Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Неочакван бонус за България - чуждите инвеститори чуха за нас като финалист в голямо състезание. И може да кандидатстваме за други големи заводи

Немските медии продължават редовно да пишат за новия завод на “Фолксваген”. Тези дни в. “Ханделсблат” публикува положителен материал за България като един от двамата кандидати с най-големи шансове за завода. Преди седмица пък най-популярният вестник “Билд” публикува изключително критична статия относно идеята заводът да бъде в Турция. И в двете медии от “Фолксваген” отричат да са взели окончателно решение, така че играта продължава с пълна сила.

Турция очевидно впряга всички възможни ресурси, за да получи завода – включително високопоставени лобисти, щедра държавна подкрепа и субсидии, както и

геополитически

козове,

като поддръжка от Катар, която е третият най-голям акционер в немската компания със 17% от правата на глас. Въпреки всичко обаче обществото и медиите са доста критични към евентуален избор на Турция заради проблемите с демокрацията и правата на човека през последните години, а в. “Билд” директно нарича Ердоган “деспот”, който вкарва германци в затвора.

В тази ситуация отлагането на вземане на окончателно решение работи в полза на България. Реално, колкото повече време минава,

толкова повече

критики има

към немския концерн от различни медии и правозащитни групи. Още повече че Турция почти ежедневно създава напрежение и поводи за критики. Това трудно ще компенсира козовете на Турция, но все пак прави състезанието малко по-балансирано.

Факт е, че България игра в състезанието честно и по правилата – предложи няколко добри площадки за нов завод, направи максимално добра оферта в рамките на европейските правила, ангажира се с подкрепа на най-високо ниво, за да няма бюрократични пречки. Турската страна подходи по съвсем различен начин и наруши всякакви правила на честното състезание, предлагайки свръхсубсидии (което е дъмпинг) и ангажирайки директно акционерите, както и политическа подкрепа. Това е все едно във футболен мач

да подкупиш

рефера и

футболната

федерация

само и само да спечелиш. От тази гледна точка критика в немските медии към Турция поне малко ще изравни ситуацията в наша полза.

Но има и един неочакван позитив от цялата ситуация. Огромен брой чужди медии пишат за завода на “Фолксваген” и в почти всяка такава статия България се споменава като финалист в състезанието, който е успял да победи всички държави от региона и да достигне до директен двубой с Турция. Това само по себе си е невероятна реклама за България като инвестиционна дестинация. Страната ни да е в кратката листа на кандидатите заедно с Турция – една от най-големите европейски страни – това е изключително висока оценка за България като бизнес среда и условия.

Сега

изведнъж много

хора извън

България

научават,

че в страната има десетки чужди заводи за автомобилни части и компоненти с многомилиарден износ. Научават, че имаме няколко готови площадки за автомобилен завод, върху които веднага може да се започне да се строи. Научават за българската данъчна система, която е изключително конкурентна, но не е достатъчно известна извън страната. Научават, че страната е отворена за чужди инвестиции и вече има много такива. Отделно, покрай номинацията на Кристалина Георгиева за МВФ България също се оказа най-неочаквано в центъра на световното внимание.

Този интерес към страната трябва да се използва максимално. Сега е моментът опитът от кандидатстването за завода на “Фолксваген” и безплатната реклама на страната покрай него да се използва, за да влезе в България в конкуренция за поне 10-20 други завода. Покрай Брекзит вероятно ще има преместване и на други автомобилни производители към нашия регион, а освен това сега има и големи инвестиции в заводи за батерии за електрически автомобили, както и множество други инвестиционни възможности. България трябва да използва успешния екип, който работи по “Фолксваген”, и да го превърне в постоянно действаща структура, която да кандидатства постоянно за големи инвестиции.

Ако

кандидатстваме

за десет огромни

завода

и привлечем 2-3, ще е съвсем приличен резултат – така се случва в успешните страни. Отделно, България вече е популярна за заводи за автомобилни части и тази популярност с известни усилия може да се увеличи още повече.

Но това е за бъдещето. Не бива да се отказваме все още от “Фолксваген”. Все още немският концерн не е взел решение. Страната не е изгубила шансове и трябва да положи допълнителни усилия. Може би и ние като Турция трябва малко да впрегнем допълнителни усилия и дори “нестандартни” мерки. Например, след като Турция обещава такава щедра подкрепа за автомобилен завод, може да се проучи

доколко това

противоречи на

европейските

правила за

забрана на

дъмпинга

и как може да се противодейства (все пак Турция е в митнически съюз с ЕС и също трябва да се съобразява с правилата). Може да се говори и с новоизбрания председател на Европейската комисия и с евентуалния нов комисар по конкуренцията дали е възможно да се допусне по-голяма гъвкавост в офертата на България, така че автомобилните заводи да останат в ЕС.

След като Турция може да използва политическо лобиране и геополитически лостове, може би и България трябва да използва инструментите, до които има достъп на ниво ЕС. И след като Турция цака с катарските акционери във “Фолксваген”, защо България да не говори директно с другите акционери, които имат дори по-голяма тежест?