Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

САЩ проверяват дали Робърт Максуел не сътрудничи и на КГБ Могъщият шеф на ФБР Едгар Хувър прави няколко разследвания, за да установи дали Робърт Максуел шпионира в полза на КГБ.

Всяка година Максуел ходел 5-6 пъти в Москва, за да се среща с топучени и специалисти и да издава книгите им на Запад 

След войната и службата си в британското разузнаване МИ6 Робърт Максуел забогатява с такава смайваща скорост, че за мнозина това е повече от подозрително. Обяснението е, че стартът му в бизнеса е свързан с милиардера Арманд Хамър, който му делегира права да движи част от бизнеса с издаване на съветска и западна научна литература.

Благодарение на това Максуел започва да публикува на английски редица съветски научни списания в областта на астронавтиката, онкологията, вирусологията, биофизиката, химията, металургията, електричеството, психологията, имунобиологията, телекомуникациите, геофизиката и много други.

Така само 10 години след Втората световна война, през 1957 г., Максуел вече е шеф на института "Пергамон", който

изпраща покани до всички топучени

в света за сътрудничество. Благодарение на това на 19 август 1957 г. преподавател по електрически инженеринг от университета "Дюк" в писмо до ФБР информира, че Максуел го кани да участва в съветническия борд на института "Пергамон".

Организацията е регистрирана в Лондон и Ню Йорк, но ученият се притеснява, че основната й цел е да разпространява съветска научна информация и да подкрепя изучаването на руски в англоговорещите страни.

"Планирам да отклоня поканата, но преди това бих искал да знам каква е целта на това начинание и

дали не е част от комунистическата дейност

в САЩ", завършва писмото си преподавателят, чието име ФБР пази в тайна.

Човекът получава отговор лично от директора на Бюрото за разследвания - легендарния Едгар Хувър. В лаконичния си стил той го информира, че не може да го посъветва, тъй като данните са предназначени само за държавни служители.

Под писмото има бележка, в която е отбелязано, че Максуел е британски гражданин, но всички следващи редове за него са задраскани. Фактът, че

тя не е разсекретена близо 63 години

по-късно, е достатъчно красноречив. От всичко е останало само изречението, че до момента няма данни, че дейностите и контактите на Максуел са свързани с шпионска дейност в САЩ и Канада.

Въпреки това през октомври 1957 г. ФБР започва именно такова разследване, защото Максуел иска да издава в САЩ и Европа съветското списание "Електричество" на английски. По този повод планира голям научен форум между изявени руски и западни атомни енергетици, учени, представители на различни държавни институции и агенции от СССР, САЩ и Европа.

ФБР научава за намерението на Максуел

от писмо на магната до Станфордския университет. В него Максуел подробно развива идеята си, като посочва, че институтът му е неправителствена организация, която няма за цел печалба.

Въпреки това Максуел иска да привлече учените от престижното учебно заведение, като залага хитра стръв. В писмото си Максуел подчертава, че организацията му ще финансира различни изследвания в научни организации. Откъде е разполагал с такова солидно финансиране десет години след войната, днес можем само да гадаем.

"Целта е да създадем форум, където съветските и неговорещите руски учени ще могат да дискутират научни и административни проблеми", пише Максуел. След което предоставя списък със

17 изявени британски изследователи,

които са потвърдили участието си. За да е още по-убедителен, Максуел прилага два листа, в които подробно споменава кои са учените от цял свят, които е привлякъл в съветническия борд на института.

По това време Максуел вече е създал издание "Библиотека на атомната енергетика" и за ФБР това е червен сигнал: "Внимание!".

Затова на 22 октомври 1957 г. в записка на Офиса по специални разследвания до директора на ФБР е отбелязано, че трябва да се направи интервю с източник, "тъй като Максуел може да провежда потенциални действия от името на съветското разузнаване". Проучването започва оттам, че Максуел е добре известен в Комисията по атомна енергия и в Американския колеж на физиците. Това станало благодарение на факта, че издателството му пуснало списание, посветено на атомната енергетика.

Именно в това издание е отбелязано, че то преди всички останали прогнозирало войната през 1956 г. около Суецката криза. Този факт доста впечатлил един от източниците на ФБР - също издател, който недоумявал откъде въпросното списание е имало толкова чувствителна информация. Затова според него Максуел трябва да се разглежда като вероятен заподозрян за саботаж на "нашата атомна енергетика чрез едно просто инфилтриране на човек във всяка област, с която това е свързано".

На 20 януари в докладна на ФБР е отбелязано, че е проведено интервю с издателя Ръсел Макгуайър и то потвърждава подозренията, че Максуел може да е

ангажиран в шпионска мрежа

или други подозрителни дейности. Макгуайър споменал, че е разговарял с Максуел на тема комунизъм, но той не говорел за соцсистемата с някаква симпатия. Всъщност едва ли някой от неговия ранг ще жонглирагодини наред между различни правителства и спецслужби и ще тръгне да хвали соцсистемата по време на личните си срещи.

По време на разговора на източника на ФБР му направило впечатление, че на Максуел му казвали "Капитане" или "Капитан Боб", тъй като това бил чинът му в британското разузнаване. Описва Максуел като "динамичен, напрегнат и супертърговец"

Според източника на ФБР магнатът искал да отпечатва отпечата американски научни разработки, включително по астронавтика.

"Той може да ги предаде първо на руснаците и едва след 4-5 месеца да ги отпечата на английски", допуска той.

Според него "очевидно Максуел е много приятелски настроен към Русия", "защото прави по 5-6 пътувания до Москва годишно, докато други изпитват затруднения да отидат и веднъж".

Според информация на ФБР Максуел работел тясно с Руската академия на науките, за да превежда научните им разработки на английски.

Заключението е, че все още няма данни за подозрение, но Максуел е оценяван като обект, който може да има скрит мотив, особено в работата си с правителствените агенции. Още повече че организацията на Максуел ползвала некласифицирани материали от Комисията по атомна енергетика и той не бил възприеман като

заплаха за комисията

и за американската национална сигурност.

През януари 1958 г. от Максуел вече се интересува и сенатор Прескът Буш - баща на бъдещия американски президент Джордж Буш и дядо на неговия син и по-късно също президент на САЩ - Джордж Буш-младши.

Какви са притесненията на сенатор Буш за Максуел, четете в хартиеното издание.