутираше темата за е фекта от еврофондовете. Сега в новия програмен период

усвояването

върви с много

по-бързи темпове

и няма особени притеснения в този аспект. Съответно моментът е благоприятен да се насочи вниманието към ефектите от еврофондовете. Повод за това ни дава и новият доклад на Министерството на финансите за оценка на макроикономическите ефекти.

Според доклада към средата на 2019 г. са усвоени близо 35% от наличните 12 млрд. евро, поради което икономиката на България е с 5,5% по-голяма, частните инвестиции са с 15,5% по-високи, а броят на работещите е с близо 9% по-висок, съответно растат и заплатите. С растежа на усвояването ще се увеличава и положителният макроикономически ефект, като обикновено най-голям е ефектът в последните години от периода, които тепърва предстоят.

Обаче числата в доклада на МФ подценяват резултатите, доколкото се разглеждат само краткосрочни ефекти от еврофондовете. Това е споменато и в самия доклад, който обръща внимание, че средносрочните и дългосрочните ефекти изискват друг хоризонт. Но точно дългосрочните ефекти са най-важни.

Нека разгледаме

примера с

магистрала

“Тракия”

– тя е планирана още през 60-те години, а се строи на практика от 1973 г. 35 г. се строи изключително бавно и краят не се вижда. Това са възможностите на националния бюджет. Но с еврофондовете магистралата беше завършена за по-малко от 3 г. Директният ефект от еврофондовете са похарчените пари, наетите фирми, хора и машини. Но дългосрочният ефект е много по-висок. Тази магистрала десетилетия наред ще има положителни ефекти върху икономиката на България. Вече се вижда засилен приток на чужди инвеститори в региона и развитието на Пловдив и Тракия икономическа зона като индустриален център. Същото е положението с

метрото в София – генералната схема е приета през 1974 г., строи се десетилетия, но едва през 1998 г. го пускат, и то само 5 метростанции. С еврофондовете работата рязко се ускорява – до 2016 г. метростанциите стават 35, а след броени месеци ще са 47. Директното усвояване на средства е краткосрочен ефект, измерен от доклада на МФ. Но веднъж построено, метрото ще се ползва десетилетия наред. Този ефект е по-голям и по-важен. Много други проекти са изградени или се изграждат с помощта на еврофондове – магистралите “Марица”, “Струма”, “Европа”, които осигуряват свързаност на България със съседните страни и с важни експортни пазари. Газопроводът с Гърция, който ще осигури алтернативни източници и конкуренция, електропроводи, пречиствателни станции, ВиК и т.н. Да не говорим за инвестициите в образование и бизнес среда, които са още по-важни за дългосрочното развитие.

Накратко – еврофондовете позволяват на България да построи неща, които преди това просто бяха невъзможни, а инвестициите ще имат дългосрочен ефект. Това са две насоки, които ще помогнат и за определяне на приоритети. Пример: ако пренасочим част от земеделските субсидии в инвестиции, ще имаме много по-добри резултати. Точно защото инвестициите носят дългосрочен ефект, а субсидията се харчи еднократно и… край. Има и един друг аспект. В кризата еврофондовете имаха важен антикризисен елемент. След 2008 г. спряха всички финансови потоци заради глобалната криза, но

точно тогава

България реално

получи достъп

до еврофондовете и те изиграха стабилизираща роля. Без тези средства “постната пица” на Симеон Дянков щеше да изглежда като оглозган сухар, а кризата да е доста по-тежка. Неслучайно сега в еврозоната се мисли за създаване на отделен бюджет, който да се задейства при кризи, както и да подпомага реформи. България трябва да направи всичко възможно, за да получи достъп до него – има такава опция, но само за страни, влезли в чакалнята на еврозоната.

Ако погледнем към бъдещето, предстоят мащабни реформи в европейския бюджет и еврофондовете. Брекзит ще е голям шок и доста страни от региона ще получат по-малко евросредства. Вероятно

България няма

да е засегната от

това орязване,

има шанс дори да получи допълнителни средства след 2020 г. Но трябва да се мисли и в по-дълга перспектива и да не се разчита изцяло и завинаги само на еврофондове.

След 2020 г. България може да получи повече евросредства, но ще има и повече изисквания. Еврофондовете ще трябва да се насочват към най-големите проблеми и ще вървят с изисквания за реформи. Отделно еврофондовете ще се обвързват и с върховенството на закона, а от края на 2020 г. започва да действа и общата европейска прокуратура, която ще се занимава с еврофондове и измами с ДДС. Всичко това е положително само по себе си и ще увеличи ефекта от евросредствата, но ще изисква повече усилия и подготовка.