12 часа пазят кончината му в тайна, в същия ден Костов деноминира лева

През 1998 г. Елена Костова помогнала да го приемат в Правителствена болница

В същия ден “Мултигруп” празнува в грандхотел “Варна” 10-годишнината си

Тодор Живков умира на 5 август 1998 г. в 20,05 ч. Според официалното съобщение той издъхва след триседмична мозъчна кома. 20 часа след това премиерът Иван Костов обявява, че левът ще бъде деноминиран в съотношение 1000:1 и ще се приравни към германската марка. До края на века остават около 2 години, а в същия ден “Мултигруп” празнува 10-годишнината от създаването си.

Купонът се провежда в грандхотел "Варна". Година по-рано светът е потресен от смъртта на принцеса Даяна, а две години преди Живков България се прощава и с пророчицата Ванга. Неизвестните около смъртта на бившия Първи обаче са много и днес ­ 21 години след кончината му.

"Дядо ми имаше своите заболявания, беше и на възраст. Смъртта му не беше внезапна за семейството ни. Лекуваше се в болница "Лозенец". Друго нямам какво да ви кажа", коментира лаконично пред "168 часа" внучката му Жени Живкова.

Докторът, който в последната година се е грижел за бившия Първи, също отказа подробности.

"Не е морално лекар да говори за здравословното състояние на своите пациенти - споделя пред "168 часа" анестезиологът проф. Венко Александров, бивш здравен консултант на Тодор Живков. ­ Аз бях лекар на един възрастен човек с много заболявания. Нямам какво повече да ви кажа, но и останалите, които бяха около него, също няма да говорят."

Не е ясно защо Правителствена болница пази в тайна смъртта на Живков цели 12 часа и накрая пуска съобщение до БТА. То е подписано от директора д-р Тодор Герасимов. В него се казва, че бившият Първи е постъпил близо месец по-рано - на 8 юли, за лечение по спешност.

Първоначалната диагноза е била тежък вирус,

висока температура и десностранна бронхопневмония. С течение на времето това състояние е овладяно от лекарите, но те са забелязали появата на други проблеми в здравето на Човека от народа.

Става дума за мозъчни усложнения и развитието на множество исхемични огнища на мозъчната кора. Появили се проблеми с паметта. "Постепенно състоянието на пациента

се влоши с промени в мозъчното съзнание

до развитие на мозъчна кома, последвана от настъпването на смъртта", пише в съобщението д-р Герасимов. Лекарите установили, че процесите в мозъка са се появили вследствие на тежка мозъчна атеросклероза, дългогодишна захарна болест, вируса и бронхопневмонията, както и напредналите възрастови промени в целия организъм.

Тодор Живков е лекуван с антибиотици и антипиретици заради вирусна инфекция малко преди да почине, което е довело до смъртта му, твърди пред "168 часа" хомеопатът Атанас Михайлов. Това се е случило и с хиляди други хора по света.

Тази теория се ражда през 50-те години на миналия век. Неин основоположник е немският учен Ханс-Хайнрих Рекевег, баща на хомеотоксикологията. Той доказва, че ако при вирусно заболяване се прилагат т.нар. алопатични лекарства като антибиотици, сулфонамиди, химически противотемпературни средства,

може да се отключи тежка автоимунна реакция

и дори туморен процес.

"Знае се, че Живков е бил хоспитализиран известно време, преди да почине, защото се е разболял от вирусна пневмония - добави д-р Михайлов. - В болницата е лекуван с антибиотици и антипиретици, които стабилизират за момента. Впоследствие обаче усложняват вирусната инфекция, която причинява смърт. Тези лекарства водят до имунна какофония."

Много учени не са съгласни с тази теория, но има американски специалисти, които са удостоверили с факти и примери смъртта на хора, страдали от простуда и лекувани с антибиотици и антипиретици. Никой от клинична база "Лозенец" не е коментирал тази теория. Но за здравето на бившия Първи се говори месеци преди смъртта му.

Още на 11 май той постъпил в същото лечебно заведение. Бил отпаднал и отслабнал с 6 кг.

Имал болки в стомаха и висока кръвна захар

До последно отказвал да влезе в болница и не искал да тревожи близките си.

Те потърсили помощ във Военномедицинска академия и в болницата на МВР, но там не го приели. В крайна сметка клинична база "Лозенец" взела пациента. Според някои сведения ­ с личното съдействие на премиершата Елена Костова.

Пристигайки в болницата, бившият Първи не искал някой да го снима в безпомощен вид, затова не позволил да го вкарат на количка или носилка.

В. "24 часа" пуска тогава информация, че той е болен от рак на белите дробове, позовавайки се на отлично запознати източници. Диагнозата не е потвърдена от болницата. Факт е обаче, че близките на Живков го посещават постоянно.

Същия ден зет му Иван Славков отишъл да го види, след което заминал за Бургас по служебен ангажимент. Когато научил за смъртта на тъст си, веднага се върнал.

Синът на бившия Първи - Владимир, също бил на път за морето, но се прибрал в София, като разбрал какво се е случило.

Цялостното влошаване на здравето на Живков започнало от март.

Видимо се влошил,

разказват роднините му в свои интервюта.

Не е бил парализиран, но последните дни губел паметта си, говорел главно за миналото, разказва Жени Живкова в свое интервю след кончината на дядо си.

Преди да почине, не е изявявал изрично желание къде да бъде погребан. Затова по-късно близките му решили да го положат до жена му Мара Малеева.

Но преди това трябвало да се организира поклонението. И то не само в тесен кръг, а по идея на БСП - като на бивш държавник. За целта е създаден комитет, чиито съпредседатели са двама социалисти - Никола Койчев и Георги Божинов, тогава във висшето ръководство на столетницата. Те

поискали разрешение от шефа на парламента

Йордан Соколов останките на бившия генерален секретар на ЦК на БКП да бъдат изложени в зала "Света София" в парламента. Там, където Тодор Живков е излизал на президиума стотици пъти - и на официални поводи, и на конгреси, и на пленуми.

Соколов отказал. Тогава червените прибягнали до резервния вариант - отишли при кмета Стефан Софиянски. Той разрешил поклонението да се извърши на пл. "Александър Батенберг" до царския дворец. Докато се водели преговорите къде да бъде изложено тялото на бившия Първи,

то стояло цели 84 часа при -2 градуса в моргата на ВМА

Наложило се да бъде частично балсамиран, за да издържи 7-часовата церемония в горещия 8 август.

Ковчегът с тленните останки бил изложен срещу все още съществуващия мавзолей на Георги Димитров, откъдето Живков хиляди пъти е махал с ръка на манифестиращите софиянци преди 1989 г. Но в онзи момент на трибуната се събрало множество, което наблюдавало от горе церемонията по сбогуване с бившия Първи.

Пръв думата взел бившият член на Политбюро и главен редактор на в. "Работническо дело" Йордан Йотов. Той заявил: "Годините на управление на Тодор Живков ще останат като златен век в историята на България".

Съвсем различно е написаното в съболезнователната телеграма от президента Петър Стоянов, прочетена пред множеството: "Заедно с него си отива и комунизмът". След речите всички участници в поклонението изминали пеша пътя от бул. "Руски" по ул. "Г. С. Раковски" до Централните софийски гробища. Мъже, облечени в бели ризи и черни панталони от траурната агенция,

носели ковчега от африкански дъб,

украсен с дърворезба и драпиран с бял сатен.

В Дома на покойника семейството приемало съболезнования в продължение на няколко часа. Най-отпред стоял Тодор Живков-младши - тогава едва 18-годишен, син на Владимир Живков. Той е дошъл специално от САЩ, където живеел в последните години с майка си Маруся. В редицата били още Жени Живкова и съпругът й Андрей, Тодор и Иван Славкови, Владимир Живков и други не толкова познати лица.

Специално за погребението от Москва е пристигнал и внукът на Леонид Брежнев - Андрей. На церемонията са присъствали още Милко Балев, Нешка Робева, бившият министър на вътрешните работи Димитър Стоянов, Йордан Йотов, космонавтът Георги Иванов и дори личният фотограф, заснел визитите на Живков.

Либийското посолство изпратило венец от името на полк. Кадафи

Новината за смъртта на бившия комунистически лидер се разпространява моментално по света. Световните агенции бързат да я съобщят с гриф "Спешно". Първа успява германската ДПА.

Следват Ройтерс, Франс прес и ИТАР-ТАСС, които се позовават на лекари от Правителствена болница и български радиостанции. Най-обширен материал публикува АП.

"Живков надживя и Тито, и Енвер Ходжа, и Чаушеску - пише агенцията. - България следваше плътно Москва до края на 80-те години, когато съветският догматизъм бе отслабен от Горбачов - човек, когото Живков презираше до края на дните си заради това, че предал сталинистката кауза." АП разказва как Живков искал да направи България Япония на Балканите, а за него у нас се разпространявали безброй вицове.