Можехме да продължим, независимо от алармата и отказа на компютъра 

На какво се дължи изключителното хладнокръвие на Нийл Армстронг в стресови ситуации?

"Човек винаги е загрижен, когато се появи някаква тревога - обяснява самият Армстронг в интервю за НАСА. - В случая с алармата преди кацането на Луната, това не предизвика сериозна загриженост, защото не е имало нещо очевидно погрешно. Машината летеше добре, движеше се по траекторията, която очаквахме, нямаше никакви аномалии с изключение на компютъра.

Двигателят работеше добре, имах контрол,

не се сблъскахме с нещо необичайно, затова прецених, че можем да продължим, без значение от какво се оплакваше компютърът."

Въпреки това на въпрос имало ли е риск да загинат и да се провалят, Армстронг признава, че е имало.

Не по-малко стресово е и излитането на астронавтите от Луната. Ускорението е много ниско - половин G, и е придружено от

значително разклащане

"Докато се опитвате да излетите нагоре и да издигнете носа, изведнъж всичко спира и носът тръгва надолу. Сякаш сте в люлеещ се стол - разказва по-късно пред НАСА Армстронг. - Сега ние знаем това, но на симулаторите никога не сме тренирали подобни необичайни движения - очаквахме нещо такова, но никога не сме го виждали в подготовката си."

Въпреки това той и екипажът запазват самообладание и успешно кацат на Земята.

Преди "Аполо" Армстронг е включен в мисията "Джемини", която трябва да подготви стъпването на Луната. В интервю за НАСА астронавтът си спомня колко рискован е бил този полет. Всъщност

той спасява

мисията

само благодарение на своето уникално хладнокръвие.

С мисията "Джемини VIII" трябва да се отработи първия опит на НАСА за скачване, което след това ще се прилага и при "Аполо". В случая "Аджена" е безпилотен космически апарат, като целта е да се отработи техниката по сближаване и скачване с командния модул. За целта "Аджена" се изстрелва от Кейп Канаверал с ракета носител и

90 минути

по-късно,

когато вече е в ниска околоземна орбита, излита и корабът "Джемини". На следващия етап те трябва да се срещнат и да се скачат, за да изпълнят поредица експерименти.

След скачването обаче в един момент космическият кораб започва да се върти. "Смятахме, че

виновникът

за това е "Аджена", казва Армстронг. По това време астронавтите са от тъмната страна на Земята и нямат никаква комуникационна връзка с центъра на НАСА.

"Всъщност аз не забелязах, когато започнахме да се отклоняваме от планирания курс – казва Армстронг. - Дейв го забеляза. Никой от нас не смяташе, че виновникът може да е "Джемини", защото се чуваше кога работят двигателите. Затова не мислехме, че причината е в нашия кораб. Дейв имаше контролен панел за "Аджена" – електрическа връзка чрез докинг адаптера, която му позволяваше да изпраща сигнали към системата й за управление. Той опита всичко, което знаеше, но без успех."

Ситуацията е критична

и Дейв няма как да излезе в открития Космос с кислородна бутилка, за да проведе планираните експерименти между кораба и "Аджена".

Когато въртенето става прекалено силно, Армстронг решава, че не могат да продължат заедно с "Аджена": "Страхувах се, че може да загубим съзнание, защото нивото на центрофугиране стана доста високо и исках преди това да се уверя, че сме се измъкнали – казва той. - Естествено, след като се отделихме от безпилотния апарат, разбрахме, че не можем да възстановим контрола по нормален начин, и установихме, че провалът е в нашия кораб, а не в "Аджена".

Какви са били опасенията на астронавта и как е взел едно от най-трудните решения, четете в хартиеното издание.