Вътрешнопартийната опозиция в БСП има проблем с това да издигне разпознаваем и силен конкурент срещу Корнелия Нинова на предстоящия на 16 юни конгрес.

В момента липсата на лице, което да й се противопостави, е един от най-силните козове на лидерката, въпреки че

опонентите й набраха скорост и я водят

с три точки.

Първата - че Сергей Станишев влезе в евролистата въпреки нейното нежелание. Втората - че той успя да пренареди списъка и се класира втори след Елена Йончева. И третата - пленумът миналата седмица отхвърли предложението на Нинова да се напишат правила за пряк избор на председател.

Нейното желание е вот да пуснат всички членове на столетницата. Процедурата залегна в последните промени в устава, но трябваше да стартира догодина, когато изтича мандатът на червената фурия. Според нейните противници, ако тя получи такава силна подкрепа от цялата партия, ще се бетонира за следващите 4 години на върха.

Именно в това се състои основната интрига за предстоящото заседание на конгреса. Лагерът на председателката ще настоява да се насрочи

избор чрез

допитване до всички

членове на БСП.

Противниковият отбор ще се опита да блокира това предложение и да вкара контраоферта - да промени предложения дневен ред. Опозицията ще иска най-висшият форум на партията да посочи нов лидер.

По изчисленията им само при това положение техен кандидат може да се пребори с Корнелия Нинова. Най-силно би било да издигнат Сергей Станишев, но изобщо не е сигурно, че той ще се съгласи. Президентът на Партията на евросоциалистите току-що е избран за евродепутат, от 5 години не е председател на БСП. За него това би било връщане назад в кариерата.

Освен това официалната линия на "Позитано" 20 винаги може да припомни позицията му по Истанбулската конвенция, която се разминава с тази на преобладаващата част от членската маса. Когато се спомене за отхвърления от България документ,

червените си представят джендъри и

трети пол и скачат

като ужилени.

Има още една причина, поради която Сергей Станишев трудно би се съгласил да бъде отново кандидат за лидер. И тя е, че за него като президент на ПЕС би било морално унижение да загуби от Корнелия Нинова, особено чрез пряк вътрешнопартиен избор. Това ще удари по авторитета му в столетницата и в Европа.

Другите възможни кандидати са няколко, но не са толкова категорично приети от цялата вътрешнопартийна опозиция.

Един от тях е лидерът на софийските социалисти

Калоян Паргов.

Той е общински съветник вече три мандата и бе един от малкото избрани за депутати, които предпочетоха да се откажат от мястото в парламента. Председателят на градската организация получи поста преди пет години и половина благодарение на предшественика си Румен Овчаров.

Тежката артилерия на БСП се отказа от лидерството сред столичните си съпартийци и към онзи момент остана депутат, а след края на мандата - представител на държавата в "Лукойл-Нефтохим". Уставът на БСП не позволява съчетаването на два поста - партиен и административен или изборен. Енергетикът обаче впрегна всичките си привърженици да гласуват в полза на Калоян Паргов.

Така той застана начело на софийската структура на БСП, а впоследствие се издигна и в Изпълнителното бюро - тясното ръководство на столетницата. Първоначално влизаше в лобито на председателката, но днес партийните му другари твърдят, че вече е сменил кръга и е сред нейните критици.

Той има подкрепата на столичната организация, но според активисти трудно би събрал достатъчно гласове срещу Корнелия Нинова. Софийски социалисти даже твърдят, че Паргов се е дистанцирал и от бившия си патрон Румен Овчаров, който към момента гравитира около своята бивша заместничка.

Ексминистърът на икономиката и енергетиката едва ли ще подкрепи Калоян Паргов. Но шефът на столичните социалисти не е единствената кандидатура на опозицията.

Друг потенциален конкурент на Корнелия Нинова е Валери Жаблянов

- депутат, който бе свален от ГЕРБ от заместникпредседателското място в парламента след скандал.

Причините бяха три. Едната беше прочетената от него позиция на БСП, че "Народният съд е необходимо и неизбежно военновременно правосъдие" - изказване, от което червените се разграничиха.

Втората беше неуважителното му отношение, когато на 1 февруари 2018 г. в залата се отбелязваше паметта на жертвите на Народния съд и на т.нар. възродителен процес, а третата - изказването му от трибуната срещу договора за приятелство на България с Македония.

Фактът, че е отстранен от ГЕРБ от ръководството на Народното събрание, за червените е плюс, тъй като в техните очи изглежда репресиран. Но това не може да му осигури достатъчна подкрепа, за да се изправи срещу Корнелия Нинова и да претендира за лидерското място.

Жаблянов винаги се е числял към лобито на Сергей Станишев. Не е тайна, че именно бившият председател го издигна в ръководството на БСП в последните години на своето управление.

Освен него сред червените активисти

се спряга и името

на Красимир Янков

като желаещ да обедини опозицията срещу Корнелия Нинова. Той е бивш организационен секретар на партията и като такъв смятал, че все още има контакти в структурите.

Имаше един период по времето на Сергей Станишев, в който варненецът беше дясната му ръка, но според активисти така и не успял да овладее напълно местните организации. А в момента шеф на апарата е Кирил Добрев, който работел доста по-добре със структурите.

И естествено, ще направи всичко възможно за преизбирането на Корнелия Нинова, независимо какъв е изборът - дали от цялата партия, или от конгреса.

Срещу нея може да се изправи обаче Костадин Паскалев, който има авторитет в партията. Единственото, което би могло да е проблем, е, че

често е сменял лобитата, към които е принадлежал.

Преди 8 години той се оттегли от всички нива на йерархията в БСП, но после бе привлечен отново от самата Корнелия Нинова, когато през 2016 г. бе избрана за председател.

Връщането му трая около половин година, след което напусна Изпълнителното бюро и името му отново престана да се върти из соцпартията и в публичното пространство. Бившият кмет на Благоевград и бивш вицепремиер по времето на Симеон Сакскобургготски обаче е непредсказуем. Никой не може да гарантира какво ще реши в следващия момент.

Що се отнася до Мая Манолова, в момента тя няма как да играе за лидер на БСП. Трябва първо да подаде оставка като омбудсман, да я приемат в парламента, след което да възстанови членството си. Но едва една година след това може да бъде избирана на ръководни позиции според устава на соцпартията.

А и това би било връщане назад за нея, смятат бивши нейни колеги.

Дали ще има силна обединителна фигура, която да се изправи

срещу Нинова,

все още не е сигурно, тъй като лобитата се подготвят за това каква да бъде първа точка от дневния ред на конгреса. А именно - дали да е пряк изборът на лидер, или да се върне старото положение, при което форумът да го посочи.

Предстоят още десетина дни, в които представители на различните кръгове обикалят 800-те делегати на конгреса и агитират в полза на своята теза. Някои вече минаха от единия в отсрещния лагер, разказаха активисти. Опозицията пресмята, че имат 200 гласа и не им достигат още 170-180 гласа, за да отхвърлят желанието на Нинова за пряк избор на лидер от цялата партия.