Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Комунистите и лошият късмет лишиха Никола Динев от олимпийско злато

"Животът ми не беше лесен. Никога не са ме глезили и нищо даром не съм получил", обичаше да казва приживе Никола Динев. Легендарният ни борец си отиде на 66-годишна възраст, но великите му успехи никога няма да бъдат забравени. Динев става два пъти световен и цели пет пъти европейски шампион по борба. До последно съжаляваше, че не е окачил на врата си и олимпийски медал. Комунистическите глупости и лошият късмет го лишават от отличие на най-престижния спортен форум.

През 90-те години на миналия век роденият в Нова Загора борец е истинско страшилище в категория над 100 килограма. Мачка конкуренцията наред и съвсем очаквано е основен фаворит за златния медал на олимпиадата в САЩ през 1984 г. Родният великан с добро сърце, както и стотици други спортисти от Източния блок обаче падат жертва на Студената война. СССР бойкотира игрите на американска земя, а васалните й държави от Източна Европа бързат да се присъединят към бойкота и вместо това си организират менте олимпиада, която кръщават Игри на дружбата.

"На въпросните игри в Будапеща спечелих първото място, след като победих първите шестима от последното световно първенство. Значи съм бил готов за олимпийски медал, който така и не ми се случи. След това често съм си повтарял, че

в Унгария на практика съм

станал олимпийски шампион,

въпреки че никой няма да ми го признае", разказа в интервю за "24 часа" великият ни борец.

Летните игри в САЩ съвсем не са единственият шанс на Никола Динев да спечели олимпийски медал. На пътя му обаче се изправя лошият късмет, както и друг велик наш борец в лицето на Александър Томов. Двамата са ненадминати величини в категория над 100 килограма и неуморно водят битка помежду си за лидерската позиция.

"Борехме се за една и съща филия хляб. Който победи, той отива да представлява България на голямо състезание. Така се случваше, че той ме биеше на родна земя, а аз го надвивах по международните състезания", разказваше навремето Никола Динев. Според неговите спомени през 1976 г. Тодор Живков се разпорежда Александър Томов на всяка цена да стане олимпийски шампион на игрите в Монреал.

Партийната повеля на комунистическия вожд

принуждава Динев да се премести в свободния стил, за да има шанс да замине на олимпиадата и да се бори за медал. Там бие безапелационно прекия си конкурент за място в олимпийския отбор, но в Монреал остава пети в крайното класиране. Домакините са изготвили убийствена програма, според която трябва да изиграе две срещи с тежки противници в рамките само на 20 минути. Българинът е изразходил всичките си сили и съвсем малко не му достига да се докопа поне до бронза.

4 години по-късно великанът от Нова Загора се готви усилено за игрите в Москва. Този път съдбата нанася тежък удар на олимпийската му мечта.

Никола Динев се разболява от бронхопневмония

и дори лежи в старозагорската болница. В този момент шефовете на българската борба решават, че техният най-силен състезател няма да има време да се възстанови напълно, и за Москва заминава Александър Томов, който печели сребърен медал.

Великият ни спортист още веднъж се разминава за съвсем малко с възможността да се бори за така жадувания олимпийски медал, след като в последния момент остава извън борда за игрите в Сеул през 1988 г.

В решаващия мач Динев завършва 1 на 1 точки с капитана на "Левски-Спартак" Рангел Геровски. В този момент съдиите измислят някакъв регламент, за да дадат предимство на представителя на единия от двата най-силни спортни клуба в страната. Самият Динев през годините получава предложения и от "Левски, и от ЦСКА, но

остава верен на старозагорската школа

Въпреки неуспехите на олимпийската сцена борецът печели две световни титли. Особено интересен е случаят с шампионата на планетата в Гьотеборг през 1977 г. Динев разбива конкурентите си и горд се качва на най-високото стъпало на почетната стълбичка. В този момент домакините пуснали стария български химн "Шуми Марица". Нашият спортист не разпознава музиката, слиза обиден от подиума за награждаване и дори напуска залата. Шведите са изключително притеснени от конфузната ситуация и молят българската делегация да ги снабди с оригиналния химн. Церемонията по награждаването е повторена, а шведският крал Карл XVI Густав лично отива да стисне ръката на източноевропееца и да го увери, че винаги е добре дошъл в Швеция.

Никола Динев успява да се възползва от поканата 12 години по-късно, след като е назначен за помощник-треньор на шведския национален отбор по борба. Ангажират го за наставник на тяхната звезда Томас Йохансен и българинът се справя с поставената задача, въпреки че не знае и дума чужд език.

"Борбата трябва да се показва, а не

да се приказва.

Показвах му хватките, ако не разбере от втория път, го хващах и го тръшвах на земята - така разбираше бързо. Наложи се дори 2 пъти да го победя с туш - закопчавах ръката и главата му и го хвърлях назад - обратно поясно хвърляне се казва. Учех го и на любимата си хватка - полусуплес. Харесвах почти всички хватки в класическата борба, но тази ми е наистина любима - като хванеш противника с ръце,

го хвърляш

през гърди

Вярно, в един момент поемаш риск и оставаш отдолу, докато се превърти, но мен лично не се е случвало да ме тушират с контраатака точно в този миг", разказа приживе големият борец пред журналиста от "24 часа" Ваньо Стоилов.

По време на богатата си спортна кариера той се контузва тежко един-единствен път, и то преди участие в телевизионното предаване "Всяка неделя". Борецът е на подготовка в Белмекен, когато получава покана от легендарното предаване с водещ Кеворк Кеворкян. В неделния ден точно преди да тръгне за София, той е пратен да направи тренировка и по време на нея къса менискус. Спортистът все пак се явява пред Кеворкян, но болката му е толкова силна, че след това почти не помни какво са си говорили.

Истинските му здравословни проблеми обаче се струпват след края на бляскавата му спортна кариера. Всичко започва с

нелепа автомобилна катастрофа,

която сякаш подсказва на спортната легенда, че съдбата няма да е щедра с него и след като напусне тепиха. На пътя между Нова и Стара Загора Динев е заслепен от слънцето и удря своето алфа ромео в спрял на пътя камион. Двигателят влиза в купето и чупи тежко дясната тазобедрена става на шофьора. Налага се спешна операция, която не минава по план. Впоследствие докторът, който е съсед на Динев, му разказва как

два пъти е падал от операционната маса

Лекарят най-вероятно е бил под въздействието на алкохол и не успява да си свърши работата. Пиронът е поставен калпаво и допълнително уврежда ставата.

След голямо ходене по мъките Никола Динев получава оферта да се оперира в Германия, но цената на хирургическата интервенция е солена. Спортната легенда се надява, че името му ще проработи в негова полза и той лесно ще събере парите. Тогавашният бос на федерацията по борба Гриша Ганчев кани Динев на среща в София, за да обсъдят с какво може да помогне. Големият ни спортист три пъти пътува от Нова Загора до столицата, но и трите пъти стига единствено до чакалнята на офиса на Ганчев, който така и не приема двукратния световен шампион. В онзи момент единствено Иван Славков-Батето подава ръка на Никола Динев и той успява да се оперира в град Есен. Всичко минава като по ноти, но след години бившият борец пак претърпява битов инцидент и чупи германската става.

По това време той вече се е преместил в Испания при съпругата си Цеца. Към проблемите с крака се добавят диабет и болно сърце. Спортният герой на България всекидневно гълта шепа скъпоструващи лекарства, а

пенсията му

е цифром и

словом 218 лева

Близките не изоставят до последния момент големия ни спортист, който завършва с отличие и ветеринарна медицина. Навремето дори му се налага да лекува за известно време кучета и котки, въпреки че вече е професионален борец. Още по-преди бъдещата звезда на българската борба живее в дом за сираци, след като баща му заболява от рак на гласните струни.

Такъв е животът на Никола Динев – от детските дни до сетния му дъх проблемите го преследват с нестихваща настървеност. Той обаче не им се дава, както не позволява и на самосъжалението да го надвие. Отива си от този свят като горд човек, който на всяка цена трябва да остане светъл пример за всяко следващо поколение спортисти.