Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Когато бях малък си мислех, че всички хора са добри

Когато бях малък си мислех, че всички хора са добри.

Гледах света с широко отворени очи и обичах всички.

После пораснах, започнах да чета и уча и разбрах, че "добрите" хора са се избивали един друг в продължение на хилядолетия, като след всяка масова сеч, вместо да си вземат поука, те са продължавали със следващата...

Когато бях малък си мислех, че големите са отговорни, честни, добросъвестни и най - вече - че са умни.

После пораснах и видях как родители изоставят децата си.

Как големите се влияят от най-елементарни клюки, от жълти вестници, от фейк сайтове, от тролски коментари, от турски сериали и от обикновени махленски мохабети (с последната дума поздравявам нарасналия електорат на ДСП в София на последните избори).

Видях как възрастните си прехвърлят отговорността един на друг, как обвиняват учиилището, държавата и международното положение за собствените си неуспехи като родители и как смятат, че отговорността им се изчерпва с това да дадат 5 лева на децата си сутрин и да им пъхнат сандвич с шпек салам в раниците, преди да ги пратят на училище.

Когато бях малък, си мислех, че любовта е по-силна от всичко.

После пораснах и видях, че любовта е разтегливо понятие - с него възрастните наричат или желанието да правят секс, или желанието да спечелят някоя добра позиция в кариерното си развитие, или да обяснят кулинарните си предпочитания - "влюбен съм в мусаката".

Видях, че мнозина от възрастните имат желание да убиват от любов.

Видях как футболните агитки са готови да се смачкат една друга заради любовта към отборите си.

Видях как любовта може да се купи и как 18 годишни момичета се омъжват "по любов" за 90 годишни богати дядовци.

Когато бях малък смятах, всичко предстои.

Когато пораснах, разбрах, че всичко вече се е случвало.

Хиляди пъти.

И че никой не си е взел поука.

Никой не е разбрал какво са грешките му.

Никой не е погледнал в себе си и не е намерил там нещо нередно.

Никой не е загърбил суеверията и параноите.

Никой не е загърбил огромното си его, често правопропорционално на други малки органи в тялото си.

Видях всичко това и се сетих, че не е трябвало да пораствам.

Да, днес съм самостоятелен, глава на семейство, баща и съпруг.

Да, днес мога да си купя пакет цигари или бутилка алкохол от магазина, без да чувам въпроса - "Имате ли 18?"

.

Да, днес мога всичките тези абсолютно безсмислени неща.

Но едно не мога.

Не мога да бъда наивен.

А толкова много ми се иска...

Когато бях малък, исках да достигна небето с ръка и да докосна дъгата.

А днес знам, че небето е високо, но далеч по - висока е култивираната тъпота на порасналите.

Нея никога няма да докоснем.

До нея няма да стигнем дори с космически кораби.

Честит първи юни, деца.

Във вас ми е надеждата.

В нас, възрастните, надежда няма.

И една молба.

Не пораствайте.

Бъдете деца завинаги.

Ние станахме големи и скапахме всичко.

За това вие бъдете малки и поправете тая адска тъпота, в която ще трябва да живеете!

Честит ден на детето!

Аз отивам за захарен памук!

От фейсбук