По повод на написаното от Иван Костов бих добавил едно важно обстоятелство, върху което той не е артикулирал достатъчно. Поне според мен.

Става дума за това, че българската приватизация не само закъсня твърде много в сравнение с този процес в другите източноевропейски страни. Между 1990 и 1996 г. у нас се развихри невиждан грабеж във все още държавната икономика -- така нареченото и з т о ч в а н е на предприятията. Христоматиен пример в това отношение е Кремиковци, обрасъл на входа и на изхода с фирми на Мултигруп (прословутата "Интерстийл", например). Жълти стотинки от този грабеж (и от много други) )получиха и синдикатите, които пазеха гърба на групировките и бившата номенклатура. В случая с Кремиковци, например основен партньор на мултаците бе КТ "Подкрепа".

Този грабеж бе така да се каже увенчан с банковите фалити през 1996 г. И правителството на Виденов и правителството на Беров, особено последното, щедро опростяваше заеми на предприятията и си затворяше очите пред също така щедро раздаваните кредити от страна на мутромилиционерските банки.

Нека да припомня все пак -- мулташкото правителство на Любен Беров бе творение, казвам го със съжаление, на тогавашния тогавашния президент Желю Желев.

Тъкмо в тези мрачни години -- Г-13, генералското движение и техните авери на "Позитано" 20 натрупаха капитали, с които по-късно явно или неявно участваха в приватизацията. Ех, дадоха и някоя друга свидна жертва. Като например Илийката Павлов, Андрей Луканов, Емил Кюлев и.т.н., но явно си е струвало.

Мисля, че Костов е прав за наследството. В нито една друга бивша комунистическа страна процесът на правитизация (пазарната имам предвид) не протече при толкова неблагоприятни обстоятелства и след такъв, повтарям, невиждан грабеж.

От тук нататък съм съгласен, че можем да си кажем кривиците.

Но не и да си мълчим, когато от години комунистическата пропаганда се опитва да демонизира не само Иван Костов, а и управлението на ОДС като цяло.