Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Дневникът на алпиниста Иван Томов 2:  На първия ми 8-хилядник Боян Петров ме смаза психически Иван Томов заедно с Боян Петров на Броуд Пик.

В предишния брой на "168 часа" публикувахме първата част от дневника на загиналия на 17 май алпинист Иван Томов. В нея той разказва за смъртта на Боян Петров и изкачването на връх Корженевска. Сега ви предлагаме завършека на тази история. Какви са препятствията по пътя към върха и какви забележки е правил Боян Петров на младия си колега.

Съни не видя човешкото в тази ситуация. Бе по-силен и трениран от мен

При изкачването на Броуд Пик Иван губи термоса си и изкарва 20 часа с литър сок

Ако някой си мисли, че Кончето в Пирин е страшно, трябва да види Камилата на Корженевска, казва той

В пълна мъгла и без никакви следи покорява връх с височина 7014 м

25 юли (2018 г., на път за връх Корженевска - бел. ред.) беше мъглив. Нямаше никаква видимост. На 6100 м има вертикален техничен участък. Помогнах на Вика да изнесе едно 50-метрово въже от 5700 м и го фиксирахме там. Стигнах на 6200 м преди тях тримата (Вика и двамата й клиенти - бел. ред.) и си опънах палатката.

Видях, че към върха водят доста следи. Изкушавах се да тръгна по тях и да го отметна Корженевска днес. Беше едва 12,30 ч. Но пълна мъгла, не се виждаше нищо. Реших да проявя търпение до другия ден, надявайки се, че сутринта времето ще е ясно. Уви. Към 16,30 ч. слезе американецът. Естествено, не се качи. Но бе видял 6 човека на час пред него. Напоихме го, нахранихме го и го пратихме да си спи на 6100 м. Тия шестимата слязоха към 19 ч. Били качили върха. Тръгнали в 5,30 ч. и стъпили горе между 14,30 ч. и 15 ч. Всички бяха измъчени и изморени. Напоихме ги и тях. В групата им имаше французин. Той страдаше от височинна болест. Смъкваха го с въже. Един норвежец го водеше като куче с 10-метрово въже пред себе си. Падаше, търкаляше се, пълзеше. Неговата стратегия също беше отживелица. Стоя в базов лагер няколко дни и после тръгна за седмица нагоре, планирайки да слезе едва когато изкачи върха. Е, провървя му, че имаше хора около него,

иначе щеше да е 28-годишен труп

На 26 юли тръгнах в 5,55 ч., а Вика и клиентите й - в 6 ч. Казах им, че ще бързам да се кача и да си сляза в базов лагер същия ден. Времето беше, за съжаление отново мъгливо и ветровито. Виждах на моменти някакви следи, но не вървях в тях. Те бяха пълни с пресен сняг. През нощта наваля около 10 см. Предпочитах да вървя по фирна до тях. Потъваше се по-малко. Излязох на ключовото място Камилата. Това е място с две гърбици. Много стръмни изкачвания с козирки от едната страна. На места се минава, окрачвайки го. Ако някой си мисли, че Кончето в Пирин е страшно, то тук би претърпял инфаркт само при вида на тази Камила. Минах го без осигурителни парапети. Не губех концентрация нито за миг. Така стигнах до височина 6800 м и следите изчезнаха напълно. Бях обвит в мъгла, виждах 30-50 метра. Склонът е доста разлят след Камилата и

много хора са се губили в лошо време тук

Все пак духашевятър и на моменти се появяваше някаква видимост. Имаше скали вляво от мен. Гледах да вървя по снежния склон нагоре вдясно от тях. Изпитвах колебания дали маршрутът не минава по самите скали, отсъствието на следите от предния ден говореше в полза на това съмнение. Все пак упорито вървях по склона нагоре и следях алтиметъра си. 6900, 7000 м. Върхът трябваше да е близо някъде над мен. И изведнъж настъпи просветление за около минута. Видях над себе си скална пирамида. Трябваше да продължа с траверса на снежния склон до дясната й основа и оттам да завия наляво покрай скалния гребен. Не бях сигурен дали няма да има още изкачване след това, но поне вече знаех посоката. След 20-25 минути отново в мъгла се озовах на най-високата видима точка. Горе беше забита рейка от палатка. Само това обозначаваше, че съм на върха. Беше 10,45 ч. Легнах върху снега да си почина.

Духаше вятър, снегът падаше върху лицето ми и се разтапяше. Така си полежах около минута-две, възстановявайки дишането.

Нямаше никакви следи горе

Бяха ли се качили наистина тези шестимата предния ден? Или на французина му бе толкова зле, че са го излъгали, че са стъпили на върха, за да могат да го смъкнат? Ако са се качили, със сигурност не са го направили по моя маршрут. Нито една тяхна следа нямаше след 6800 м, никакъв намек. Остава да са го направили отляво по скалите.

Направих горе 2 снимки на рейката в пълна мъгла и написах името си в снега. За да няма съмнения. После тръгнах бързо надолу.

Нямах повече никаква работа там. Качих се, за да видя, а не видях нищо. След 25-30 минути срещнах Вика, Ира и Айрат. Бяха на около 6600-6700 м, оставаха им още поне 2 часа догоре. Свърших си работата, пробих им пътя. После безпроблемно слязох до 6200 м, внимавайки по Камилата, събрах си багажа и в 16,25 ч. слязох в базов лагер.

На тази Камила на 1 август един от руските гидове падна.

Свлече се 200-300 метра надолу по склона,

изгуби си радиостанцията и котката. Беше на слизане вечерта, наложи се да си изкопае дупка в снега и да я затвори с гърба и да кара студена нощувка на 6700 м. На другия ден колегите му се качиха с въжета и го издърпаха обратно на ръба.

Слязох в базов лагер преди тези шестима. Започнах да събирам сили за връх Комунизъм. На 29 юли Янислава слезе в цивилизацията и отиде да разглежда Узбекистан. Изпитах дежавю със Старчев от 2011 г. И той тогава 3 седмици обикаля Киргизия с колело, след като се отказа от Тенгри. Времето беше лошо до 30 юли. После се оправи. Трябваше да изчакаме да паднат лавините по Комунизъм. Оформихме се група от 6 човека. 4-ма от тези, които качиха първи Корженевска, плюс аз и един руснак - Тимур, който от 5-годишен живее в Швеция. Имаше и още една група от 4-ма руснаци от Брянск, но те бяха темерути и не искаха да работят и съгласуват плановете си с нас. Решихме да тръгнем на 31 юли следобед за изкачване. Нямах проблеми с храната и стомаха. Явно се адаптирах към местните бактерии или подобриха хигиената в кухнята. Руската четворка тръгна на 30-и следобед. Те бяха тук само заради Комунизъм и явно искаха да се качат първи за сезона там. Аз нямах нищо против това, но държах и аз да съм там и да няма после натяквания, че някой ми е бил пъртината и благодарение на тях съм се озовал горе.

Веднъж в живота си съм бил

обвинен едва ли не в скатаване

И то от Боян. Става въпрос за изкачването на Броуд Пик. Но когато заявяваш подобно нещо, то трябва да погледнеш и другата страна на медала. Можеш да заявиш, че човек без скелет не е човек, но не можеш да заявиш, че само скелетът - без тъканите, мускулите, месото и кожата, е човек. Боян извади само скелета, без да види човешкото в тази ситуация. Всички хора са с различни възможности.

Водил съм доста туристи на различни върхове и знам, че има хора, които, дори да се напънат до припадък и да дадат 200% от себе си, ще са пак по-бавни и слаби от мен, ако работя на 60-70%. Въпрос на физика, тренировки, генетика, метаболизъм и т.н. Към онзи момент

моите възможности бяха това

Скатаваха се другите 16-17 човека, които нито в един момент не излязоха пред или между нас. За мен това бе първи осемхилядник, загубих си в началото на атаката термоса и изкарах 20-часова атака с 1 литър сок. Другият момент бе, че Боян тръгна 3 часа след нас, а аз им блъсках между 2,30 и 4 ч. пъртината на тези тътразулници. Измръзнаха ми пръстите на краката. Разбира се, че исках силите ми да стигнат докрая. Дадох всичко от себе си. Когато се прибрах в палатката, ми отне над 20 минути да си смъкна котките и външните обувки. Нямах сили нито да ям, нито да пия. Легнах в спалния си чувал и буквално умрях.

Не е срамно, когато си достигнал максималния си физически потенциал. Просто Боян бе по-силен, трениран и опитен в този момент и аз го подкрепях с всичките си сили. И винаги съм заявявал и съм му благодарил, че се озовахме на Броуд Пик единствено благодарение на него. Винаги съм уважавал хората, които не могат, но се стараят и дават най-доброто от себе си. Има голяма разлика от това да можеш, но да не искаш и обратното. Не съм се чувствал никога виновен или засрамен, че съм вървял зад гърба му.

Обаче сега нямах намерение да чакам и да ходя по петите на тия четиримата. Смятах да ги настигна. Отидохме на 31 юли до хеликоптерната площадка на 4500 м в 17 ч. На другия ден тръгнахме в 4 ч. сутринта нагоре. Там има един участък, наречен възглавницата. По него падат лавини и трябва да се мине рано сутринта в студено време.

Комунизъм е по-труден връх от Корженевска

Въобще и Корженевска се е променила доста в последните години. Вика сега се качи за трети път и обеща повече да не стъпва там. Познава го този връх от 10 години. Например преди лагер 2 е бил на височина 5800 м, а сега е на 5600 м. На 5800 м са се отворили много грозни и дълбоки цепнатини. Маршрутът, когато са се качвали последните българи през 2010 г., се е променил доста оттогава. Отворили са се много нови цепнатини, минава се през коренно различни места. Гребенът към самия връх след 6300 м също е станал по-остър и опасен.

* В следващия брой четете за изкачването на връх Комунизъм

Четете още:

Загиналият преди месец алпинист Иван Томов в дневника си година преди гибелта си: Трагедията с Боян Петров се очакваше въпреки ореола му на безсмъртен

Иван Томов: На връх Дамаванд ослепях от слънцето и прекарах 1 ден в болница. Чужденци свързват България само с Боян Петров