Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Как България остана без Беломорието Васил Коларов



 

 

Епилогът е трагичен. Балабанов праща шифрована телеграма от Анкара на 31 август, в която след среща с американския посланик и добър приятел на България Джордж Ърл, пише: "Коцев (това е шифрованото наименование на САЩ) не може повече да помага. Късно е. При преговорите за мир ще помага... Каза още, че не трябва да слушаме Стоянов (това е шифровано наименование на СССР), който още настоява да не напускаме завзетите земи в Тракия и да останем там."

На 24 ноември 1943 година в Комитета по висше образование на СССР в Москва Васил Коларов прочита лекцията "България и световната война". Темата е повече от странна - за осъществяването на националните идеали. В лекцията цар Фердинанд е обвинен,че след военните ни победи е проиграл обединението на България с Беломорска Тракия. Васил Коларов директно заявява, че при сегашната война българската войска трябва да напусне пределите на Македония, но няма и намек в изказването за напускане на Беломорието. Няколко дни по-късно в комунистическия официоз вестник "Правда" Георги Димитров надлежно изрежда областите в Македония, от които българските войски трябва да напуснат. Няма и ред за изтегляне на окупационния ни корпус от Беломорието. Българският посланик по онова време в Москва Иван Стаменов изпраща лекцията и статията в София, но нито регентите, нито правителството им обръща внимание. Единственият, който разшифрова намека за възможност и след войната България да запази излаза си на Бяло море, е Атанас Буров. Привидно той е

Извън политиката от 1931 година

но винаги е сред политиците ни в Юнион клуб. Още на 22 юни 1941 година е заявил, че Дойчо, сиреч Германия, ще бъде излапан от руската мечка, че светът ще завие наляво и Европа ще се обедини. Присъстващите му се смеят. Буров веднага се среща с руския посланик в София Александър Лавришчев. Директно го пита дали и в лекцията на Коларов и в статията на Димитров е направен пропуск. Случайност ли е фактът, че нашият посланик веднага е пратил текстовете до управляващите в България.
"Господин Буров, вие сам сте дипломат - отвръща Лавришчев, с когото Буров от години е в постоянен контакт въпреки негативите, които му носи това, - отлично знаете, че в дипломацията случайни неща няма!" След което руският посланик дипломатично прехвърля темата към това, че в Москва ще гледат с добро око на една бъдеща автономна Македония. Буров веднага се среща с Богдан Филов - регент в действие, за разлика от княз Кирил и Никола Михов, които според него били регенти в изпълнение. Двамата отдавна се нямат в отношенията помежду си. В дневника си археологът политик Богдан Филов е записал: "Буров заради своята страст към картите винаги се е събирал с най-големите шпиони от легациите." Буров му казва, че става дума за съдбата на България след войната и продължава с упрека, че само слепец не вижда как
Сталин ни набутва в ръцете Беломорска Тракия
Филов отвръща, че това вече го е предлагал на Соболев, но темата е болшевишки каламбур. Намекът към Буров е директен, защото преди време той го нарича Германофилов. После регентът Филов иронично подпитва дали жената на Буров все още плете чорапи за английските офицери в Африка и им ги праща в колети. Буров отвръща, че дори имала намерение да направи колхоз с комшийки и плетат чорапи, като слушат "Керванът" на Йосиф Цанков, която е любима песен на английските войници в Африка. Филов се връща на темата, като казва, че победата във войната е за Германия. Странен е оптимизмът на Филов, защото месец и половина по-рано, след среща с Хитлер на 18 октомври, е записал в дневника си, че "В Берлин вече не говорят за една решителна победа". Освен това на същата дата регентите са получили доклад от легационния съветник д-р Смядовски, който неуморно снове из европейските държави, в който е написано, че в страни като Швейцария и Португалия вече твърдо вярват в това, че победата ще е за съюзниците и в самата Германия "няма категорична увереност в крайната победа". Още по-любопитен е фактът, че д-р Смядовски съобщава още преди Буров, че според авторитетни американски източници при определени условия, както мислят в Москва,

България може да запази

излаза си на Бяло море
и дори част от Македония. Буров и Смядовски са добри познати и след неуспеха си при Филов банкерът-политик залага на него. В играта включва и легационният съветник от отдел Протокол към външното министерство Драгомир Димитров. По препоръка на Буров той се среща край Панчарево с втория секретар на съветското посолство Яковлев. Той потвърждава вече известното, че България не трябва да изтегля окупационния си корпус от линията Солун-Кавала и не пропуска да намекне, че колкото за Македония, то трябва да се държи сметка и за съседите. Димитров предава веднага разговора и на регентите, и на правителството. Отново реакцията е като към незначителен факт. В борбата си да налее ум в главите на управляващите, Буров включва друг свой добър познат и голям българин - посланика ни в Анкара Никола Балабанов. На последния отдавна му е ясен краят на войната. На няколко пъти е пращал доклади до София с дипломатични намеци. На 20 май 1944 година Балабанов се среща с колегата си от съветското посолство в Анкара Виноградов. Човекът на Кремъл открито му казва, че още не е късно, но ако в София продължават да се бавят и се стигне до окупация на страната ни, нищо добро не ни чака. Българският посланик дословно пише в доклада: "Виноградов направи алюзия за автономна Македония и възможност България да запази излаза си на Бяло море.
Чак до 31 август 1944 година продължава неравната битка на триото
Буров - Смядовски - Балабанов. Във Вашингтон отчитат софийската нерешителност и решават да не се конфронтират повече с Лондон. Там не искат и да чуят България да има излаз

на три морета

В специален меморандум до Рузвелт Чърчил дори заявява, че правителството на Негово Величество не се интересува дали след войната България ще продължи да съществува като независима държава. От Кремъл продължават да пращат послания. Стигат дотам - директно да обявят, че не искат нищо повече, освен армията ни да не изтегля окупационния си корпус от Беломорието. Епилогът е трагичен. Балабанов праща шифрована телеграма от Анкара на 31 август, в която след среща с американския посланик и добър приятел на България Джордж Ърл, пише: "Коцев (това е шифрованото наименование на САЩ) не може повече да помага. Късно е. При преговорите за мир ще помага... Каза още, че не трябва да слушаме Стоянов (това е шифровано наименование на СССР), който още настоява да не напускаме завзетите земи в Тракия и да останем там."

 

За сферите на влияние


Чърчил шмекерува, като твърди, че чак в края на 1944 година си разпределили със Сталин сферите на влияние върху някаква салфетка под масата. Чърчил е известен не само с измишльотините си, но и с плагиатството си. Най-прочутата му фраза "Желязната завеса" всъщност е плагиатство от изречено от Гьобелс още през 1943 година. Още в Техеран в края на 1943 година е възприето като правило, че сферите на влияние ще се простират там, където армията на съответната държава е стъпила. На 1 януари от Мадрид българският посланик Първан Драганов пише, че "между съюзниците е признато разширение на руското политическо влияние на Балканите". Балабанов пише от Анкара през февруари 1944 година: "Иран, Турция и Гърция остават в сферата на влияние на Англия. За себе си Съветите задържат Полша, Чехословашко, Югославия и България, тъй като са били във война със СССР, ще се третират по-тежко..." На 18 март пак Балабанов твърдо отсича: "За Балканите политическото ръководство окончателно е предоставено на Сталин..." В заключение в доклад от същата дата посланикът казва че: "окончателно е ясно безсилието на Англия да запази Балканите от съветско влияние".

 

Никола Балабанов дава принос в класиката на дипломацията


ПРЕЗ пролетта на 1944 година решават, че е вече време да се сложи край на ориенталското бавене по въпроса дали Анкара да влезе във войната или не. На българския посланик в Турция Никола Балабанов директно му е поставен въпросът: "Българската армия ще се сражава ли със съветските войски?" Балабанов дава отговор, достоен за класиката в дипломацията: "От една страна, въпросът е поставен погрешно. От друга страна, България ще се сражава срещу всеки неприятел. От трета страна, със Съветите не сме във война и това положение няма да се измени по наша инициатива!"