Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Старият Слави и новата му партия

Едно е да подкрепяш референдума, друго - да гласуваш за Трифонов: вземете семейство с кредити, което знае песните му, но излишни рискове не поема

Разнообразни са реакциите по повод на бъдещата политическа кариера на Слави Трифонов. Яко го плюят, пишат, че няма да е първият, който иска да влезе в парламента, за да не фалира.

В други среди разпалено го хвалят, възлагайки му своите съкровени надежди за свобода и просперитет. Явно изтичането на един продуцентски договор в България е в състояние силно

да разстрои

местната

интелигенция

Всъщност масовите вълнения по повод на политическото бъдеще на едно шоу са резонни, човещина е да изграждаш собственическо чувство над сериали и предавания.

Зрителите или игнорират телевизията, ползвайки я само за фон, или я приемат като домашен любимец (някои са привързани дотам, че не могат да спят на изключен приемник), или се изживяват като комисия по лицензиране и громят всеки, който се мерне на екрана.

През 70-те усещаха Изаура, Леонсио и Блейк по роднински близки, днес размазват сюжетните линии във “Война на тронове”, все едно са началници по качествен контрол. Заради ефирното си дълголетие и темата “Слави” все още е в обсега на тлаката, много бавно навлиза в конкретиката.

Експертите са във ваканция, няма кой да направи сериозна прогноза за новата политическа сила.

Юристът проф. Огнян Герджиков е сред първите, които дадоха професионално мнение - че партия на име “Няма такава държава” (НТД) едва ли ще получи съдебна регистрация заради антидържавното си внушение.

Но да беше само името!

Пътят пред всеки нов участник в най-старата игра обикновено е трънлив и мъчен.

“Аз и моите колеги - заяви Трифонов в последното си шоу - бяхме инициатори на референдум, на който гласуваха 3 млн. и половина българи, а политическата класа се подигра с нас. Тя се направи, че този референдум не е съществувал.”

Но дали проектът му се основава на очакването, че същият брой симпатизанти, които са подкрепили народното допитване, ще гласуват и за партията му? Равен ли е телевизионният рейтинг на политическия?

Много пъти през годините сме питали социолозите защо, вместо да ни отегчават с проценти и диаграми, не представят образно как изглеждат електоратите. Възраст, образование, бит, вкусове, традиции, целеполагане и прочее метафорични и манталитетни характеристики според партията.

Например младо семейство с две деца, четири кредита и чисто нова дачия е събирателен образ на избирателите на ГЕРБ. На БСП човекът е жена с бъклица и дрян, която пита: “Кооой ще ни даде париии?”.

Феновете на Валери Симеонов са в носии, с калпаци и пият “Българска домашна ракия”… Но анкетьорите не са склонни на такъв подход, нетактичен им изглежда.

Ако ни показваха по-простичко нещата, щяхме да знаем как реагират избирателите, когато ги питаш искат ли по принцип мажоритарна система и когато трябва да решават кой да управлява държавата.

Семейството с кредитите е с две ръце “за” референдума, защото е с модерно мислене, патриотите - също, но те, понеже

мразят системата

и всички, които

не са с носии

И двете социални групи обаче на избори подкрепят статуквото, защото зависят от стабилността на банковата система. Иначе на Слави албумите ги знаят наизуст, обаче излишни рискове не поемат.

Телевизията, която Трифонов замисля да пусне в синхрон с НТД, безспорно е чудесна идея, силен пропаганден ход. На тази тема Волен Сидеров и Валери Симеонов са най-компетентни в България и могат да обяснят защо СКАТ и “Алфа”

заседнаха в категорията

партиен рупор,

вместо да се развият рейтингово. Сигурно могат да извадят и статистики за броя гласове, спечелени благодарение на кабела, макар че резултатите им от последния европейски вот подриват сериозно реномето на електронната медия като средство за обществено влияние. И пораждат съмнението, че май зрителите на “Атака” и НФСБ вече търсят нови канали.

Малко неубедително звучи и мотивацията за създаването на НТД, базирана на годишната класация за свободата на медиите на “Репортери без граници”. Трифонов постигна драматизъм с изреждането на държавите, след които се нарежда нашата, но без да уточнява, че фрапантната листа се основава единствено на самостоятелната оценка на въпросната организация. Както и това, че приложеният в изследването индекс се занимава само с относителната свобода на медиите, но не оценява качеството на журналистиката, нито разглежда нарушенията на човешките права.

“Аз и моите колеги тук се чувстваме не-свободни”, каза Слави, обаче патосът на подобна реплика не е особено висок на фона на фейсбук. През последните години точно този водещ каквото и да постне на стената си, веднага става заглавие в “несвободните” медии". Задължително трябва да се има предвид, че Трифонов може да е с нова партия, но той не е политически новак, точно обратното. Като част от програма “Ку-ку”, а по-късно и от “Каналето” Слави и екипът му имат много богато политическо минало. Те са сценаристи, активисти, асистенти и главни действащи лица в “Народно движение Ку-ку”, което се сблъска челно със статуквото с такава сила, че беше заличено от регистрите,

все едно го е

имало никога. Издавали са партиен вестник, въртели са търговски бизнес, основали са движение “Гергьовден”, минали са през сложни процеси, разполагайки през цялото време със силно обществено влияние.

Трифонов и екипът му са си позволявали да демонстрират открито своите пристрастия към партийни лидери, участвали са дейно в предизборните им кампании, в шоуто си дори са изяснявали личните си отношения с действащия премиер.

Ако навремето Любен Дилов-син представяше “кукувците” като студенти, “които забавляват публиката и се мъчат да я провокират с антиконформизма на младостта”, днес тези хора отдавна не са нито студенти, нито млади.

Врели и кипели са и живеят в ада на осъществените си желания.