Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Как свещеник с инсулт спаси от разрушаване черквата в яз. "Жребчево" Стойко Стойков е син на последния свещеник служил в черквата на с. Запалня.

Атакува граждански и духовни власти, защото не е съгласен "храмът да се оценя като хамбар, плевня, обор!"

Сякаш "торнадо" сега е измело Къщи, огради, стобори! Че живот кипял е в туй село, Църквата наша само говори!

“Запалня”, Георги Ст. Георгиев

На 4 август стотици миряни, бивши жители на село Запалня и техни потомци, се събраха за първи път в храм "Свети Иван Рилски", потопен преди 56 години от водите на язовир "Жребчево". Света тържествена литургия отслужи Старозагорският митрополит Киприан в съслужение със свещеници от епархията.

След половин век под водата, от пет години храмът се издига отново в източната част на язовира. Сградата е вече извън очертанията на водната повърхност заради засушаванията и източването на водоема под критичната точка. Сформиран е инициативен комитет за спасяването му, който има надеждата, че ще се намери техническа възможност да бъдат укрепени стените и останките от купола, които напомнят за средновековната базилика в стария Несебър.

По този повод в два поредни броя "168 часа" ви представя бурната история на храма и неговото потопяване, разказана от дългогодишния наш автор Стойко Стойков - син на поп Драган Стойков, последният свещеник, служил в черквата на заличеното село Запалня. Любопитна подробност е също, че авторът, който на 19 октомври ще чества своята 90-годишнина, е роден точно в деня, когато честваме патрона на храма - св. Иван Рилски. Сега четете втората част, в която се разказва за борбата на свещеника храмът да не бъде разрушен.

На 5 юни 1961 г. излиза постановление №106, с което се нарежда до 31 декември 1962 г. жителите на село Запалня да съборят къщите, постройките, да си вземат материалите и да се заселят кой където иска с изключение на София.

Свещ. Драган Стойков веднага свиква църковното настоятелство и контролния съвет да решат какво да се прави с черквата и нейното имущество. Правят се най-различни предложения: дворното място да се замени с такова в Кортенските бани, с оценките от двата храма на Жребчево и Запалня да се построи почивен дом за жребчевци и запалци, да се изгради параклис "Св. Иван Рилски" и там да се пренесат иконите и имуществото на двата храма.

Отхвърля се от властите

Храмът да се премести на брега на бъдещия язовир - не се разрешава, да се пренесе в новия запалски квартал в Твърдица - не може, да се иззида стена, измаже и на нея да се прерисуват най-ценните зографии и изпишат имената на загиналите във войните запалци - също се отхвърля. Приема се единствено предложението на всеки 5 години запалци да се събират на 10 септември. Първото събиране става през 1965, а от 1977 събирането става всяка година.

За храма, дълъг 18 м, широк 9 м, жилищна постройка от 134 кв.м, навес 105 кв.м,

сушилня за сливи

104 кв.м., каменен зид, опасващ двора, и самият двор от 1610 кв.м, кладенец дълбок 6 м, трайни насаждения: 7 черници, 77 сливи, 36 ябълки, 12 круши, лозници - всичко това оценено за мизерните 9863 лв. и 4 стотинки. Свещеникът е вбесен. Той атакува всички граждански и духовни власти, защото не е съгласен "храмът да се оценя като хамбар, плевня, обор!" Настоява в комисията да бъдат включени художници и архитекти, "за да бъде оценена художествената и архитектурна стойност на храма". Вместо това подигравки и заплахи. Вярно е , че завишават оценките на дръвчетата и на някои други постройки, но оценката на храма си остава същата - 6735 лв. и 4 стотинки. И тая нищожна цена властите отказват да изплатят. Тогава свещ. Драган Стойков свиква за последен път на заседание църковното настоятелство. Ето част от протокола: "Днес, 12 юни 1962 г., се събра църк. н-во в храма и при храма "Св. Й. Рилский" в с. Запалня, Сливненско, и единодушно

Р-Е-Ш-И-Х-М-Е

1 . Храмът още не е изплатен, срокът 31.ХII.1962 г. не го лови. Храмът да си стои непокътнат като ПАМЕТНИК, МАНАСТИР ИЛИ ЦЪРКВА."

Протоколът е подписан от всички членове на църковното настоятелство и контролния съвет. Снабден с тоя протокол, свещеникът остава да пази храма и не дава никой нищо да пипа. Съборени са всички къщи и всякакъв вид други постройки. Изсечени са всички дървета,

запълнени са кладенците

С трактори и други машини изравняват цялото село. Той стои пред храма и не дава да бъде пипнат. Последен напуска селото на 1 януари 1966 г., когато е назначен за свещеник в с. Копринка. Въпреки това всяка седмица намира време да ходи и проверява какво става с храма. Понеже беше предал всичко на комисия, определена от Старозагорската епархия, направих му забележка да спре да се занимава. Изгледа ме кръвнишки: "Аз за тая черква и слюнката под езика съм си дал. Аз съм се венчал за нея и за тоз изстрадал запалски народ. Ако аз спра, камъните ще проговорят!"

На 4 март 1973 г. посети отново храма, защото чул, че бил осквернен. Върна се леко посръбнал и крайно възбуден, направо озверен. Какво е видял, не знам. Вика, кряка: "Казвах ли аз, казвах ли, че от 7 милиона българи ще направят 20 милиона мошеници, крадци и разбойници, а от благочестивата ни православна младеж червени яничери!" Ритна преди седмица направените под мивката шкафчета и те станаха на парчета. На другия ден, 5 март, получи масивен инсулт.

5 месеца беше в пълно безсъзнание

- жив труп. С лъжица отваряхме устата му да го храним. Отвори очи на рождения си ден - 6 август 1973 г. Постепенно се съвзе и пак започна своите атаки. Писма до МВР Твърдица, Сливен, МВР, архиерейско наместничество Нова Загора, митрополията, Св. Синод със запитване: властите ли са снели керемидите от покрива и ако е тъй, той трябва да бъде осведомен за какви цели са употребени, за да осведоми запалци при събирането им.

"Ако са хулигани и злосторници, да бъдат открити, заставени да върнат керемидите и храмът отново покрит, защото стените са здрави, каменни, водите на язовира не могат да им надделеят, но природните стихии ще го разрушат".

Отникъде никакъв отговор но дойдоха вкъщи председателят на твърдишкия съвет, председателят на АПК-то, партийният секретар на Твърдица. Ядоха, пиха и най-после му казаха:

"Попе, малко ли та бъхтахме, ами искаш още!"

Има и една лична бележка на писмото си до Св. Синод: "Лично одих в Св.Синод и секретарят ми каза: "Ще спрете вече да се интересувате за това, защото Св. Синод е поел грижата." И аз спрях."

А Р Х И В А Т А. Добре опакована, подредена и пронумерована иска да бъде дадена в Държавен архив Сливен. Писмо от 17 май 1962 г. "До др. Георгиев Държавен архив в гр. Сливен, тел. №641, Стария затвор. Др. Георгиев, архивата при храма ни, добре подредена, опакована, опис Ви изпратих. Много пъти камионите идват в Сливен, но отказват да я качат.

Шофьорите отказват, че им забраняват властимащите над тях, а ония смятат, че ще направят попска отслуга да не ги обвинят в попщина. Като така, моля и предоставям на тях превоза, нам предаването, а Вам не само църковната, а и училищна, читалищна, кооперативна,

БКП, Комсомол, Текезе,

Офе и всичката в селото ни архива Ваше нареждане, задължително веднага в Държавен архив Сливен привеждане. Ако не ми обърнете внимание и не сторите това, архивите ще отидат в отпадъци и бъдещите поколения и най-паче историците няма да ни простят, ако не съхраним паметта на селото ни." Енорийски свещ. Драган Стойков.

Не знам какво е ставало, но веднаж, като отивам да търся Христан Иванов, който работеше във вторични суровини, и за по-право минах напряко през разхвърляните книжни отпадъци, ритнах една тетрадка с познатия на баща ми почерк - дневника му от 1942-43 г. Почнахме да търсим с бате Христан. Открих още една тетрадка-дневник 1953-54 г. Те всичко бяха 11. Исках от баща си да ги остави при мене, но той бе категоричен, че

мястото им е в Държавен архив

Открихме още: регистрите за раждане, венчавки, погребения, свързани заедно; протоколната книга и тетрадката за дарения; папка с входящи и изходящи писма; всички карти за православните семейства в Запалня и Жребчево.

Преди два дни ги докарали с пикап и ги предели срещу капачки за буркани. И какво излиза - един опиянчен селски поп има по-голямо съзнание за съхраняване на миналото от един д-р на историческите науки, директор на Държавен архив.

Храмът, макар и осквернен, изтърбушен, все още се държи - живо доказателство за достолепието християнско и изчегъртаните души на безбожните яничери.