По-малко пътувания, дрехи ще намалят нуждата от самоунищожителни действия

Без да съм някакъв затоплист, климатичните промени са очевидни. Температурите през този септември са както бяха някога в края на юли.

На планетарно ниво все повече хора вярват наистина в теорията, че намаляването на парниковите газове ще спаси нашата глупава планета. На местно ниво вълнението от замърсения въздух никога не е било толкова голямо поне от времето на Русенския комитет.

Сега например населението е обзето от възторг по е-тротинетките и изобщо електрическите коли. Вероятно те наистина замърсяват по-малко, отколкото двигателите с вътрешно горене, но отпадъкът от старите акумулатори и токът, който е необходим за зареждането им, както и площта за зарядни станции, както и времето, което отнема зареждането им, ме карат да мисля, че те не са чак толкова добра алтернатива. Всъщност производството на електричество си остава основен замърсител с парникови газове и то няма как да се избегне, дори и да се увеличи драстично делът на възобновяемите източници на ток. Защото токът трябва да стигне до потребителите и затова трябва да се балансира енергоразпределението, за което са необходими електроцентрали на фосилни горива. Другият вариант е да се изгради изцяло нова електроразпределителна мрежа, съобразена с потреблението (нещо почти невъзможно за прогнозиране и планиране), но и тя ще е невъзможна без нови тецове. Друг разговор е колко би струвала.

Другата тема е изгарянето на отпадъци от циганите, които ни тровят въздуха. Там чувствителността е толкова голяма, че сигурно немалко хора биха били склонни да се изгарят самите цигани, а не те да се топлят по някакъв начин. Миналата седмица се видя, че боклуци се изгарят не само от циганите, но и от тецовете, като така фините прахови частици се разпространяват на много по-голяма площ. Изводът е, че за да не се горят боклуци, трябва да няма боклуци, а не да няма цигани и бедняци. При един по-скромен живот, при който хората носят по-малко дрехи, ядат по-малко храна и най-главното - пътуват по-малко, нуждата от самоунищожителни действия ще е далеч по-малка.

Тук трябва да кажа, че да пазиш планетата, просто трябва да водиш по-скромен живот. Примерно да спреш да пътуваш - защото от Улан Батор до Вашингтон по градовете има едно и също - къщи, паметници, “Зара” и “Старбъкс”. Отивайки за работа, всеки ден виждам монголоидни пенсионери пред паметника на Самуил, на който очите му даже вече не светят, и осъзнавам каква безсмислена глупост е туризмът. Харчат се огромни средства и ресурси, за да си направиш снимка пред някоя трафаретна забележителност, обут в едни и същи маратонки, пиейки едно и също кафе с есенция, и да си купуваш едни и същи магнитчета или лъжички. Даже и забележителността да е нещо велико като Лувъра или Галерията на Академията във Венеция, или Ермитажа, а да не е паметникът на Самуил, все тая. През XVIII век туризмът е имал някакъв смисъл - богатите авантюристи искали да видят някакви културни артефакти, които познавали само от описания и разкази. През XXI век - столетия след изобретяването на фотографията и десетилетие след “Гугъл стрийтвю”, да се гори нефт, за да стигнат група китайски пенсионери до Париж, е наистина безотговорно към потомците ни.

93% от производствените разходи на тон зърно са за гориво. Съответно при кюфтетата и кифлите те са малко повече. Но дори да сте много зелен веган, който пазари само перуански амарант от магазините “Зоя”, пак вредите на природата. Най-доброто е да се усмирите малко и да приемете, че добро прекарване е да идете в Софийската градска галерия и да видите картини на Георги Баев и Текла Алексиева, и да се разходите в Парка на свободата или Морската градина или околностите на вашето населено място и да си откъснете малко щир за вечеря. Да! Любимият на българските прасета бурен е годен за ядене от хора и даже е много вкусен и това е същият въпросен амарант, който пресича континенти, океани и морета, за да стигне до някое хипстърско кафене на ул. “Иван Шишман” в София.

Живейте малко по-скромно и това е наистина добро за планетата като цяло и за въздуха на България в частност.