Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Фак ю и аз

"ФАК Ю" И АЗ

Имам приятели американци. И англичани приятели имам. Немци познавам, французи тоже... А колчем кажа "тоже" е по подразбиране и приятелствата ми с руснаци. Дори българите русофоби не ме отказват от приятелите. И руснаците не могат да ме накарат да се откажа от Робин Брукс, или Джон Хамилтън. Приятелствата не следват политически стратегии. Моите приятелства са чисти. И понеже стана въпрос за чистота. Българи, живеещи на Запад са ми казвали, че там цари ред и дисциплина. Че чистотата в градската среда е издигната в култ. И в това ме убеди една жена в Австрия. В Оберндорф. Студено е. И чакам жена ми и Анжела Хайдигер, нашата домакиня, в колата. Разбира се, че съм запалил двигателя, за да влязат на топло. Алпите в близката далечина, както се казва, лъхат допълнителен студ. Към колата приближава австрийка, чука на стъклото. В България чукат на стъклото на спрян автомобил или просяци, или такива, които искат да ти отвлекат вниманието, докато някой ти гепи чантата от задната седалка. Жената се свежда и ми посочва с пръсти носа си. В първия момент не зацепван, но тя повтаря жеста. И посочва ауспуха на пасата. А, да, досещам се. Трябва да загася двигателя, защото вмирисвам въздуха. Сочи ми, че мирише. Загасям двигателя. За разлика от тази английско говоряща пред нас сега, която не си загаси фаса. Ние сме с жена ми по крайморската алея във Варна. От тринадесет години сме заедно, но от седмица си ходим сериозно. Всеки ден по дванайсет километра сериозно си ходим с жена ми. Дишаме морски въздух. Както и никотиновият дим от цигарата на самотно разхождащата се английско говоряща пред нас, която дръпва дълбоко от цигарата - когато пушех и аз го правих това последно опъване от фаса, преди да загася цигарата. Дръпвах така, сякаш трябва задължително да подпаля филтъра. Последно всмукване. От цигарата. Най-дълбокото. Английскоговорящата всмука цигарата и... я хвърли на асфалта. Това, което в нейната страна било невъзможно, според живеещите на Запад българи. Защото се налагали страхотни глоби. До такава степен там не е възможно това, че на всички българи поне от летището до вкъщи им държи влага и не смеят да се българизират и не си хвърлят фасовете и хартийките по пътя. Ама след час-два им минава. Настигам английскоговорящата - до този момент не знаех, че е такава. Опитах се да я спра, да й кажа нещо, но тя се прави, че не само е английскоговоряща, ами си е направо глуха. Докоснах я по рамото, стряска се. Как ли са я наплашили, обяснявайки й, че тука има всякакви - крадци, изнасилвачи. Казва едно "сори", аз й показвам фаса. Също така, научавайки в Австрия международния знак за вмирисване на околната среда, и посочвам носа си. Пак фаса, пак носа... И в този момент прозвуча онова сърдечно, познато от филмите ни английско "Фак ю"... Което, преведено на мой език значи, че са дошли да си хвърлят отпадъците в България, а ние трябва да им се радваме за това, че са дошли да ми замърсят малко Родината... Ами, това е...

*Коментарът е от фейсбук