Американците са царе да произвеждат изкуствена храна! Доматите им там са огромни ГМО-та, много красиви, лъскави от вън и с вкус на пластмаса. Месото им е същата работа – огромни стекове и пържоли почти без никакъв вкус и натъпкани с антибиотици и хормони. В много малко ресторанти в Щатите се сервира нормална – там й викат „органична“, храна, която да не е обезмаслена, да не е с изкуствени подсладители и да има натурален вкус.

Аз винаги отслабвам по няколко кила, като съм в Америка, защото не мога да се примиря с това варварско отношение към храната. Единственото, което има значение за тях, е яденето да е обезмаслено, обеззахарено, иначе това, че изяждат годзилски порции, няма никакво значение. За това и все повече американци изглеждат като китове. Само най-богатите могат да си позволят вече нормална храна. Има все още добри ресторанти в Харлем – Ню Йорк, в Маями – Литъл Хавана, в Сан Франсиско и Сан Антонио, Тексас. Да не забравя да спомена и вкусните омари в Бостън. Но извън това, трудно може да се намери истинско качество. Иначе американците са много симпатични, позитивни и усмихнати хора. Имала съм няколко гаджета американци и смело твърдя, че са супер любовници. За съжаление, в кухнята не го докарват така добре, както в леглото.

Точно преди 25 години се влюбих в един морски пехотинец – беше от охраната на посолството им в София. Но за съжаление не останахме дълго време заедно – беше болезнено ревнив и постоянно в какво ли не ме обвиняваше… не, че нямаше право, де. И все пак имаше полза гаджето ти да е морски пехотинец – тогава живеех на 16 етаж и една вечер се прибираме, асансьорите не работеха.

Той не се поколеба да ме метне на гръб и да ме изнесе до горе! След това никой друг мъж не ме е носил толкова много на гръб, та камо ли на ръце. А когато беше световното по футбол през 94-та, се бяхме събрали вкъщи с великия тенор Камен Чанев и брат му, който е търговец на метали. Когато Стоичков вкара гола на германците, Росен, брата на Камен, извади газовия си пистолет и по стар сливенски хайдушки обичай, гръмна няколко пъти. Лошото беше, че беше забравил, че този път е с газов пистолет и в стаята стана лисичарник. Морският пехотинец веднага отвори прозорците, изведе ни на балкона и ни метна по една мокра хавлия на главите – друго си е да си трениран. Иначе беше злояд и почти не пиеше, но пък как миеше чинии… Бяхме се запознали в една софийска кръчма и го имах в списъка ми като, „ако ми е скучно и няма кво да правя“. Една дъждовна майска вечер положението беше точно такова и му звъня в посолството. Веднага ми се яви, с една кутия пица, естествено.

Ядохме пица, дрънкахме глупости, после той чинно стана, събра чиниите и послушно ги изми. Аз се разчувствах – какъв мъж! И инстинктивно, докато миеше чинии, го прегърнах. Той само това и чакаше /никога не съжалявайте мъжете!/, награбихме се и преживях най-фантастичната нощ – оказа се, че съм му първата жена…. Хмммм, сега разбирам мюсюлманите – Коранът им обещава в рая 40 девици да ги чакат. А представяте ли си 40 девствени мъже?! Та, нещо такова ми се случи онази нощ. Това им е хубавото на девствените мъже, че можеш да си ги моделираш по твой вкус. Как да е, с американчето не се получи – момчето беше от село – от Северна Каролина, военен при това. Е, как си представяте бяс като мен до нещо такова?! Мен ме зовеше света, а той ми говореше да отглеждаме борчета в планината…

Другата ми сериозна връзка с американец беше с Директора на Шел в Хага. Типичният ЦРУ-ковец – много подготвен, много бизнес ориентиран, супер интелигентен и хладен като морга. Обаче, не на мене тия! Хладността му трая до първото напиване и до първия купон в България. На тия им се живее, та две не видят, ама понеже са ги тренирали цял живот да се контролират и като срещнат нещо като мен, като се отприщят, немат озаптване… С него изкарахме няколко месеца, пътувахме си по света, той се кефеше на моите приятели и партитата, които организирах, но винаги усещах при него някаква желязна завеса. Нямаше го „клик“-ът, скачването. На пръв поглед всичко изглеждаше перфектно, но с такъв човек до края си оставаш самотно чужд. Когато се разведох с втория ми съпруг – холандецо, той ми призна, че след развода си, съм била единствената жена, с която е имал връзка и че ме е наблюдавал и чакал 8 години. Е и? Кво от това? Тази пролет се срещнахме в София и освен да го придружавам на шопинг, много не правихме! А, не, стара съм вече за това! Но, общо взето, друго лошо за него не мога да кажа. Та, такива са американците – обичам ги, не винаги ги разбирам, но се възхищавам на размаха, на способността им да мечтаят, никога да не се отказват!

Да се върнем сега на кухнята им – такова животно нема! Тя, както и дефиницията за американска нация, е сбиротак от вкусовете и традициите на много народи. Няколко са главните ми препоръки какво да не пропуснете в Америка:

- Ню Йорк – Ред ръстър на Самуелсон в Харлем, малките, семейни ресторанти на италианците в Бруклин или Джързи, стековете на Смит и Воленски, еврейските закусвални около Бродуей – идеални за съботен брънч, Ню Йорската пица

- Сан Франсиско – китайския квартал и ресторантите на Пиър 39

- Миами – Литъл Хавана

- Сан Антонио – мексиканските ресторанти

- Бостън – лобстерите

- Мичигън – ойстерите

- Калм чаудър-а на Мартас Уайнярдс

- Не пропускайте и калифорнийските вина, на мене „Опус уан“ на Ротшийлдови ми е любимо.

От фейсбук