Забелязвам, че щом се извърши тежко престъпление по особено жесток начин и някой трябва да въздаде справедливост над извършителя, българите масово разчитат най-вече на затворниците, които ще го посрещнат след като съответният извършител влезе в затвора.

С времето те се очертаха като някакви авенджъри, които идват да осъществят всички ни скрити и нескрити фантазии за всекидневно мъчение, побой, изнасилване и какво ли още не.

И то си е съвсем нормално. Те все пак са затворници с предполагаемо дълги присъди. За какво друго да живеят, освен да мъчат други затворници, влезли току що в затвора?

Дет се вика, не можем ние да отидем и да го бием тоя извършител, да му вадим зъби, да го изнасилваме с остър предмет. Ние сме цивилизивани хора. Трябват си затворници за това. Хора с изявени и доказани престъпни наклонности.

Ако това ще е тенденция занапред, предлагам да бъдат назначени и да им тече трудов стаж. Ние знаем, че те ще го направят с желание, на ползу роду, но трябва и да оценяваме какво искаме постоянно от тях. Общественият дълг си е обществен дълг, цигарите са с пари.

От фейсбук