На 17 започнах втората си работа. Още не знаех, че всяка седмица в най-гледаното телевизионно време, най-често споменаваните имена ще са това на Гала и моето. Дори не съм си помисляла, че от Черногорова, един ден, ще бъда Екимова, преминавайки през тирето пред фамилията на първия ми съпруг. От бащата на дъщеря си научих, че можеш да вземеш насила, но насила не можеш да дадеш. А толкова исках. Исках в него да инвестирам малкото, което знаех и многото, което чувствах. Най-трудно беше, когато оставах сама, когато тя беше с 39 градуса температура, а аз не знаех какво да направя. Сърцето ми спираше и единственото, което можех е да гушкам осеммесечното телце и да се моля. После стана още по-трудно. Плачех, когато тя плачеше. Най-болезнените сълзи са тези, които тихо и безшумно се стичат по страните, когато си безсилен. Безсилен просто да вземеш болката на детето си и да я носиш, за да не страда то. Не от висока температура, не от рана на коляното, не със сцепена вежда пред спешна помощ. Не! Когато крехката му душичка е ранена! Тогава по най-трудния, тежък и непредвидим път се научих да я слушам, да се вслушвам в нейното сърце и интуиция! Без да се налагам! А колко пъти ми се е искало да кажа кое, как трябва да се направи! Кое е правилно и успешно... защото аз ли не знам?!?!?! Нищо не знам! А толкова много имам да уча! От нея! 17 годишната! Сега се качвам в машината на времето и с охота се връщам 26 години назад. Колко глупава съм била на 17... колко умна е тя на 17! Колко много имам да уча от нея и да продължавам да се вслушвам в нея, сърцето, душата интуицията й! Благодаря ти, @Dara Ekimova, че си точно такава, каквато си! Никога не спирай да спориш с мен, да се отстояваш и да правиш точно това, което сърцето ти казва, че е правилно! Помни! Сега и занапред ще получаваш само това, което най-силно искаш!