"Недейте, имам жена и деца!", извикал полският затворник в Аушвиц Франтишек Гайовничек, след като на случаен принцип е избран сред един от десетте човека, които да бъдат наказани. Наказанието е наложено на затворниците от германския заместниккомендант на лагера Карл Фрич заради това, че от тяхната барака избягал затворник. Заповедта е 10 човека да платят за бягството чрез гладна смърт. Полякът Гайовничек бил сред изтеглилите късата клечка.

С есесовските пазачи в Аушвиц нямало място за спорове. Съдбата на Гайовничек била решена и смъртта му изглежала неминуема, когато най-изненадващо пред строя пристъпва друг затворник. Той се опитал да обясни с жестова на германците, че е доброволец да заеме мястото на осъдения човек с жена и деца. За момент всички застинали, докато зам. -комендантът Фрич обмислял предложението на смелия затворник. Често подобни прояви на смелост в Аушвиц са посрещани с

моментален разстрел и за

всички замесени

Явно в този ден Фрич бил в благосклонно настроение и след кратък размисъл позволил на смелчагата да заеме мястото на другаря си.

Доброволец да бъде изпратен на гладна смърт в килия под земята е полският свещеник Максимилиан Колбе. Той попада в Аушвиц заради това, че криел евреи в манастира си в Полша. В лагера помага с молитвите си на много от отчаяните си другари по съдба. В злополучния ден, в който Франтишек се моли за милост, Максимилиан Колбе разбира, че

съдбата му

е да заеме

неговото място

Католическият свещеник и още 9 човека са хвърлени в килия в блок 11. Според разказа на един от чистачите, оцелял сред ужасите на Аушвиц, в продължение на седмици Колбе се моли заедно със съкилийниците си, носейки им последна утеха, докато гладът и жаждата ги убиват един по един. Накрая жив в клетката останал единствено свещеникът. Нацистите нямали време да го чакат да умира, килията им трябвала за следващата група затворници. Затова Максимилиан Колбе е умъртвен чрез инжекция с карболова киселина. Той приема съдбата си и издъхва спокойно с чувство за изпълнен дълг.

Историята на полския свещеник обаче не умира с него. Саможертвата му не остава напразна и капризната съдба позволява на спасения от него Гайовничек да излезе жив от Аушвиц и да разкаже на света за подвига на Колбе: "Не минава и ден в живота ми без угризения за това, че друг човек умря в адски мъки вместо мен. А аз не успях да му кажа нищо, когато зае мястото ми, просто се върнах в строя", разказва по-късно Франтишчек. Заради неговите разкази обаче

Колбе се

превръща в герой

на полската нация и католицизма. На 10 октомври 1982 г. папа Йоан Павел II канонизира като мъченик полския свещеник в присъствието на спасения от него мъж. Папата го нарича "патронният светец на нашия така труден век." Гайовничек умира през 1995 г. на 95 години и цели 53 години след като един почти непознат заема неговото място в смъртта.