Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

44 години, за да стигнем Европа?  Не, ще е скоро

Числата говорят: при продължаване на реформите България

може да доближи стандарта на Западна Европа 15-20 г.

по-рано от прогнозираното от икономистите на БАН

Тези дни Институтът за икономически изследвания на БАН обяви, че икономическите перспективи са добри, но няма скоро да настигнем ЕС. По-конкретно в годишния доклад на института се казва: “Независимо от, общо взето, положителните икономически перспективи запазването на настоящите темпове на икономически растеж означава, че сближаването със средния доход на глава от населението в ЕС остава далеч в бъдещето.” От БАН подчертават, че растежът на България е сред най-ниските в новите страни членки и ще се забави.

В самия доклад на БАН има една графика по темата, която показва темпа на номинално нарастване на българската и на европейската икономика за последните 11 г. Докато в България номиналният брутен вътрешен продукт (БВП) нараства с 5,83% годишно, в ЕС средно нарастването е 1,55% от 2007 до 2018 г. С тези темпове според БАН ще настигнем средното равнище в ЕС след 44 г. Въобще

посланията от

БАН за бъдещето

са доста

песимистични

– икономическият растеж се забавя, нисък е в сравнение с другите нови страни членки и ще настигнем средното ниво в на ЕС едва след 44 г. Нека да разгледаме тези твърдения и прогнози по-задълбочено и да видим доколко те са реалистични.

Прогнозираното забавяне на икономическия растеж от страна на БАН през 2019 г. до 2,6% не се потвърждава от нито една друга прогноза за българската икономика. В същия ден, в който БАН публикува прогнозата си, Европейската комисия също публикува своята прогноза и тя предвижда ускоряване на българския икономически растеж до 3,3% през 2019 г. МВФ има същата прогноза, Световната банка е с малко по-ниска от 3,1%, а Министерството на финансите е по-оптимистично с 3,4%. Но като цяло

няма нито една

прогноза за

забавяне –

повечето предвиждат ускорение на българската икономика през настоящата година.

Между другото, ако отворим прогнозата на БАН отпреди 3 години, тогава също се прогнозира рязко забавяне и икономически растеж от едва 1,9% през 2016 г. и малко над 2% през следващата 2017 г.

Резултатите се

оказаха съвсем

различни –

вместо забавяне сега 2016 и 2017 г. се дават за пример на години с относително висок растеж от почти 4%. Още през 2017 г. икономиката на България надмина 100 милиарда лева – противно на песимистичните прогнози на БАН.

Тук има един проблем, който се проявява почти всяка година, но въпреки това често се пропуска – първоначалните данни и за икономиката, и за чуждите инвестиции са базирани на частични наблюдения и едва по-късно постъпват пълните данни. Например годишните отчети на фирмите се подават едва в първото полугодие на следващата година, а обработката им отнема още месеци. Затова обикновено данните за икономиката и чуждите инвестиции се ревизират нагоре с известно закъснение. И за 2017, и за 2018 г. се твърдеше първоначално, че има огромен спад на чуждите инвестиции, а след постъпване на всички данни се оказа, че 2017-а е с огромен растеж на чуждите инвестиции над 100%, като общият приток за годината надхвърля 2,3 млрд. евро. 2018-а, макар и още да е с предварителни данни, също приближава към 2 млрд. евро. Така и с БВП – често ревизиите увеличават първоначалните оценки за икономическия растеж.

Нека да обърнем внимание на избрания от БАН период от 2007 до 2018 г. Той се характеризира с това, че по-голямата част от него е повлиян негативно от международните финансови кризи. Защо се избира точно такъв период и на него се базира прогнозата за бъдещето не е съвсем ясно. Но дори този период не дава основания за песимизъм. Защото данните на Евростат показват, че

за тези 11 г. България

постига най-бързо

увеличение на БВП

на глава от населението. През 2007 г. България има 4200 евро на човек от населението, а през 2018-а вече е на 7800 евро. Това е над 85% увеличение за 11 г. – няма друга страна в ЕС, която да е постигнала нещо подобно (Румъния е на четвърто място с около 70%). Данните, избрани от БАН, показват, че България отчита най-голямо увеличение на икономиката. Не е повод за песимизъм. Това не е изключение. Ако вземем последните две десетилетия – от 1997 до 2018 г., отново България е на първо място в ЕС по най-бързо увеличение на БВП на човек от населението. През 1997 г. България отчиташе БВП от 1200 евро на човек, докато през 2018-а достигна 7800 евро на човек от населението – увеличение от 6,5 пъти. Малко повече дори от балтийските страни. Отлично представяне, което, ако продължи още две десетилетия, гарантира бързо настигане на Западна Европа.

Нека да направим и малко изчисления. БАН твърди, че след 44 г. България ще стигне средното равнище в ЕС, ако запази настоящите темпове на икономически растеж (номинално 5,83% средногодишно за България и 1,55% средно за ЕС). Но дори данните на БАН не показват такова нещо – при допусканията на БАН България ще настигне ЕС за 34 г., не за 44. Въпросът е защо се ползват данни от кризата? Тя отдавна отмина и икономическият растеж – и реален, и номинален, е далеч по-висок в последните години. Например увеличението на БВП на човек вече не е 5,8%, а в последните години е 7-8%. За целия период от 1997 г. насам е над 9%. Българската икономика се очаква да отчете 3,3% през 2019 г., а европейската 1,4% - т.е. България е с около 2 процентни пункта над средния реален растеж в Европа. А точно разликата в растежа е това, което определя темповете на настигане.

Като цяло, при продължаване на реформите България спокойно може да доближи стандарта в Западна Европа поне 15-20 г. по-рано от прогнозираното от БАН – във всеки случай 44 години са доста нереалистични като прогноза.