Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Зад крепостните зидове на Хилендарския манастир в Света гора се таят много чудеса. Някои се откриват лесно, стига да успееш да преминеш през портите, а до други твърде мъчно се стига, но трети остават все така недостъпни. “Хилендар” е като дебела стара книга, която не е лесна за прочитане.

Най-често свързваме мястото с отец Паисий, който започва да пише тук своята “История славянобългарска”, довършена по-късно в близкия манастир “Зограф”. Зърнах я преди години, когато бях на поклонение там, но вчера в “Хилендар” с една малка група сънародници бяхме благословени да се докоснем до една друга българска светиня.

Параклисът на Свети Иван Рилски се намира на последния етаж над крилото с монашеските килии и затова е труднодостъпен за поклонници. Така е не от години и десетилетия, а от векове. Малцина обикновени българи са го виждали. Отец Симеон, чието послушание в манастира е да се грижи за параклисите, се оказа единствен пазител на ключа. Благочестивият монах ни прекара тихомълком покрай килиите на своите братя - 41 сръбски черноризци - и ни качи горе, където зад един ръждив катинар и заяждащо резе пред нас се откри изографисано цялото житие, страдание и успение на най-големия български светец.

От вътрешната страна над входната врата се чете ктиторски надпис на хаджи Вълчо от Банско - един от най-крупните благодетели на Хилендар през втората половина на XVIII век. По това време манастирът, основан пет века по-рано от сръбския светия Сава, има за игумен архимандрид Данаил от Габрово и повечето от монасите са българи. Затова и много ктиторски имена, които се четат по манастирските стени от 1750-1790 г. са на богати и лични българи от Банско, Пловдив, Видин, Копривщица и други краища на родината, която по онова време не съществува като държава. Освен всички градежи и изографисвания българи правят и плащат позлатата на целия иконостас в Съборния храм на “Хилендар”.

Според ктиторския надпис това се е случило през 1774 г. с дарители хаджи Цветко от Видин, абаджията Димитър и някой си кир Ангел от Пазарджик. През 1779 г. с общите усилия на цяла Копривщица е обновен и украсен манастирския параклис на Св. Димитър. Имената се редят едно след друго: поп Найден, хаджи Нейко, хаджи Стоян, хаджи Вълко... Копривщенци изграждат и параклиса на Св. Сава, а рисунъка на фреските е като този в Рилския манастир.

Вчера получихме благословията да снимаме (нещо абсолютно забранено в този манастир), защото бяхме част от специална мисия - изнасяне на копие от светинята на “Хилендар” - чудотворната икона на Св. Богородица Троеручица и пренасянето й в България, а след това в Сърбия. Мисия, замислена и организирана пак от български ктитор, но този път наш съвременник. Не споменавам името му, защото не съм му искал разрешение. Но тепърва ще напиша за иконата, защото тя има невероятна история и част от нея пак е свързана с България.

От фейсбук