Защо е малочислен фронтът на самопровъзгласилите се робинхудовци

Обвиненията срещу кмета на Варна и побоят над полицейския началник в Русе не разделят общественото мнение по обичайния начин, няма “про” и “анти”, има само една малобройна, но крещяща, предозирала с пропаганда прослойка.

ПП-ДБ се упражняват върху двете теми в контекста на своята свещена война с “превзетата държава”, сочат “свинете” под бурните аплодисменти на апологетите си, които се изживяват като проповедници на единствената истина. Необременените от партийни грантове и опорки граждани обаче подхождат въздържано, подозрителните са и скептични, колкото и да ги насъскват в мрежите и по телевизиите, не се надигат “хиляди, маса, народ”.

Както отбелязва водачът на “Правосъдие за всеки” Велислав Величков в хрониката си за победния поход на 3 септември срещу Борисов, Пеевски и гнета на статуквото:

“На Орлов мост хората понамаляха, бяха изморени.”

Не заради гражданско безхаберие обаче морето от гневни протестиращи е непълноводно, проблемът се корени в липсата на обективна информация: без да са ти известни всички факти и обстоятелства, как си съставяш мнение?

Свиканите прогресивни активисти издават присъди от площада, адвокатката на кмета Коцев открито ги зове към натиск над правораздаването, приближените на Ивайло Мирчев “Бг Елфи” венцеславят русенските побойници, от девет дерета вода носят, убеждавайки публиката, че полицаят си е изпросил ритниците, диванни инфлуенсъри правят експертизи на видеозапис от улична камера. Нима тия хиперактивни акции са мотив да хвърлиш камък?

Съдебната система е прогнила от корупция не от вчера, но по-вредно от нейната безпардонна алчност и по-опасно за държавата е тоталното й развенчаване, което със сигурност би довело до анархия и тоталитаризъм. Омагьосан кръг е: 36 години българският избирател напразно се надява политиците да въведат ефективни мерки срещу лакомията на чиновници и магистрати, а политиците от своя страна са прекалено широко скроени.

Ако участват в далаверата, това е бизнес, ако не – значи е корупция

В това отношение фрапантният пример е управлението на Иван Костов – с по-драстично превземане на държавата, особено на силовите ведомства и правосъдието, може да се похвалят само комунистите. След господството на СДС върху прохождащата ни демокрация се изреждат царят и мощното му юридическо лоби, самият Висш съдебен съвет иска оставката на авторитарния Никола Филчев, после идва тройната коалиция и спасява имиджа на главния прокурор, изпращайки го посланик в Казахстан. Следват 12 години монопол на ГЕРБ при възход на вездесъщата олигархия и няма, и няма осъден за корупция големец. Нещо вече хич не се споменават 19-те обвинения срещу Васил Божков - Черепа, включващи ръководене на престъпна група, длъжностни и данъчни провинения, подкупи, подбудителство към убийство – когато не е на протест с ПП-ДБ пред Съдебната палата, “свободният човек” летува в Гърция със своята Елена.

Общественото недоверие и разочарование от системно проиграваната справедливост не подлежат на коментар, но с какво пък би помогнала

смяната на едни продажници с други?

Концепцията за реформа на самопровъзгласилите се робинхудовци в действителност е безскрупулен план за кадрово овладяване на прокуратурата и съда – същия, който ДБ постави като условие за участието си в действащото правителство на Росен Желязков. По време на “сглобката”, вместо да препъне корупцията, Христо Иванов даде на опозицията лостове за превземане на властта без изборна победа. Междувременно беше разкрит, че тихомълком заговорничи с Пеевски, пробутвайки свой човек за главен прокурор, при което неговите собствени коалиционни партньори му показаха вратата.

На какво основание точно тази разпасана камарила сега си присвоява възмездието? “Продължаваме промяната”, “Да, България” и ДСБ събират едва 14 процента обществено доверие, и то при максимална предизборна мобилизация, денонощно врещене, “ала-бала”, машини и братски ромски махали. Ако общият им резултат солидарно се подели между субектите на коалицията, самостоятелният резултат на всяка от трите партии е колкото на МЕЧ.

Малочислен е фронтът на праведниците!

Либералната шизофрения също не е от днес, само че тържествуващото злорадство, с което ляволибералният елит посреща новината за разстрела на американския консервативен активист Чарли Кърк, не е просто греховно и отвратително, то е позор за човешкия вид. Зад всяка озъбена усмивка при вида на чуждо страдание, зад всяко доволно потриване на ръце пред нечия гибел се спотайват грозно изкривяване, тежко психическо разстройство, израз на лично неудовлетворение и пълно самозабравяне. Шепа безбожници са се взели за богове, това е!

Джулиан Барнс има един великолепен разказ - “Сънят”, навремето по него Мариус Куркински постави един от първите си моноспектакли. В рая, отчаян от вечността, човек се моли да стане някой друг, на когото не му пука за нищо и никого. Бог му казва: “Не можеш да станеш някой друг, без да престанеш да бъдеш самия себе си. Никой не може да понесе това. Поне нашите данни са такива…”.