Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Държавата, която ритна менците

И, така... Една оперна прима била накарана да пее.На конкурс. За даскал. Едно от условията да бъдеш учител по пеене в музикално училище е да можеш да пееш. И я накарали... Пък тя, видите ли, се обидила. Искала да преподава пеене, ама вече не можела да пее, защото претърпяла операция на гласните струни. Лошо, наистина. Те са твоето оръдие на труда. И след операцията вече не се явявала по световните оперни подиуми - Милано, Ню Йорк, Лондон, Париж... Защото на тях трябвало, освен да се яви, и да пее. И не им се разсърдила. Напротив. Ползва ги като биографична патерица. Демек, вижте къде съм била. Вярно, сега може само като зрител да се яви там, от другата страна, както се казва. И се обидила обаче на директорката на музикалната гимназия, която съобразила закона. Все пак ще преподава пеене. Има конкурс. Изискванията за конкурса не включват глухонеми изключения. Има определени изисквания и те трябва да се спазват. И директорката спазва законите. Защото, ако в час дава тази прима фалшиви тонове и така се научат учениците. В случая не трябва да се променя този закон за конкурсите. Трябва друг закон - за достойното пенсиониране на хора, допринесли за българската култура и слава. Такъв пенсионен закон, че да не се налага тези, които са прославяли България, да се унижават и да стават даскали. Нека да създават школи... Спомням си преди много, много години - леле, близо четиридесет. В Смолян. Реших да правя литературен кръжок. Но, ценз. Нямах ценз. Добре, че цар Фердинанд се бе погрижил стотина години преди това и бе създал едно постановление ли, закон ли, наредба ли... Членството в Съюза на българските писатели се признаваше за висше образование. И още не е променен този Указ на Фердинанд (значи е Указ)... С половин уста го признаха в Смолян, но ме назначиха като сценичен работник с устната уговорка да водя кръжок и да не ме закачат за нищо. Само че "какво е това поезия" в това читалище? Я, бързо - метлата, стирката, кофата, чигите... Въпреки това водих кръжока. Излязоха над 24 Национални литературни награди от него - Азиз Таш, Крум Филипов, Милена Минева, Красимир Панайотов, Илияна Гайдева, Георги Ангелов, Мария Николова... Това не пречеше на читалищното настоятелство да иска да мета, да спускам и вдигам чигите... Законът е закон, въпреки че те не го спазваха. Все още смятам, че оставих трайна диря в литературата не само с моите текстове, но и с текстовете на тези, чиито ръце държах в началото. Никой тогава не се застъпи за мен - а бях и десет дена гладна стачка, защото ми бяха спрели кръжока, разбирай, бяха ме уволнили от читалището. Всъщност, Блага Димитрова се застъпи, ама "Бог високо, Цар - далеко"... Донесе ми тогавашният кмет преполовена бутилка "Метакса" - сигурно преди това е потушавал със същата бутилка друга стачка по пътя... И стачката бе нарушена. Но това са едни други времена. Сега ми е интересно тази прима, която се е завърнала в България, защо иска да стане даскал? Защо не поведе една школа - светът е вървял напред, особено в изкуствата, не с училищата, а благодарение на школите. В Смолян, след онази школа, вече няма автори. Няма. Кръжокът, който създадох, функционирал. Ама няма нито един от този кръжок, който да е направил нещо в литературата. Нито един. И няма да има. Но момичето (жената), която го води, има ценз - за разлика от мен. И, въпреки това... Та, въпросната прима и неуспехът й да се класира за даскал. Защото сигурно не може с пенсията да си покрие режийните - ток, вода, парно, изкуствени зъби, нови гласни струни... И Държавата ритна менците. И те се раздрънчаха. Ама така се раздрънчаха... Щом и Държавата реши да нарушава законите и да иска оставката на тези, които спазват законите в тази страна... Ами, това е..

От фейсбук