Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Папа Франциск подари камбана специално за децата на България и тя ще бъде поставена на монумента до месец Снимка: Личен архив на Евгения Живкова

Интервю на Лиляна Клисурова за "24 часа"

Участвах в първата асамблея с рисунка върху асфалт, имам приятели от нея и до днес

- Г-жо Живкова, тази година се навършват 40 г. от първата асамблея “Знаме на мира”. Как ще отбележите годишнината?

- На 8 юни от 10,30 ч на Камбаните организираме детски концерт. Ще се включат групи и танцови състави от много различни училища и школи от страната. Това ще е първото от събитията. От 12 до 26 ноември ще направим изложба си рисунки и фотографии от фонда “Знаме на мира” в галерия “Сезони”.

Фондацията съвместно с Националния учебен комплекс по култура и Българското младежко евро-атлантическо дружество ще награди за изключителни постижения в областта на спорта със званието академия “Бъдещето на България” двата национални отбора по художествена гимнастика - от олимпийските игри в Рио през 2016 г. и тазгодишните, и отделно носителките на медали в индивидуалното класиране – Боряна Калейн, Невяна Владинова и Катрин Тасева.

- През годините нееднократно правихте опити да възстановите асамблеята за постоянно, но това така и не се получи. Защо?

- Възстановихме асамблеята в рамките на възможностите - моите и на хората, които ми помагат като съмишленици. Направили сме 11 събития от 1999 г. насам - в София, Казанлък и Враца. Организирахме конкурси за рисунка, концерти. Канили сме деца от цяла България, както и деца на чужденци, които живеят у нас. Освен това са се включвали ученици от Руското училище, от Американския колеж. През 2000 г. имахме специални гости - деца от манастира Шаолин в Китай.

През годините много хора са идвали при мен с желание да се организира отново по-мащабна асамблея, имало е много инициативи за провеждането на такова събитие. И не е имало проблем за подкрепа от страна на държавата. Но в крайна сметка

разговорите винаги

са стигали до

проблемите -

на първо място

охраната на децата,

които биха се включили в едно такова събитие. Това е сериозен проблем, който трябва да бъде решен първо на институционално ниво.

- В днешните по-рискови времена започвате първо от охраната на децата, така ли?

- Това е основният въпрос, но той не е само от днес. Охрана за децата имаше и при първите асамблеи, които майка ми организира.

Спомням си, че имаше много сериозна полицейска охрана, цялата държавна система беше активирана в реализирането на това събитие. Тук идваха деца от стотици държави - през 1989 г. бяха от рекордните 135 държави, и тяхната сигурност беше много важна.

Представете си - събираха се на едно място по близо 4000 деца от цял свят, за които трябваше да се грижим - храна, транспорт, сигурност. Това изисква много сериозна организация, нужно е и голямо финансиране.

Правени са опити от други организации за подобни мероприятия, но в повечето случаи държат децата в затворени комплекси като на лагер, а не това е идеята на асамблеята. Концертите при нас се изнасяха в НДК, рисунката на асфалт се правеше пред Народната библиотека.

- Вие самата участвали ли сте като дете в асамблеите?

- Участвала съм в първата с рисунка върху асфалт пред Народната библиотека. Имам и друга творба, рисувана за асамблеята, която в момента е във фонда в Италианския лицей. Във втората среща на деца през 1980 г. вече бях в щаба на асамблеята. След това пораснах и бях извън възрастта за участие.

Беше интересно - всички бяхме организирани и живеехме в няколко общежития в Студентски град. Там спяхме, там се хранехме. На едно място българчета и децата от чужбина. Можехме да създаваме много контакти.

- Имате ли приятелства от онези години, които да са ви останали и днес?

- Да, имам. Запазила съм приятелства най-вече в България, продължавам да поддържам връзка с няколко души. И те винаги се включват в моите организации. Иначе

дълги години наред

си пишех с момичета

от Гърция и Мексико.

Даже още си пазя

всичките писма

- Има ли носталгия днес към асамблея “Знаме на мира”? Търсят ли ви хора?

- Да, има носталгия, обаждат се хора. Сега, когато обявихме, че ще има концерт, отново много звънят с желание да се включат деца за участие.

Мислех си, че няма да има интерес, тъй като няколко години не бяхме правили подобни събития, но се оказа, че не е така - хората с желание се включват и подкрепят тази инициатива. В крайна сметка това събитие дава възможност на децата да се изявят.

- Днес децата живеят повече виртуално - непрекъснато с телефони или таблети в ръцете. По-трудно ли проявяват интерес към такъв тип събития като асамблеята?

- Не. С желание се включват. Децата имат нужда от подобна изява - да покажат какво могат не само в рамките на собственото си училище или концертите на близкото читалище.

- Дъщерите ви участвали ли са в асамблеята като малки и имат ли интерес и днес?

- Да, като малки участваха и двете. Людмила изнесе приветствие от името на децата. Андреа участва с бални танци.

А като пораснаха, са ми помагали, дори сега

Людмила ще си

дойде специално

за да ми помага

за годишнината

- Какво стана с камбаните - в какво състояние са днес, кой се грижи за паметника?

- Той е паметник на културата. Стопанисва се от Италианския лицей, поддържат го, доколкото могат. Камбаните са си там, имат нови и по-ярки табелки. Имало е някои откраднати, но са възстановени. А и непрекъснато се подаряват нови камбани. Вече са 107.

Ето например папа Франциск подари камбана специално за децата на България и ще бъде поставена на монумента до месец.

- Лично папата ви я подари?

- Не лично на мен. Той я подари за децата на България и за монумента “Камбаните”, тъй като имал информация, че и папа Йоан Павел II е подарил такава.

- Колко е голяма?

- Не знам точно килограми, но е голяма.

- Къде ще бъде закачена?

- Близо до входа на комплекса.

- Ще бъде ли закачена за концерта?

- Да, ще бъде закачена до края на месеца и хората ще могат да я видят за първи път на концерта.

- Кой друг е подарявал наскоро?

- Много нови камбани има.

Валентина Терешкова

е подарила, също и

космонавтите

от бившите социалистически страни. Има камбана на НАТО от времето, когато имаше сесия у нас.

Има и от нови държави, които досега нямаха - Индонезия, Австралия. Подарявали са и различни организации, които развиват дейност в подкрепа на деца и млади хора.