Политбюро почти насила разделя великия тандем Чико и Гунди
4 май беше една по-специална дата за феновете на "Ботев" (Пловдив) и "Левски". Първите трябваше да се простят с голямата си легенда Динко Дерменджиев-Чико, а вторите отбелязаха 76-години от рождението на своя кумир Георги Аспарухов-Гунди. Съдбата също се намеси и изправи един срещу друг двата отбора в мач от българското първенство.
Привържениците поне за час и половина сякаш бяха подвластни на магия, която трудно може да се опише с думи. Агитки изоставиха агресията и дружно се преклониха пред паметта на велики играчи, които навремето играха рамо до рамо първо в "Ботев", а след това и в националния отбор.
Чико и Гунди бяха не само съотборници, но и големи приятели, които имаха шанса да изживеят заедно едни от най-незабравимите мигове на българския футбол, когато
красотата на играта
и джентълменството бяха на почит по родните стадиони
Срещат се за първи път на пловдивска земя, където Дерменджиев вече се е превърнал в любимец на местните фенове, но Гунди тепърва трябва да се доказва. Преди 2 години в интервю за предаването "ТВ университет" Чико разказа прелюбопитни подробности за запознанството си с Аспарухов, с когото след това ще творят чудеса от храброст в националния отбор.
"Веднага след влизането си в казармата Георги го бяха пратили да играе в спортната рота на ЦСКА. След полагането на клетвата дойде да си довърши войниклъка при нас само и само за да се измъкне от "червените". Първото ми впечатление за него мога да опиша с три думи - скромен, неизвестен, красавец", разказваше приживе Динко Дерменджиев, който иначе не обичаше да се превъзнася и да се бута под светлината на прожекторите. Отпускаше се единствено когато го канеха да разкаже за славните футболни времена, които го срещнаха с най-големите имена във футбола ни. Със сигурност най-ярки са именно спомените му, свързани с Гунди.
"В началото никак не му беше лесно в "Ботев". Дойде в един тежък за отбора момент, в който бяхме записали няколко загуби. Дори на един мач го бяха освиркали, а някои привърженици са гневяха защо са ни натресли това софиянче. На мен обаче ми беше ясно, че Господ му е налял страшно много талант. След 3-4 месеца да се отпусне и да започне да вкарва. Заради невероятните му голове го повикаха в националния и замина с нас за световното в Чили. Веднага след това направихме и много силен сезон в "А" група. Спечелихме Купата на България и завършихме на второ място в първенството.
В Пловдив беше настанала страхотна еуфория
Привържениците ни заляха улиците, когато се прибрахме с Купата. Добре де, но точно тогава Гунди трябваше да се уволни от казармата и да се върне в София. По време на всенародните тържества тълпата искаше да го понесе на ръце, а всички питаха – няма ли да реши да остане в Пловдив. И той тогава казал на капитана ни Георги Чакъров, че ще остане! Страхотна радост обзе хората, всички се целуваха и прегръщаха. Но не стана така и то не защото Георги е искал да ни излъже. Държавната машина се активизира само и само да не бъде изпълнено обещанието. Борис Велчев тогава беше втори човек в държавата след Тодор Живков.
Той заплашил да вдигне революция, ако Гунди не се върне в "Левски"
Ходиха при него, увещаваха го, настояваха. Един ден дойде при мен със сълзи на очи и каза, че Политбюро е решило съдбата му и той си занимава обратно за столицата. А продължението на историята всички я знаят", разказа приживе Георги Дерменджиев. Самият той устоява на натиска да заиграе в някой от столичните грандове и завинаги остава верен на "Ботев" .
"Ние, пловдивчани, сме замесени от по-различно тесто. Аз, Христо Бонев и други големи звезди останахме верни на родния ни град, въпреки че в София по-лесно щяхме да си осигурим място в националния отбор", спомняше си Динко Дерменджиев. Неговата кариера за една бройка е щяла да се развие по съвсем друг начин, ако
съдбата не беше го срещнала с храбрия шивач Георги Генов
"Страшно много исках да стана вратар заради моя кумир от детските ми години – вратаря ни Георги Найденов.
На такъв пост започнах в "Марица", а след това и в "Ботев".
На един мач обаче Георги Генов, който беше шивач по професия и футболен съдия в свободното си време, забелязал, че
играя еднакво добре и с двата крака
По негово настояване ме пробваха на друг постове, за да ме заковат накрая на лявото крило. И така се започна славната ми история", обичаше да се връща и към този момент от живота си Чико. Той самият ще определи 1967-а за най-силната година във футболната си кариера. По това време българският футбол е в невиждан възход. ЦСКА и "Славия" играят полуфинали за КЕШ и КНК, а националният ни отбор постига престижни победи над третите в света Португалия и бъдещия европейски жшампион Италия. В родната "А" група се води жестока битка за титлата между "Левски", ЦСКА, "Славия" и "Ботев". В края на сезона пловдивчани печелят златните медали именно благодарение на великолепните изяви на своето крило.
"Тогава вкарах поредица от важни голове, които няма да забравя. С мой гол бихме португалците, а след това
вкарах два за 3:1
над италианците
И разбира се, двата ми гола в мача с ЦСКА насред ст. "Българска армия". Заради онези моменти винаги съм се определял като щастлив човек. И досега настръхвам, когато стане дума за чудесата от храброст, които вършехме на терена", казваше навремето Динко Дерменджиев. С "жълто-черния" екип той изиграва 447 мача, в които отбелязва 194 гола. Участва и на три световни първенства, последното от които е в Мексико през 1970 г. Именно за него ще разказва Чико до края на живота си. Тогава в един отбор се събират велики български играчи и всички на родна земя очакват държавният тим най-сетне да направи пробив на международната сцена. Само че в този момент
се намесват професори от Българската академия на науките,
които препоръчват отборът да бъде качен на Белмекен, за да се подготвя за мондиала в Мексико.
Нашите отиват да тренират при минусови температури и в огромни преспи. Налага им се сами да си проправят път с лопатите до тренировъчното игрище. Само след няколко месеца националите се сблъскват с 30-градусовата жега в земята на "ацтеките". На всичкото отгоре водачите на българската група се подчиняват на друга безумна идея, според която нашите трябва да пият по-малко вода. Така жадни и изморени нашите пропускат шанса си да постигнат нещо голямо.
След края на кариерата си Чико се изявява като успешен треньор, но не липсват и премеждия. През 1985 г.
помощникът му в "Шумен" е арестуван с 15 хил. лева,
които трябвало да бъдат дадени като подкуп на играчите на "Локомотив" (Пд). Името на легендарния играч е замесено в скандала и той престоява 3 месеца в ареста, след което близо година не се занимава с футбол. Връща се по-мотивиран отвсякога и по-късно стига до треньорския пост в "Левски". Там също преживява трудни моменти, след като избухва голям скандал за пари между него и президента на клуба Томас Лафчис. Впоследствие Чико ще води много други отбори, в които неизменно ще се отнасят към него с необходимото уважение. Великият футболист обичаше да казва, че Господ го е възнаградил с живот без тежки контузии или хронични болести. Той се чувства в отлично здраве до момента, в който му прилошава, докато си пие кафето с приятели. Лекарите успяват да го стабилизират след прекарания инсулт, но подобрението е кратко. На поклонението се стичат стотици по-възрастни, но и по-млади фенове. Всички плачат.
"С едно нещо ще се гордея, докато съм жив. Тръгна ли на разходка по улиците,
на всеки два метра ме спират млади
и стари, за да
ме поздравят
И то не само в Пловдив. В София също ме разпознаваха. Значи съм си свършил добре работата на този свят", казваше великият и незабравим Динко Дерменджиев-Чико.
Най-четени
-
Галерия Царете Самуил и Калоян имали тежки травми от боздуган по главата
Цар Самуил е бил доста нисък - само 155 см, докато цар Калоян е имал много висок ръст - около 190 см. Това показва анализ на намерените кости на владетелите, направен приживе от антрополога проф
-
Министерски син, пиян и без книжка, преследва кола, изпреварила го по "Цариградско шосе"
Един от най-типичните примери от категория "височайши синчета" гамени е Георги Стефанов-Жорж", син на финансовия министър в правителството на Народния блок (1931-1934) Стефан Стефанов
-
Защо не си поискаме най-ценните старобългарски книги като гърците?
Къде са най-ценните старобългарски книги? Често ми задават този въпрос. Отговорът е по-скоро тъжен. Огромната част от тях не се съхраняват или пазят в България, а в чужбина. Ето един кратичък списък
-
Галерия Оръжията за победа на Израел
Невероятни технологии се крият зад чудесата, демонстрирани от евреите както на бойното поле, така и в разузнаването Част от иновациите са специално за война в градски условия "Наистина не мисля
-
Как се дава интервю за покойник
Бурното развитие на българските телевизии напоследък, създаде една нова професия – професионалният телевизионен гост. Това е човек, който не се занимава с нищо друго освен да обикаля всички