Освен предаването на Беломорието на съвестта на неграмотния министър лежи и убийството на невинни ученици

На 15 май, точно преди изборите за Европейски парламент, организациите на БСП в Харманли и Любимец дружно отпразнуваха годишнина от рождението на Добри Терпешев, пише сайтът Haskovo.live.

Мероприятието е част от предизборната кампания на червената партия. Лично да поднесе цветя на неграмотния министър от БКП, станал известен с бруталното си поведение и десетки почернени съдби, дошла и депутатката от БСП Виолета Желева.

Събитието е прецедент, тъй като комунистическият държавник е бил

в немилост близо половин век

дори и по Живково време.

Хората от селото разказват, че били подканени да се явят на площада при паметника и така предизборната среща за евроизборите се случила пред бюста на един от най-закоравелите комунистически престъпници. Хвалебствена реч за Терпешев прочел бившият кмет на Харманли Михаил Лисков, а жените от селото, пременени в народни носии дори му изпели песен, информират още от хасковската медия.

Оказването на почит към подобна личност, и то в условията на предизборна кампания, е, меко казано, странна. Преди време в статията "Добри Терпешев - най-простият ни държавник "168 часа" писа

за някои от “подвизите”

на печално известния вицепремиер от правителството на ОФ.

Как още през септември 1944 г. той заминал за Беломорието и на митинг в Гюмюрджина зарадвал гръцкото население, като се провикнал: "Братя гърци, Тракия никога не е била българска и никога няма да бъде!", а на разочарованите българи просто казал: "Който ви е довел тук, той да ви бере гайлето".

Освен това сравнително по-слабо известно е, че при посещението си в Беломорието Добри Терпешев заявява публично: "В Беломорието няма българи. Всеки, който е българин, е фашист".

Извън фаталните последствия, които имат за страната ни, от днешна гледна точка тези епизоди изглеждат по-скоро комични. Ненапразно за Терпешев се разказват и многобройни вицове. В биографията на обявения още приживе за всенародно посмешище политик от БКП обаче има и по-мрачни моменти, за които вероятно от модерната лява партия не знаят, тъй като едва ли биха организирали публичното честване.

Така, след като харизал със специален протокол всичко в Беломорска Тракия, но не на гръцката държава, а на комунистическите партизани от ЕЛАС, той предал и чиновниците от българската администрация, които били

избити по най-мъчителен начин

На червените партизани е подарено и българското военно и гражданско имущество, намиращо се в онзи момент там.

След това неадекватният държавник, надянал униформата на генерал-лейтенант, опитал да направи същото и с Пиринска Македония, но в последния момент британските дипломати в София предотвратили поредната му чутовна глупост.

А впоследствие, когато е начело на българска делегация, приета от Тито в Белград, Терпешев изумява дори колегите си, като обещава на югославския маршал "да му докара с вагони всички български военнопрестъпници".

Но най-зловещият случай с негово решително участие е от 29 април 1948 г. На тази дата в местността Кандамуневия бунар, между Любимец и село Сива река, е извършено

потресаващо престъпление,

което ще остане в паметта на хората от този край завинаги.

За никого не е тайна, че веднага след 9 септември 1944 г. много българи, недоволни от новия режим, масово бягат през границата.

Потокът от бежанци се засилва особено след забраната на опозиционния земеделски съюз и обесването на неговия лидер Никола Петков през 1947 г., а Държавна сигурност и милицията се опитвали да противодействат с най-жестоки средства. Тогава

заради масовия терор и репресии

за бягство се замислили и хора, които до момента изобщо не са искали да напускат родината си. Подобно било положението и в родния край на Терпешев. В гимназията в Любимец, която вече гордо носела името на "заслужилия другар", група ученици също кроят планове как да напуснат НРБ. По-голямата част от тях били членове на забранения младежкия земеделски съюз, но имало и други.

Създава се организация, начело на която стои Огнян Фотев. За кратко време се оформя група от над 15 ученици, но в нея има и агент, който осведомява властта за подготовката на бягството. Нещо повече, милицията, която знае всичко, от своя страна организира доносници и ги изпраща при предварително набелязани ученици, за да ги включат в групата. И всичко това се прави с коварната цел да ги убият - само заради намерението им!

Около 10 ч. през нощта на 28 април 1948 г. по-голямата част от групата вече е събрана на определеното място, но там е обкръжена от специална команда милиционери. От всички страни започва стрелба с автомати и картечници. Това продължава през цялата нощ. На разсъмване е издадена заповед останалите живи да се предадат с вдигнати ръце. Ужасът продължава. Ранените са избити въпреки отчаяните си молби за пощада.

На полянката лежат шест трупа на 17-годишни младежи. А освен че са още почти деца, те са и невъоръжени.

В спомените си известният анархист и борец против диктатурата Георги Константинов, чийто произход също е от този край, пише за случая: "На Велика събота аз и още двама приятели с пълни джобове червени яйца прекосихме препълнения църковен двор и се изкачихме по витите стълби до камбанарията, за да видим как отец Димитър ще възвести Христовото възкресение. Но към 10 часа вместо камбанен звън откъм границата се разнесе канонада от изстрели и грохот на гранати. Помислихме, че има сражение между българските и гръцките военни части. На другия ден всичко се изясни. Беше първи май и вместо молебен за празника на цветята, както беше известен денят по онова време, над къщите се извисиха

писъците на нещастните майки...”

Осъденият за взривяването на паметника на Сталин в Борисовата градина Константинов свидетелства още, че Добри Терпешев и Лалю Ганчев лично наградили убийците. Местният вестник "Любимец" преди време цитира и официален протокол за срамния акт от онова време.

В него също се потвърждава: "След убийството на изменниците на родината (това са шестима гимназисти, почти деца, с непоникнала още брада по лицата) от София пристигат спешно другарите Добри Терпешев и Лалю Ганчев от Оббовите земеделци. Площадът е празен и се налага да водят под строй общинските чиновници и учениците от гимназията. От трибуната с тържествен патос Добри Терпешев съобщава, че органите на МВР вчера са ликвидирали една

опасна банда престъпници

при опит да преминат границата. Той категорично заявява, че и по-нататък органите ще постъпват по същия безпощаден начин с всеки изменник на родината..."

От статията става ясно, че тогава са застреляни хора и от още от една група бегълци - възрастни. Но докато на застреляните от упор деца днес има изграден паметник и почитат годишнината от смъртта им, мистерията около останалите избити остава все още неразкрита докрай.

И все пак защо някой се сеща сега да почита такъв "голям държавник"?

Вярно е, че навремето, както се полага на управник от такъв ранг в Изворово, където Терпешев е роден на 15 май 1884 г., общината му издига паметник. Но веднага след като е разжалван и изселен заради конфликт с Тодор Живков, за дълги години

бюстът му

потъва в бурени,

а в по-ново време родната му къща е превърната в кръчма.

Има една, макар и косвена, възможност за възраждането на култа към иначе заслужено позабравения държавник в навечерието на изборите - заслугите му към вземането на властта.

На 9 септември 1944 г., като главнокомандващ на "Народоосвободителната въстаническа армия" (НОВА) именно Добри Терпешев издава заповед:

"Всички бригади, отряди и дружини на народно-освободителната войска да слезнат от балкана в населените места и градове и организирано да се поставят в разпореждане на комитетите на ОФ и неговата народна власт."

Но могат ли подобни церемонии да заличат спомена, че в продължение на половин век в страната ни се разиграват грозни сцени като тази да те убият на 10 километра от границата само заради това, че си имал намерение да я преминеш?