Дали това е лицето на Робеспиер? Дали това е лицето на Френската революция? За съжаление, немалко хора сред най-интелигентните ми колеги и приятели намират за трудно да направят крачка встрани и да видят, че смяната на епохите неизбежно води и до смяна на интерпретациите - поради добре известни в човешката история причини. Конфузът е почти навсякъде. Проблематизирането на хегемонния проект на либералния консенсус (дошъл с "края на историята" и атакуван от различни страни през последното десетилетие) поражда обвинения във "фашизъм" от страна на (все още) ентусиазираните му поддръжници спрямо техните опоненти.

Консенсусът е атакуван от "дясно" - от хора и движения, които разглеждат кризата като възможност за консервативна революция - но без да са единни в това какво би означавала самата тя. Едва ли ще се възродят идеите и времената на Жозеф дьо Местр. Едва ли възраждащият се национализъм ще доведе до епоха на процъфтяване под национална егида. По-скоро нациите ще си възвърнат част от тази легитимност, която им отне глобализмът. А човекът - някои хора ще си възвърнат чувството за трансцедентност, за смисъл отвъд реалностите на материалния свят.

Вляво се вихри поредната революция на безумието - с релативирането на пола, с назидателната, но разрушителна утопия на мултикултурализма и т.н. Тази революция - по причини на дълбоко объркване - бива наречена също "либерализъм"... Освобождение от какво? Може би освобождение от човешката същност в полза на човешкия каприз и произвол... Епохата е на промяна. След 1989-та приятели се сбиваха, семейства се разпадаха, съдби се обръщаха - поради краха на комунизма.

Днешната епоха на промяна е много по-радикална от тази преди 30 години. Бъдете готови на всякакви изненади - гответе се за поумняване, за затъпяване, за гняв, за откровение и за всичко останало, което може да ви сполети. Но участвайте! Френската революция е само пример за възможните - и неизбежни ревизии на историята и на настоящето, които предстоят. Предстои епоха, в която критерият за правота и проникновение ще бъде само собствената съвест. Пазете си съвестта - ще ви потрябва! Пътните знаци и компасът на историята сякаш изчезват...

Коментарът е от фейсбук, а заглавието е на редакцията на "168 часа"